Решение № 780 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6176/2017 г.
ВАСVII отделение19.01.2018 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1630 от 14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 8790 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 780 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6176/2017 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на туризма, в качеството му на представляващ Експертната комисия по регистрацията на туроператори и туристически агенции (ЕКРТТА), чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение № 1630 от 14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 8790 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът е бил сезиран само с жалба срещу допуснатото предварително изпълнение на решение на ЕКРТТА, обективирано в Протокол № РК-07-04 от 20.05.2014 г. Излага аргументи, че съдът неправилно е приел, че не е налице факт който да послужи като основание за заличаване на регистрация на туроператор от Националния туристически регистър, на основание чл. 70, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ). Неправилно е прието, че при постановяването на акта са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира решението да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът - Take a Chance to Travel UG (Тейк ъ ченс ту травел УГ), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение на ЕКРТТА към Министерството на икономиката и енергетиката, обективирано в точка 4 на Протокол № РК-07-04 от 20.05.2014 г., с което Take a Chance to Travel UG (Тейк ъ ченс ту травел УГ) е заличено от Националния туристически регистър; и е прогласено за нищожно извършеното заличаване от Националния туристически регистър на Take a Chance to Travel UG. С решението Министерство на туризма е осъдено да заплати на Take a Chance to Travel UG сумата от 2 372,00 лв. - разноски по делото. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че Take a chance to Travel UG (Тейк ъ ченс ту травел УГ) е юридическо лице, регистрирано във Ф. Р. Г., което през 2012 г. било вписано в Националния туристически регистър. На 27.03.2014 г., със Заповед № РД-16-402, министърът на икономиката и енергетиката определил състава на Експертната комисия по регистрацията на туроператори и туристически агенции. На 20.05.2014 г. Експертната комисия по регистрацията на туроператори и туристически агенции провела редовно заседание, на което по т. 4 приела решение лицата, вписани по реда на чл. 17, ал. 5 от Закона за туризма (ЗТ - отм.), които до този момент не били представили копие от подновена застраховка по чл. 97, ал. 1 ЗТ, да бъдат служебно заличени от Националния туристически регистър. В приложения към решението списък под т. 8 е вписан Тейк ъ ченс ту травел УГ. Решението е отразено в Протокол № РК-07-04. На 7.05.2015 г., с рег. № Т-99-00-65, в Министерството на туризма постъпило запитване от Тейк ъ ченс ту травел за установеното от него заличаване в Националния туристически регистър. На 16.07.2015 г. с писмо, рег. № Т-99-00-65, главният директор на Главна дирекция "Туристическа политика" в Министерството на туризма уведомил дружеството, че на основание непредставянето на копие от подновена застраховка по чл. 97, ал. 1 ЗТ (отм.), Експертната комисия по регистрацията на туроператори и туристически агенции е взела решение, отразено в Протокол РС-07-4/20.05.2014 г., т. 4, да бъде служебно заличено дружеството от Националния туристически регистър. С вписването на обстоятелството дружеството е заличено от регистъра. На 7.09.2016 г., въз основа на искане от съда, по делото постъпило писмо, рег. № Т-11-00-35, на директора на дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси" в Министерството на туризма, с което директорът декларирал, че не е издавана заповед на министъра на туризма или оправомощено от него лице за заличаване на регистрацията на Take a chance to Travel UG (Тейк ъ ченс ту травел УГ). При така установеното съдът е приел, че е налице фактическо действие по заличаване на регистрацията на дружеството в Националния туристически регистър, извършено без да е издадена заповед на основание чл. 70, ал. 2 ЗТ от министъра на туризма. Като основание е послужило обжалваното пред съда Решение на ЕКРТТА към Министерството на икономиката и енергетиката, обективирано в точка 4 на Протокол № РК-07-04 от 20.05.2014 г. Приел е, че дружеството е доказало изпълнението на задължението си, сключвайки задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" и уведомявайки за това административния орган на електронен адрес на служителя, с който до този момент е била водена кореспонденцията с дружеството на 23.05.2013 г. Подновено копие на договора за застраховка е било изпратено на адреса на Министерството отново през месец май 2014 г. и на 5.05.2015 г. На следващо място съдът е приел, че в хода на производството пред административния орган са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и препятстващи възможността му адекватно да я организира. Направил е извод, че решението е издадено в нарушение на чл. 35 АПК - без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. При така установеното съдът е достигнал до извод, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а извършеното заличаване от Националния туристически регистър на Take a Chance to Travel UG е нищожно, тъй като не се основава на административен акт на органа по чл. 70, ал. 2 ЗТ, нито на закона. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 2, т. 6 ЗТ (ред. ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.), по мотивирано предложение на ЕКРТТА, министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице, със заповед заличава регистрацията, ако регистрираното лице извършва дейност без валидна застраховка по чл. 97, ал. 1 ЗТ. Нормата на чл. 97, ал. 1 ЗТ регламентира, че туроператорът ежегодно сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. Правилно административният съд е установил, че такава заповед на министъра по отношение на Take a Chance to Travel UG не е била издавана, а заличаването му е извършено на основание взетото решение по т. 4 от Протокол № РК-07-04/20.05.2014 г. на ЕКРТТА. Към момента на издаване на решението, посоченото в него основание за заличаване на Take a Chance to Travel UG (Тейк ъ ченс ту травел УГ) от регистъра на туроператорите и туристическите агенти, не е било налице. По делото е безспорно установено, че Take a Chance to Travel UG (Тейк ъ ченс ту травел УГ) е имало сключена застраховка "Отговорност на туроператора" чрез застрахователен брокер Р+Ф А. Ф. АГ, като видно от представените допълнителни споразумения към сключената застраховка, същата е подновявана ежегодно и най-късното като дата на сключване представено такова споразумение посочва срок на договора 00.00 часа на 1.05.2012 г. до 00,00 часа на 1.05.2017 г. Като не е уведомила дружеството за образуваното административно производство и не му е предоставила възможност да изрази становище и да представи доказателства, преди постановяване на решението, ЕКРТТА е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Към датата на издаване на решението, регистрираното лице не е извършвало дейност без валидна застраховка по чл. 97, ал. 1 ЗТ. Достигайки до посочените правни изводи АССГ е постановил решението си в съответствие с материалния закон и то трябва да бъде оставено в сила. Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът е бил сезиран и правилно се е произнесъл по жалба срещу решението по т. 4 от Протокол № РК-07-04/20.05.2014 г. на ЕКРТТА и извършеното възоснова на него заличаване. Както правилно е приел административният съд, това заличаване е извършено при липса на административен акт от компетентния орган, поради което представлява фактическо действие, което не се основава нито на закона, нито на административен акт. При този изход на спора ответникът има право на направените по делото разноски. Такива се претендират в размер на 1 955,83 лв., като от процесуалния представител на касатора е направено възражение за прекомерност. Претенцията за разноски е неоснователна, тъй като видно от приложените доказателства за плащане фактура № 0...1111/1.09.2016 г. и извлечение от банкова сметка за извършено плащане на 1 000 евро по банкова сметка на адвокатското дружество от 1.09.2016 г., същите доказателства са били представени в първоинстанционното производство (с. 39 и сл.). Уговореното адвокатско възнаграждение съгласно представения договор № 69/17.08.2016 г. е в посочения размер. Въз основа на така представените доказателства първоинстанционният съд е присъдил сума в размер на 2 347 лв. - равностойност на 1 200 евро, съобразно представения списък с разноските, с начислен ДДС. П. им за втори път в касационното производство е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,