Решение № 15609 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6516/2009 г.

Решение № 15609 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6516/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Русе срещу Решение № 12 от 03.04.2009 г. по адм. дело № 9/2009 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с разпореждане № 513 от 26.11.2008 г. на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е започнало производство за събиране на сумата 742,57 лв., представляваща щета за държавното обществено осигуряване, причинена от осигурителя ЕТ "Стефка Петрова - СТЕФ 51", гр. Русе и установена с ревизионен акт за начет пореден № 513 от 26.11.2008 г. В анализа към ревизионния акт и в заключението на финансовия ревизор, съставил този акт, щетата за държавното обществено осигуряване (ДОО) се изразява в изплатени парични обезщетения по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - придружаване и гледане на болно дете до 18-годишна възраст - за повече от законоустановените 60 календарни дни през една календарна година, а непосредствената причина за тази щета са вписването на неверни данни от осигурителя в болничните листове за временна неработоспособност над 60-те дни и подадената информация в персоналния регистър на осигурените лица за временната неработоспособност на осигуреното лице, на което е било изплатено обезщетение по чл. 45, ал. 1, т. 2 КСО за повече от 60 дни. В процесния случай осигурителят ЕТ "Стефка Петрова - СТЕФ 51" неправилно е вписвал, според финансовия ревизор, в декларация обр. № 1 дните над ползваните вече 60 календарни дни по чл. 45, ал. 1, т. 2 КСО в т. 16.2. (дни във временна неработоспособност) вместо в т. 16.4. (дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж), а в болничните листове, с които е бил разрешен отпуск по чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) над 60-те дни по чл. 45, ал. 1, т. 2 КСО, осигурителят е следвало да попълва периода на временната неработоспособност "от. . . до. . . ", а за брой работни дни (часове, през които осигуреното лице е следвало да работи, осигурителят е трябвало да вписва "0". Сезиран с жалба от осигурителя, касационният жалбоподател с решение № 1 от 05.01.2009 г. е потвърдил разпореждане № 513 от 26.11.2008 г. като е възприел изразеното от финансовия ревизор становище за допуснати нарушения на правилата за попълване на релевантните за правото на обезщетение данни в болничните листове и в декларация обр. 1. С посоченото по-горе решение Русенският административен съд е отменил решението на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане. За да постанови този резултат административният съд е приел, че "контролните органи на НОИ могат да съставят ревизионни актове за начет на осигурителите за паричните обезщетения, които те са изплатили въз основа на нередовни болнични листове, само ако тези болнични листове са били отменени от компетентните органи по жалба на НОИ, респ. на ТП на НОИ, защото само в тези случаи ще бъде налице неправилно плащане; не са ли отменени по съответния ред, нередовните болнични листове са задължителни за всички (чл. 113, ал. 3 ЗЗ) и поради това направените по тях плащания не са недължими." Решението на Русенския административен съд е постановено въз основа на неправилни мотиви, но като краен резултат е правилно. Направените от първата съдебна инстанция правни изводи вероятно са били повлияни от Решение № 5127 от 07.05.2008 г. по адм. д. № 1041/2008 г. на ВАС - VI отд., но те не са съобрази със същността на правния спор по процесния случай. Основният въпрос, който е стоял за разрешаване в съдебното производство, завършило с това решение на ВАС - VI отд., е бил: съществува ли нормативно установено задължение за осигурителя да следи за изпълнението на правилото по чл. 39, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността - към болничния лист за гледане на болен член от семейството да е приложена декларация от лицето, на което се издава този болничен лист, че в мястото, където пребивава болният, няма друг незает на работа член от семейството му, годен да гледа или придружава болния. Основният въпрос, който е поставен за разрешаване в настоящето съдебно производство е съвсем различен: коя е непосредствената причина за възникналата (несъмнена) щета за ДОО в случая - изплатени парични обезщетения за повече от 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството - и дали тази причина е неправомерно поведение на осигурителя. Изложените от Русенския административен съд мотиви очевидно не дават отговор на този въпрос и поради това са неправилни. Постановеното от него решение като краен резултат обаче е правилно поради следните съображения: Според чл. 162, ал. 1 - 3 КТ работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството. Този отпуск се разрешава от здравните органи и за времето, през което е надлежно разрешен, на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон. Този закон е Кодексът за социално осигуряване, чийто чл. 45, ал. 1, т. 2 повелява, че парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане на болно дете до 18-годишна възраст, но правото на такова парично обезщетение е само до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството. Съвместният прочит на тези правни норми води до извода, че работникът или служителят има неограничено по размер (във времето) право на отпуск по чл. 162, ал. 1 КТ за гледане на болно дете до 18-годишна възраст, ако този отпуск е надлежно разрешен от здравните органи, но всичките осигурени членове на семейството, които са ползвали през една и съща календарна година такъв отпуск за гледане на едно и също болно дете до 18-годишна възраст, имат всичките общо право на парично обезщетение само до 60 календарни дни през тази (една) календарна година. Това правило в случая е било нарушено и на осигуреното лице са били изплатени парични обезщетения по чл. 45, ал. 1, т. 2 КСО общо 176 календарни дни за 2007 г. До тук по тези фактически и правни обстоятелства