Решение № 89 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2921/2018 г.

Решение № 89 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2921/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Илиев, чрез пълномощника му адв. А. Илиев - САК, срещу Решение № 478 от 13.12.2017 г., постановено по адм. дело № 460/2017 г. по описа на Административен съд Враца, с което съдът, в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е отхвърлил иска му срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв., представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, чувство на страх, тревожност и непълноценност, гняв, незащитеност и малоценност, вследствие незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр. Враца да осигури питейна вода и вода за хигиенни нужди в периода от 1.07.2017 г. до 12.07.2017 г. в часовете от 06.30 до 02.00 часа всеки ден и го е осъдил да заплати понесените от ответната страна разноски в процеса в размер на 100 лв. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на правния спор, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез пълномощника си, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Пред АС – Враца е депозирана искова молба на К. Илиев против ГДИН, с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, за присъждане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, чувство на страх, тревожност и непълноценност, гняв, незащитеност и малоценност, понесени вследствие незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр. Враца да осигури питейна вода и вода за хигиенни нужди в затвора в периода от 1.07.2017 г. до 12.07.2017 г. в часовете от 06.30 до 02.00 часа всеки ден. Съдът е приел, че искът не е доказан по основание и размер и го е отхвърлил. За да обоснове този резултат се е позовал на Справка от НИМХ, филиал Плевен, Хидрометеорологична обсерватория – Враца, съгласно която в посочения в исковата молба период, за времето от 07.26 ч. до 21.26 ч., температурите в гр. Враца са варирали от 16.4 до 35.8 градуса по Целзий, като преимуществено са били от 20 до 32.6 градуса; За периода 05.06.2017 г. – 30.09.2017 г. началникът на Затвора гр. Враца е утвърдил "График за пускане на топлата вода по етажи"; Взел е предвид показанията на свидетелите Герговски и Евстатиев, които познават ищеца от Затвора Враца и потвърждават, че от м. юли до края на м. август вода е имало за около два часа дневно, с променливо налягане, едва са успявали да си налеят вода за пиене, но не и за хигиенни нужди. По това време в килията било над 40 градуса. Съгласно променения график, топла вода за къпане имало само три пъти в седмицата – понеделник, сряда и петък за по един час на ден, но била много слаба, не успявали да се изкъпят. На свидетелите е известно заболяването на ищеца, както и че има проблеми с корема и не се чувства добре. Съдът се е позовал и на показанията на св. Кунев - началник сектор "Финанси, логистика и капиталови разходи" в Затвора-Враца, който заявява че не му е известно за посочения период да е имало авария, но дори да е имало водата не е спирала за повече от 3-4 часа. В горещите дни е имало проблем с налягането на водата и до 4 и 5 етаж, то е било по-ниско от нормалното – 3 атмосфери, но водата не е спирала. Отклонението от нормалното налягане според него се дължи на повишеното потребление. В показанията си заявява, че през 2008 г. след основен ремонт на главния корпус са подменени всички централни водопроводи и щранговете захранващи килиите. Заявява, че в Затвора – Враца не ползват собствен резервоар, а водоподаването идва от ВиК – Враца, откъдето ги уведомявали за времето, през което няма да има вода при работа по отстраняване на авария. За визирания в исковата молба период не знае да е имало авария. Въз основа на така установеното съдът е приел, че искът е допустим, но неоснователен. Приел е, че не е налице незаконосъобразен акт, действие/бездействие на администрацията на затвора, тъй като водата там постъпва по ВиК мрежата на град Враца. Решението е частично неправилно, поради което ще следва да се отмени. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода..., изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ..., както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Разпоредбите на чл. 3, на чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС и на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и задържане под стража. Следва да се вземе предвид и друга разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която конвенция е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Имайки предвид посочените разпоредби, оплакванията на К. Илиев за неправилност на обжалваното решение са основателни. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност е недоказаност на иска. Безусловно задължение на администрацията на затворите е да осигурят на лишените от свобода и изтърпяващите мярка за неотклонение "задържане под стража" постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалните помещения. В случая е безспорно доказано, че в исковия период нормалният приток на вода за пиене и хигиенни нужди е бил нарушен и лишените от свобода не са имали "постоянен" достъп до течаща вода. За това свидетелстват разпитаните по делото лица, както и графикът, представен от ответната страна. Като се вземе предвид, че водоподаването е било нарушено през най-горещия от месеците в годината, когато външните температури, измерени на сянка, са минавали 32 градуса по Целзий през деня, може да се направи обосновано предположение, че достъп до вода за 2-3 часа дневно или през нощта е крайно незадоволително с оглед необходимостта от поддържане на добра лична и обща хигиена в местата за изтърпяване на наложеното наказание. И дума не може да става за добри хигиенни условия, поддържане на чистота на тялото, в помещението или в облеклото. В случая съдът следва да вземе предвид комулативното въздействие върху ищеца на условията, в които е изтърпявал наказанието си, както и неговото кожно заболяване. Липсата на вода за елементарни нужди винаги води до накърняване на човешкото достойнството. Невъзможността обаче да се поддържа лична хигиена в условията на ограниченията, наложени от режима на изтърпяване на наказанието, в среда, в която живеят и други лица със същата лоша хигиена винаги е съпътствано с чувство на непълноценност, гняв, незащитеност, малоценност, тревожност и за това не са необходими нарочни доказателства. Ответникът от друга страна не се е справил с доказателствената тежест и не е оборил, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, твърденията на ищеца за неосигуряване на вода. Посочените неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника да осигури постоянен достъп на лишените от свобода до течаща вода, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсата на вода е от естество да причини на ищеца физическия и психически дискомфорт, описан в исковата молба, който е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури нормални битови условия за изтърпяване на наказанието. Налице е нарушение както на изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, така и на тези на чл. 3 ЕКПЧОС. Предвид сравнително краткия период на увреждането, доказаното кожно заболяване, за което не са представени данни да е било обострено в периода, и нормата на чл. 52 ЗЗД следва да бъде определено обезщетение в размер на 1 000 лв., до който размер исковата претенция следва да се уважи. В останалата част – до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът основателно е бил отхвърлен и решението, като правилно в тази част, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение