Решение № 8812 от 25.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2845/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главният архитект на Столична община, чрез юрк. М. Механджиева като процесуален представител, против решение 2407 от 22.01.2025 г., постановено по адм. дело 9829/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което жалбата против оспорения административен отказ да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. Ответникът Я. Б. К., чрез пълномощника си адв. З. Орсов, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените за настоящото производство разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е повторно след като с решение 10320/02.10.2024 г. по адм. дело 4763/2024 г., ВАС е отменил решение 1611/12.03.2024 г. на АССГ по адм. дело 6147/2023 г. и е върнал делото за ново разглеждане с указания за събиране на относими за спора доказателства, както и във връзка с приложението на закона. С оспореното решение, административният съд по жалба на Я. Б. К., е отменил мълчалив отказ на главния архитект на Столична община по заявление с вх. РБН23-ГР94-1033/26.04.2023 г. на оспорващия, да разреши изработване на проект за изменение на подробен устройствен план изменение на план за регулация и застрояване (ПУП ИПРЗ) за УПИ II за озеленяване и образуване на нов УПИ II 2012, 3273 и отпадане на част от улица в частта на ПИ с идентификатор 02659.2194.2012, кв. 16 по плана на в.з. Банкя, с административен адрес гр. Банкя, [улица], като е върнал преписката на същия орган за ново произнасяне по подаденото заявление и в съответствие с дадените указания. За да постанови обжалваното решение, съдът след като е събрал относимите доказателства и в съответствие със задължителните указания във връзка с приложението на закона в отменителното решение на първата касационна инстанция, приема, че оспореният отказ е с правно основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, т. е. в предварителна процедура за изменение на ПУП, постановен е от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, но в нарушение на материалния закон. Обосновава извод, че заявлението за изменение на ПУП-ИПРЗ е подадено от заинтересовано лице - собственик на поземления имот с идентификатор 02659.2194.2012 по КККР, който е предвиден по действащия ПУП на в.з. Банкя, одобрен със заповед РД-02-14-92/26.02.1987г., за озеленяване и за улица, като този план не е приложен по отношение на имота, т.е. в хипотезата на чл.134, ал.2, т.1 вр. с чл.208, ал.1 ЗУТ. Въз основа на заключения на СТЕ е констатирано, че проектът за изменение на плана съответства на действащия ОУП, тъй като имотът попада в зона Жм2 жилищна зона с малкоетажно застрояване с допълнителни специфични изисквания, вкл. частта от имота, която е в улицата между кв. 16 и кв.24, тъй като последната е обслужваща улица от второстепенната улична мрежа и не е отразена в действащия ОУП като транспортно техническа инфраструктура. Установено е, че към искането за разрешаване на изработването на изменение на ПУП е приложена скица предложение съгласно изискванията на чл. 135 ал. 2 ЗУТ, съответстваща на изискванията на ОУП на СО и техническите изисквания по Наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, а предвидените параметри са съответни на определените с ОУП за зона Жм2. С горните доводи съдът отменя процесния мълчалив отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с правилата на АПК и доказателствата за липса на произнасяне с изричен писмен акт на главния архитект на СО, вкл. до приключване на делото, съдът е преценявал законосъобразността на мълчалив отказ, какъвто е формиран по заявлението на Я. Б. К.. Неоснователни са наведените от касатора възражения за липса на надлежно сезиране на компетентния орган. Видно е, че заявлението на заинтересования собственик е препратено на главния архитект на СО от главния архитект на район Банкя по реда на чл.31, ал.2 от АПК, а и в случая въпросът за предмета на оспорване е разрешен в първото касационно производство с решение 10320/02.10.2024 г. на ВАС по адм. дело 4763/2024 г. Правилни са изводите на административния съд за материалноправна незаконосъобразност на оспорения отказ. Процедурата, регламентирана в чл. 135 ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекти за изменение на ПУП, а в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, каквато е инициирана в случая със заявлението на К., органът разрешава или отказва да разреши изработване на проект на изменение на вече одобрен ПУП. Процедурата започва по заявление на лицата по чл. 131 ЗУТ, като в случаите на изменение на ПУП се представя скица с предложеното изменение (чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ), без да е необходимо посочване на конкретно основание по чл. 134 ЗУТ. В това производство органът извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите за устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако има такъв. В случая административният съд законосъобразно и обосновано приема, че са налице основанията както за образуване на производство по чл. 135 ЗУТ искането е направено от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ и е приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, така и за основателност на искането по чл. 135 ЗУТ предложението отговаря на нормите по устройство на територията и съответства на ОУП, което е видно от скицата предложение и от заключенията на вещото лице. Собственикът на ПИ с идентификатор 02659.2194.2012 по КККР на гр. Банкя, съставляващ УПИ ІІ - за озеленяване, кв.16, местност в.з. Банкя, доказал надлежно правата си с приложени документи за собственост, е поискал разрешение за изработване на проект за ИПРЗ - образуване на нов УПИ ІІ-2012,3273 за жилищно строителство и премахване на част от улица с о.т.122 до о.т.322а. Според заключенията на СТЕ, които не са оспорени от касатора и са възприети от съда за обективни, процесният ПИ попада частично в УПИ ІІ-за озеленяване, кв.16 и частично в улица между кв.16 и кв.24 по действащия ПУП, като предвижданията в мотивираното предложение по отношение и на двете части от ПИ са съобразени и съответстват на определените с ОУП на гр. София устройствени показатели за зона Жм2. Конкретно за частта от имота, която е в улица, съдът изпълнявайки указанията на първата касационна инстанция, е допуснал допълнителна СТЕ, която е установила, че улицата между кв.16 и кв.24 на гр. Банкя е обслужваща, от второстепенната улична мрежа и не е отразена в действащия ОУП като транспортно техническа инфраструктура, от което следва, че тази част от процесния ПИ попада в устройствена зона Жм2, чийто показатели са съобразени в изготвеното от заявителя предложение. С оглед на горното, правилно съдът е приел, че са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ и е отменил оспорения мълчалив отказ на органа като е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неспазени изисквания на чл.108, ал.5 ЗУТ. Последните, както и всички останали конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП, вкл. предпоставките по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, следва да бъдат обсъждани в производството във фазата по одобряване на проекта за изменение на ПУП. Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че съдът е извършил коректна, обективна и задълбочена преценка на доказателствата, кредитирал е експертните заключения по СТЕ, за да направи правилен извод за незаконосъобразност на процесния административен отказ. Оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за водене на делото пред касационната инстанция, Столична община, следва да заплати на ответника сумата 1500,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие, размерът на което съответства на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,