между страните не се спори. Спорен е въпросът дали осигурителят в този случай е подал невярна информация, в резултат на която РУСО е изплатило на осигуреното лице парични обезщетения по чл. 45, ал. 1, т. 2 КСО в размер по-голям от нормативно установените 60 календарни дни за една календарна година. Върховният административен съд е имал възможността да изрази становище, че грешките, допуснати от осигурителя при подаването на данни с декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, не са единствената причина за настъпилата щета (неправилно изплатено от НОИ обезщетение за временна неработоспособност). Преценката за наличие на материалноправните предпоставки, пораждащи право на парично обезщетение при условията на временна неработоспособност по чл. 45 от КСО, се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите. По силата на чл. 40, ал. 3, изр. 2 от КСО в случаите, когато прецени, че лицето няма право на обезщетение или помощ, компетентното длъжностно лице, издава разпореждане за отказ. Следователно, при неправилно изплатено обезщетение, допуснатите грешки от осигурителя при изготвянето на съответния носител на релевантна информация не са единствената и решителна причина за настъпилата щета за ДОО. По-съществена причина, в смисъл на непосредствено обуславяща тази щета, е липсата на дължим по силата на чл. 40, ал. 3 КСО контрол от страна на длъжностното лице в РУСО, дали подадените от осигурителя данни са акуратни, т. е. дали съответстват на данните по наличната (събрана до този момент) в това РУСО и въобще в системата на НОИ информация по съответния въпрос. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай няма релевантни обстоятелства, които да налагат становище, различно от изразеното (с Реш. № 13416 от 10.11.2009 г. по адм. д. № 6607 от 2009 г. и реш. № 14462 от 01.12.2009 г. по адм. д. № 8446 от 2009 г. на ВАС - VI отд.). С касационната жалба е инвокиран довод, че "нито програмният продукт, със заложените законови ограничения, нито длъжностното лице в сроковете за изплащане на паричното обезщетение може да определи закононарушението", а такава проверка е е реално възможна единствено при последващо контролно-ревизионно производство. По делото обаче няма никакви данни, въз основа на които да бъде направен извод, че този довод е основателен. Вярно е, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК (чл. 168, ал. 1 АПК) и че при изпълнението на това свое задължение съдът е длъжен да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства (чл. 171, ал. 4 АПК), т. е. вярно е, че съдът е длъжен служебно и цялостно да изясни от фактическа и правна страна дали оспореният пред него административен акт е законосъобразен, а това задължение несъмнено включва в себе си и задължението на съда служебно да изясни всички въпроси, свързани с предмета на образуваното пред него съдебно производство (дело). Но неизпълнението на тези задължения е съществено нарушение на посочените съдопроизводствени правила, в които се състои и законоустановеният принцип за служебното начало в съдебното производство (чл. 9, ал. 3 и 4 АПК). А чл. 218, ал. 2 АПК не овластява касационната инстанция с правомощието служебно да следи за касационното основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от първата съдебна инстанция. В касационната жалба не е инвокиран довод за това касационно основание, поради което пропускът на Русенския административен съд да укаже на директора на РУСО, респ. на неговия процесуален представител, че в преписката за контролно-ревизионното производство не се съдържат доказателства за правнозначимото обстоятелство, че за РУСО съществува обективна невъзможност в срока за изплащане на паричното обезщетение да направи проверка дали подадените от осигурителя данни са акуратни и че е необходимо в хода на първоинстанционното съдебно производство да бъдат представени доказателства в тази насока. Липсата на такива данни и липсата на процесуалноправна възможност да бъде отстранен пропускът за тяхното служебно събиране има за последица изводът, че щом като РУСО е в състояние при т. нар. последващ контрол да установи, че осигурителят не е подал акуратно дължимата релевантна информация, то е в състояние своевременно да упражни текущ контрол в производството по чл. 40, ал. 3 КСО. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че макар оспореното с касационната жалба решение на Русенския административен съд да е постановено въз основа на неправилни мотиви, по своя краен резултат то е правилно и съответства (пак като краен резултат) на формираната до момента съдебна практика (виж цитираните по-горе решения на ВАС-VI отд.), поради което следва да бъде оставено в сила. Все пак настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва отново да изрази изразеното по-горе становище, че въпросът дали РУСО обективно е в състояние в срока за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност да упражни текущ контрол на подадените от осигурителя правно значими за тези обезщетения данни, е съществен и е необходимо неговото принципно изясняване. Защото едновременно с този въпрос възниква и въпросът дали указанията за попълване на т. 16.2. и т. 16.4. не бъдат променени като изрично се внесе яснота, че в т. 16.2. се вписват само данните за първите 60 календарни дни от общо разрешените отпуски по чл. 162, ал. 1 КТ на всички членове на семейството, а в т. 16.4. се вписват данните за дните над законоустановените 60 календарни дни на такъв отпуск. От тук пък следва въпросът дали осигурителят обективно би бил в състояние да подаде данни за всички членове на семейството на болното дете, които са ползвали отпуск по чл. 162, ал. 1 КТ и т. н. Казано накратко - необходима е задълбочена дискусия, в която основната роля е на Националния осигурителен институт, респ. на ръководителите на неговите териториални поделения, които са страни в съдебните производства по правни спорове като процесния. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,