Решение № 88 от 2.10.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104382/2022 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Н. и С. Х. Н. С. срещу решение № 478 от 19.05.2022 г. по в. гр. д. № 1930/2021 г. на Бургаския окръжен съд, постановено в първата фаза на делбата. Ответниците Т. П. Д. и С. Б. Д. не вземат становище по жалбата. С определение № 581 от 03.04.2023 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 261087 от 26.08.2021 г. по гр. дело № 10728/2019 г. на Бургаския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. П. Н. и С. Х. Н. срещу Т. П. Д. и С. Б. Д. иск за делба на ПИ 47202.501.854, съставляващ УПИ ХІХ-1040038 и ПИ 47202.501.851, съставляващ УПИ ХVІ-1040037. За да се произнесе, съставът на ВКС взе предвид следното: Ищецът Д. Н. и ответницата Т. Д. са брат и сестра, наследници на починалия на 16.02.2011 г. техен баща П. Д. Н.. С нотариален акт № 87/1994 г. наследодателят П. Н. е признат за собственик на земеделска земя от 510 кв. м. в местността „Край село“ в зоната на земеделско ползване в землището на [населено място], представляващ имот с планоснимачен № 38, ведно с построена в имота дървена постройка от 15 кв. м. за сезонно ползване. Ищецът Д. П. Н. и съпругата му С. Х. Н. са признати с нотариален акт № 46/1994 г. за собственици на земеделска земя от 520 кв. м. в местността „Край село“ представляващ имот с планоснимачен № 37, ведно с построена в имота дървена постройка от 18 кв. м. за сезонно ползване. С нотариален акт № 87/1995 г. П. Д. Н. е учредил право на ползване на ответниците Т. П. Д. и С. Б. Д. върху 205 кв. м. незастроено място в източната част на имот пл. № 38, а на сина си Д. П. Н. – право на ползване върху западната част на имот пл. № 38. Със същия акт ищците Д. П. Н. и С. Х. Н. са учредили право на ползване на ответниците Т. П. Д. и С. Б. Д. върху 200 кв. м. незастроено място в източната част на имот пл. № 37 и правото да построят една или повече жилищни, селскостопански, вилни или други законни сгради върху имота. Прието е, че конфигурацията на сегашните имоти пл. № 38 и пл. № 37, представляващи съответно ПИ 47202.501.854 и ПИ 47202.501.851 по КККР на [населено място], не съответства конфигурацията на имоти № 37 и № 38 по предходния кадастрален план. Първоначално двата имота са били успоредни един на друг, а понастоящем са един до друг, като части от единия имот попадат в съседния и обратно. Следователно сегашните имоти не съответстват на имотите по приложените нотариални актове. Според вещото лице сегашните имоти се различават от предишните повече от допустимите стойности по чл.18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Не са налице и условията на чл.16 ЗУТ – при първоначално определяне на земеделски имоти, които следва да влязат в регулация. Липсват актове на [община], които да са издадени на това основание, което евентуално би могло да обясни разликата в ситуирането на конкретните имоти, в който случай е възможно разместване на отделните имоти по отношение на граници и площ. При тези данни от правна страна е прието, че не може да се допусне делба на двата поземлени имота, тъй като към момента липсва съвпадение по посочените в нотариалните актове граници, площ и разположение, сравнени с представените скици на двата имота, като разликите са повече от допустимите стойности по Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съставът на ВКС приема, че въззивното решение е процесуално недопустимо в посочената по-горе част, с която е отхвърлен искът за делба на поземлените имоти. Решението е постановено по нередовна искова молба, в която се обосновава наличие на съсобственост по наследяване върху един имот /бивш имот пл. № 38/ и наличие на изключителна собственост на ищците върху друг съседен имот /бивш имот пл. № 37/, а се иска делба на два съсобствени имота с различна конфигурация и граници от тези на първоначалните имоти, без реално да се сочи юридически факт, от който възниква съсобственост върху двата новообразувани имота. Както е прието в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, като от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. В решение № 52 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2020 г., I г. о., е прието, че при действието на ЗУТ подробният устройствен план също няма отчуждително действие, освен в хипотезата на чл.16 ЗУТ. По настоящото дело в исковата молба не се сочи с какъв план са създадени процесните УПИ ХІХ-1040038 и УПИ ХVІ-1040037. При действието на ЗУТ съсобствени урегулирани поземлени имоти могат да се създават или с план по чл.16, ал.5, т.3 ЗУТ, по общо заявление с нотариална заверка на подписите на собствениците на отделните имоти, или с план по чл.17, ал.2, т.3 ЗУТ, отново с общо заявление, но и с предварителен договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на идеални части от съседните имоти. В случай, че тези обстоятелства са налице, това изрично следва да се посочи в исковата молба, тъй като с това се изяснява начинът на възникване на съсобствеността. В противен случай, ако причината за сегашната конфигурация на имоти № 37 и № 38 се дължи на грешка в кадастралната карта, на базата на която е създаден действащият ПУП, може да се иска отстраняването на грешката, включително в делбеното производство, както и делба само на наследствения имот пл. № 38 в първоначалните му граници, отразени на фигура № 1, стр.3 от второто заключение на вещото лице инж. Д. С.. Това налага обезсилване на въззивното решение в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да даде възможност за отстраняване нередовността на исковата молба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,