Решение № 1765 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2011 г.

Решение № 1765 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Варна, при ЦУ на НАП, против решение № 1086/09.05.2011 г. по адм. дело № 808/2011 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Маринела Динева Йорданова. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата - Маринела Динева Йорданова от гр. Търговище, в депозираните по делото писмен отговор по касационната жалба и допълнително представеното писмено становище, изразява мнение за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Изложени са и аргументи за нищожност на РА, които според Йорданова не са били съобразени от административния съд и същият не се е произнесъл по валидността на РА. Претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение на Административния съд - Варна е отменен РА № 191004134 от 08.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Силистра, потвърден с решение № 5 от 11.02.2011 г. на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който в резултат на непризнато ползвано данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ за 2009 г. на Маринела Динева Йорданова от гр. Търговище, е установено задължение за внасяне на данък върху доходите в размер на 389.65 лв. и лихви в размер на 30.29 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че РА е законосъобразен, издаден е от лице, разполагащо с материална компетентност, и при наличието на изрично издадена заповед за определяне на компетентен орган, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че напълно неоснователно в депозирания писмен отговор ответницата по касационната жалба поддържа, че съдът не е обсъдил въпроса за валидността на РА и не е констатирал, че същият страда от съществен порок - издаден е от лице, определено от ненадлежно оправомощен орган. Както бе посочено, съдът е изложил обстойни мотиви в тази насока, като дори се установява, че с определение от 11.04.2011 г. е бил отменен първоначално дадения ход по съществото на спора за изясняване на въпроса в какво качество лицето, подписало ЗВР № 1004134/20.09.2010 г. и ЗОКО № К 1004134/08.11.2010 г. ги е подписало, каква длъжност заема и компетентността му да издава заповеди по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и по чл. 119 от ДОПК. Така, въз основа на приобщените доказателства и с оглед изявлението на пълномощника на ответника в първоинстанционното производство в с. з. на 03.05.2011 г. съдът законосъобразно е приел, че ЗВР № 1004134/20.09.2010 г. и ЗОКО № К 1004134/08.11.2010 г. са подписани от Валентин Георгиев в качеството му на заместник на органа по приходите, възложил ревизията, поради което не са нищожни, противно на твърденията в жалбата. По-нататък в мотивите на постановения съдебен акт е описана подробно фактическата обстановка по спора, относно която между страните не е налице спор: Във връзка с подадена от Маринела Динева Йорданова ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. с деклариран надвнесен данък върху доходите в размер на 389.65 лв. е извършено възстановяване на сумата с банково бордеро от 08.03.2010 г. Надвнесеният данък е в резултат на ползвано данъчно облекчение за млади семейства по смисъла на чл. 22а от ЗДДФЛ. В хода на ревизионното производство е прието за безспорно, че Маринела Динева Тодорова и Десислав Здравков Йорданов са сключили брак на 06.07.1996 г., както и че Маринела Йорданова е ползвала ипотечен кредит за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., като е платила лихви по него в размер на 1992.28 евро (банково удостоверение изх. № 40/12.01.2010 г. на ОББ АД). За несъмнено е прието и обстоятелството, че между Маринела Йорданова и ТБ ОББ АД е сключен договор за предоставяне на на кредит за закупуване на жилище от 11.09.2007 г. Органите по приходите са установили, че са налице условията по чл. 22а, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, но не и условието по т. 3, а именно ипотекираното жилище да е единствено жилище за семейството през данъчната година, тъй като с нот. акт № 175, том IV, н. д. № 1748/97 на 05.08.1997 г. съпругът Десислав Йорданов е придобил апартамент в гр. Търговище от Марийка Георгиева Димитрова (запазила правото на ползване върху същия имот пожизнено). Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е приел за неправилно тълкуването на органите по приходите на приложимия материален закон, тъй като, според застъпената от съда теза, определящото за дефинирането на един недвижим имот като "жилище" е предназначението му за задоволяване на жилищни нужди. Посочил е, че след като правото на собственост е ограничено от учреденото право на ползване, то неправилно органите по приходите са установили, че не е изпълнено условието по чл. 22а, т. 3 от ЗДДФЛ, тъй като имот с учредено право на ползване в полза на трето лице, което не е част от семейството на лицето, претендиращо данъчното облекчение, не е в състояние да задоволи жилищните нужди на собственика и на неговото семейство. Съдът е достигнали до извода, че фактическата власт върху имота се упражнява от ползвателя, а не от собственика, който разполага с т. нар. "гола собственост" - т. е. може да се разпорежда с правото на собственост, но не и с правото на ползване. