Решение № 11299 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2014 г.

Решение № 11299 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - (ОДОП), град Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1234 от 29.05.2014 г. по адм. дело № 850/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 081300266 от 3.12.2013 г. на орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП град Варна, потвърден с решение № 946/21.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповед № 1597/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП град Варна. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя според компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Ответникът - ЕТ "Бояна Диляна - Боян Стоянов", представляван от адв. Филипова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Варна е бил ревизионен акт /РА/ № 081300266 от 3.12.2013 г. на орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП град Варна, потвърден с решение № 946/21.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на ЕТ "Бояна - Диляна - Боян Стоянов" са определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 47 708,86 лева главница и лихви в размер на 12 690,45 лева. С обжалваното решение съдът е прогласил ревизионния акт за нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите от ИРМ - Русе, който по силата на заповеди, издадени от териториалния директор на ТД на НАП град Варна, не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии по отношение на данъчно задължени лица, чийто адрес по чл. 8 от ДОПК е в района на гр. Добрич. Обжалваното решение е неправилно. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на ЕТ "Бояна - Диляна - Боян Стоянов", съгласно заповед № 1597/1.11.2012 г. и заповед № Д-1599/1.11.2012 г., издадени от заместник-директора на НАП град Варна, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-534/4.05.2010 г., не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в ИРМ - Русе. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и приобщеното от първоинстанционния съд като доказателство решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 1.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. на съдиите на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК - по постоянния адрес на ЕТ "Бояна - Диляна - Боян Стоянов", за което по делото не е спорно, че е в с. Кардам, област Добрич. Поради това ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град Варна. При липсата на структурна обособеност на т.нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, изразът "за ИРМ", използван от директора в заповедите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК при оправомощаването на Богомил Симеонов Стойков на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Русе, не може да служи като критерий за определяне на териториален обхват на компетентност, различен от този на териториалната дирекция. Обстоятелството, че в посочените заповеди директорът на ТД на НАП гр. Варна е определил и други органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не изключва правомощията на останалите органи, посочени в заповедите, тъй като компетентността им произтича от връзката на ревизирания субект с териториалната дирекция, а не с населеното място, където те работят. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от заместник-директора от компетентната ТД на НАП град Варна, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-534/4.05.2010 г., е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е достигнал до обратния извод, АС Варна е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Доколкото в решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция, това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Варна, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения РА. Решението следва да се отмени и в частта относно присъдените в полза на ЕТ разноски, като на основание чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховен административен съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,