Решение № 7436 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2013 г.

Решение № 7436 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Пътна полиция" (ПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез процесуален представител, против решение № 896 от 11.02.2013 г. по адм. дело № 8324/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 154596 от 10.02.2010 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) "Отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" (СУМПС), по отношение на Николай Александров Маринов. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Николай Александров Маринов, намира касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество за основателна. За да отмени оспорения административен акт решаващият съд е приел, че не е доказано по безспорен начин, че наказателните постановления (НП), с които са отнети контролни точки на водача са влезли в законна сила. Приел е, че административният орган не е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчване на НП № 73185 от 13.06.2007 г. и НП № 90182 от 13.07.2007 г. на нарушителя, като и че по делото не е представено НП № 68434 от 12.06.2006 г., с което са били отнети 2 контролни точки на водача. Съдът е изложил съображения, че представените доказателства, а именно: докладните записки на служителите на отдел "ПП", посетили адреса на нарушителя, не са оформени с подписите на свидетели или други служители на отдел "ПП", имат характер на частни свидетелстващи документи и не могат да удостоверят връчване на НП по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Въз основа на това е стигнал до извода, че контролните точки на водача не са изчерпани и не е налице основната материалноправна предпоставка на чл. 171, т. 4 ЗДвП за налагане на ПАМ, т. к. до влизането им в сила НП не представляват основание за отнемане на контролни точки. Така мотивиран, АССГ е отменил оспорената заповед. Решението е неправилно. По делото няма спор относно факта, че на Николай Александров Маринов са били съставени 5 бр. НП за нарушения на ЗДвП, с които са му отнети общо 44 контролни точки. Дори да се изключи непредставеното НП 68434 от 12.06.2006 г., броя на отнетите точки става 42, т. е. надхвърля лимита по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 2, ал. 1 от приложимата Наредба № Iз-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Маринов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП). Установено е, че водачът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "Изземване на СУМПС". При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, оспорената заповед е законосъобразна. Отнетите контролни точки по силата на посочените в справката към заповедта НП безспорно надхвърлят лимита по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-139 от 16.09.2002 г. (отм.). Съществуването на описаните в обстоятелствената й част и индивидуализирани с номер и брой на отнетите контролни точки НП е безспорно, а с факта на влизането им в сила, надлежно удостоверен от компетентния административен орган, наложените наказания са реализирани. Това води до правния извод за наличие на законно основание за прилагане на ПАМ. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен от представените по делото доказателства, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе СУМПС на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. Противно на изводите на АССГ, настоящият съдебен състав счита, че редовността на процедурата по връчване на НП, както и приложението на уредената с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН законова фикция, не могат да бъдат предмет на оспорване в съдебно-административното производство, поради което и не попадат в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. НП и индивидуалните административни актове (какъвто съставлява заповедта за прилагане на ПАМ) подлежат на различен диференциран като процедура и подсъдност съдебен контрол. НП подлежи на обжалване пред районния съд, споровете се разглеждат по друг процесуален ред и само в административнонаказателното производство по чл. 59 и сл. ЗАНН нарушителят може да релевира довод относно нередовното му връчване (по повод срочността на подадената жалба). Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това по глава Десета, дял Трети АПК за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ), поради което АССГ незаконосъобразно е обсъждал доказателства, опровергаващи обвързващото официално удостоверяване по чл. 58, ал. 2 ЗАНН на компетентното длъжностно лице за влизането в сила на съответните НП. Административният съд не може да преценява законосъобразността на връчването на НП, т. к. оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Заявеният още с първоначалната жалба спор по този факт е от компетентността на районния съд, а единственото доказателство, годно да опровергае официалното документиране на административния орган, е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН) пред съответния районен съд. В случай, че се допусне възможност законосъобразността на връчването да се преценява паралелно и от административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, хипотетично може да се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища, а реално - до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение (Арг.: чл. 59, ал. 2 и чл. 84 ЗАНН). Следва да се има предвид още, че връчването на НП е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции и най-късно към датата на съобщаване на заповедта за прилагане на ПАМ адресатът е известен за съществуването на посочените актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които би могъл да обжалва пред компетентния съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба по чл. 59 ЗАНН, нарушителят не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. Обратната теза би довела до обективна невъзможност за санкциониране на неизряден водач на МПС, който има интерес да осуетява надлежното връчване на НП, с цел да избегне изтърпяване на наложеното му административно наказание (при изтичане на приложимите давностни срокове), а не да установява незаконосъобразността на налагането му. По този начин се игнорира и възможността за прилагане на ПАМ, т. к. с отмяната на съответната заповед, нарушителят по същата причина няма интерес да оспорва НП, послужили като основание за прилагането й. Ето защо спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. АПК. В този аспект тезата за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 ЗДвП за прилагане на ПАМ е неоснователна, респ. смесването на спора за законосъобразност на индивидуалния административен акт с родово неподсъден на административния съд спор за наличието на непреклудирано процесуално право за обжалване на НП, е недопустимо. Като е стигнал до извод, различен от горния, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а спорът - решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Николай Александров Маринов срещу заповед № 154596 от 10.02.2010 г. на началник отдел "ПП" - СДВР следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, в полза на касатора следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева - възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,