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 22а ЗДДФЛ е данъчна, което налага стриктното й тълкуване. Действително, от друга страна, разпоредбата има социална насоченост, поради което не й съответства тълкуване, ограничаващо приложното й поле. Настоящият състав намира, че тълкуването, направено от органите по приходите в хода на ревизионното производство е именно съответното на духа и съдържанието на закона, а изградените изводи от първостепенния съд в обратната насока са неправилни като материалноправно незаконосъобразни. По същество основният спорен въпрос в настоящия казус е дали закупеното и ипотекирано жилище в режим на СИО към момента на придобиването му следва ли да се счита за единствено жилище за семейството или не. Страните нямат друго общо жилище - в съсобственост или в режим на СИО, но през 1997 г. съпругът на Маринела Йорданова е придобил чрез дарение недвижим имот - апартамент. Приложимата разпоредба - чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ гласи, че условието е "ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година". Следва да се тълкува волята на законодателя по отношение въведения критерий "единствено жилище за семейството". Явно не е налице съответствие с понятието "семейно жилище" по смисъла на СК в сила от 01.10.2009 г. - § 1 ДР СК и по смисъла на чл. 23 и чл. 107 СК (отм.), действащ към момента на придобиване на процесното жилище. Според СК понятието "семейно жилище" се използва за жилището, което е обитавано и от двамата съпрузи и децата им, без значение чия е собствеността. Тъй като семейството обитава съвместно само едно жилище или преобладаващо само едно жилище, то явно семейното жилище по смисъла на СК се явява единствено такова, в който смисъл е и константната съдебната практика по бракоразводни дела. В този смисъл настоящият съд приема, че в разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ законодателят не е вложил смисъла на "семейно жилище" по СК. Това означава, че критерий при определяне на понятието "единствено за семейството жилище" е не ползването, а собствеността. Подробно мотивираните изводи на административния съд в противната насока са незаконосъобразни и като такива не следва да бъдат споделени. В реда на изложеното следва да се отговори и на въпроса дали семейството следва да няма друга собственост, т. е. членовете му да не притежават друго общо жилище или идеални части от такова, или всеки от членовете на семейството не следва да притежава друго жилище или идеални части от такова. Според настоящия състав отговорът и на двата въпроса е еднозначен. За ползване на данъчното облекчение не би следвало нито който и да е от съпрузите и ненавършилите им пълнолетие деца да притежават собственост или идеални части на собственост върху друго жилище, нито те съвместно в режим на СИО или съсобственост да притежават такова (така Решение № 8612/16.06.2011 г. по адм. д. № 14826/2010 г., IА отд., ВАС). В процесния случай съпругът Йорданов притежава собственост върху друг недвижим имот, за който е установено, че е жилище, т. е. налага се изводът, че не е налице една от предпоставките за ползване на данъчно облекчение, а именно жилището, което е ипотекирано и за което се дължи заплащане на вноски по кредит, вкл. лихви, да е единствено за семейството. Доколкото съпругът притежава собственост върху друго жилище, то не следва да ползва данъчното облекчение: притежаваният от семейството друг имот има характер на "Жилище" по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се приеме, че е налице нуждата, която се подпомага с въвеждането на данъчното облекчение. Този извод е изцяло в съответствие с духа и целта на закона, а тя е да се подпомогнат млади семейства при закупуване на жилище за нуждите на семейството. В случая съпрузите притежават друго жилище, което биха могли да ползват като собственици, независимо от факта, че същото е със запазено право на ползване и за прехвърлителката Марийка Димитрова, т. е. за тях не е налице нуждата, която се подпомага с въвеждане на данъчното облекчение. Обжалваният РА пред Административен съд - Варна, потвърден с решение на Директора на Дирекция "ОУИ", е обоснован и законосъобразен, а решението, с което същият е отменен е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Маринела Йорданова срещу РА № 191004134/08.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Силистра, потвърден с решение № 5 от 11.02.2011 г. на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 100 лв., на основание чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение не следва да бъда присъждано, тъй като касаторът не е бил представляван в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение