Решение № 5675 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2251/2014 г.

Решение № 5675 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2251/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 8003 от 17.12.2013 г., постановено по адм. д. № 994/13 г. Административен съд - София град, първо отделение, 12 - ти състав, е отхвърлил жалбата на Мартин Кирилов Богданов в качеството му на ЕТ "4К - Мартин Кирилов" - гр. София, срещу ревизионен акт № 2161110830/29.11.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, и е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП, Д "ОДОП" - гр. София разноски по делото в размер на 2 975 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Мартин Кирилов Богданов в качеството му на ЕТ "4К - Мартин Кирилов" - гр. София, чрез пълномощника му адв. Георги Жеков. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Мартин Кирилов Богданов в качеството му на ЕТ "4К - Мартин Кирилов" - гр. София, срещу ревизионен акт № 2161110830/29.11.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2681/15.11.2012 г. на директора на Д "ОУИ" -гр. София. В решението си първоинстанционният съд е описал подробно /т. 1 от мотивите/ основанията, поради което жалбоподателят е поискал прогласяване на оспорения ревизионен акт за нищожен, по т. 4 е приел, че жалбата се явява допустима, след което по т. 5 - 15 е описал фактическата обстановка по издаване на ревизионния акт. След това съдът е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя за нищожност на РА. На първо място като неоснователно е прието възражението, че лицето не е било надлежно представлявано в ревизионното производство. Посочено е, че по силата на чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощник въз основа на писмено пълномощно, като изискването за форма е спазено, а чл. 29, ал. 6 от същия кодекс предвижда съобщенията да бъдат връчвани на лицето или на негов пълномощник. По т. 17 и 18 от решението е изложена позицията на решаващия съд защо приема упълномощаването на лицето Лилия Рангелова за редовно. О т. 19 - 21 са изложени мотиви защо според съда ревизионното производство е редовно образувано. По т. 22 - 25 от мотивите са обсъдени възраженията на жалбоподателя относно това могат ли да бъдат установявани задължения за ДДС за данъчни периоди извън периода, посочен в акта за регистрация по ЗДДС, като е отбелязано, че установяването на задължение за регистрация по ЗДДС е различно от установяване на задълженията за дължим ДДС, което може да бъде извършено само с ревизионен акт - чл. 118, ал. 1 от ДОПК . На база на изложеното е прието, че втората ЗВР, с която е разширен обхвата на ревизията за времето от 15.04.2008 г. до 31.05.2011 г. е също законосъобразна. По т. 27 и 28 е прието, че с оглед на данните по делото и закона следва да бъде прието, че са спазени нормативно установените срокове за извършване на ревизията по чл. 114 от ДОПК, респективно РД и РА са издадени също в законните срокове. По т. 29 и 30 от мотивите е изложена позицията на първоинстанционния съд защо приема, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, а в т. 31 защо в ревизионното производство не са допуснати такива нарушения на административно-производствените правила, които да правят издадения РА нищожен. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения РА и за неоснователност на оплакването за нищожност на същия, което обуславя и необходимостта от отхвърляне на жалбата. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане. По т. 1 от жалбата са развити доводи относно изводите на съда за наличие на представителна власт на лицето Лиляна Огнянова Рангелова да представлява едноличния търговец, в това число в ревизионно производство. Следва да бъде посочено, че голяма част от оплакванията по тази точка са насочени срещу мотивите на решенето на решаващия орган по чл. 155 от ДОПК, а според чл. 208 от АПК, предмет на касационно разглеждане са решението на първоинстанционния съд или отделни негови части. Изложените мотиви на административния съд относно наличието на представителна власт на пълномощника на едноличния търговец в рамките на ревизионното производство се споделят напълно от настоящата инстанция, тъй като са изградени при правилно тълкуване на закона и фактите по делото. Въпросното пълномощно се намира на л. 27 от делото. От това, че в същото не е посочено, че упълномощителят Мартин Кирилов Богданов действа и в качеството си на едноличен търговец не следва, че не е създадена представителна власт на упълномощеното лице и по отношение на едноличния търговец породи посочено в решението, че патримониумът на физическото лице и едноличния търговец е един и същ и признаването на търговско качество разширява правоспособността на физическото лице, но не води до възникване на нов правен субект. Ако е действително е имал волята, твърдяна в касационната жалба, че упълномощаването е само по отношение на физическото лице, упълномощителят е следвало да посочи изрично това обстоятелство в пълномощното, а не по пътя на тълкуването да твърди, че липсва такова упълномощаване. В същото време законът не изисква изрично упълномощаване за представителство относно образувано ревизионно производство, поради което надлежно издадено пълномощно по реда на чл. 10, ал. 4 от ДОПК преди ревизията поражда действия и дава възможност на пълномощника да представлява ревизираното лице в рамките на ревизията. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че първоинстанционният съд е направил обосновани изводи за наличие на редовна представителна власт на пълномощника на ревизираното лице в рамките на ревизията, поради което оплакванията за липса на такава власт и липса на надлежно представителство на ревизираното лице, развити в т. 1 от касационната жалба се явяват неоснователни. По т. 2 от касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на изводите на съда за липса на нищожност на начисляването на ДДС на едноличния търговец за периода от 15.04.2008 г. до 15.04.2010 г. предвид разминаване между датите, посочени в РА, съответно в акта за регистрация по ЗДДС, относно това към кой момент едноличният търговец е следвало да бъде регистриран по ЗДДС. Мотивите на първоинстанционния съд по тези оплаквания на жалбоподателя са развити в т. 22 - 25 от мотивите на решението, като в тях е разгледано съотношението и обвързващото действие между акта за регистрация по ЗДДС и ревизионния акт за определяне на задълженията по ЗДДС. Настоящата съдебна инстанция намира изложените мотиви на административния съд по тази част от спора за правилни. Като допълнение следва да бъде посочено, че въпросът към кой момент е възникнало задължение на ревизираното лице за регистрация по ЗДДС е материално правен. По делото няма спор, че въпросът за материалната законосъобразност на ревизионния акт не стои на дневен ред, тъй като жалбоподателят не е спазил срока за подаване на жалба по административен ред и РА е влязъл в законна сила, като при последващото оспорване спорен е само въпросът за неговата нищожност. Разминаването между началната дата, към която лицето е следвало да се регистрира по ЗДДС съгласно акта за регистрация по ЗДДС и съгласно ревизионния акт, има материално правен аспект и то не води до нищожност на ревизионния акт, а до евентуална негова материална незаконосъобразност, ако се приеме за правилна тезата на касатора, че актът за регистрация по ЗДДС се ползва с материална сила по отношение на началната дата за регистрация по ЗДДС. По тези мотиви неотносими към спора са оплакванията по т. 3 от жалбата относно събиране на доказателства и извършвани действия извън времевия обхват на ревизионното производство. По т. 4 от касационната жалба се иска разглеждане на въпроса за липса на подпис на Заповедта за възлагане на ревизия, макар от страна на органа по приходите в хода на делото да е представен подписан екземпляр от заповедта, който според жалбоподателя е новосъздаден документ и обслужва тезата на ответника. Подобен довод не е правен от жалбоподателя в рамките на първоинстанционното производство, поради което е недопустимо същият да се прави едва с касационната жалба, поради което същият не следва да бъде обсъждан. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и предвид на това, че спора касае нищожността на оспорения ревизионен акт, касатора следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП"- София юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,