Решение № 5583 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2014 г.

Решение № 5583 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Йордан Костадинов Давчев срещу решение № 17206 от 19.12.2013 г. по адм. д. № 8374/2013 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отхвърлена подадената от него жалба за обявяване нищожност на решение по протокол № 12 от 8.04.1992 г. на Висшия съдебен съвет. Жалбоподателят счита, че са налице касационни основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Основанието на което е поискал решението да бъде обявено за нищожно е несъответствието му с целта на закона. Целта на закона е посочена в § 5 от ПЗР на Конституцията на РБ и след като твърдението, че е преподписал и утвърдил постановлението на наблюдаващия прокурор не отговаря на истината, то последиците от невземането на най- тежката мярка не могат да бъдат отнесени към негови действия, съответно към професионалните му качества. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства - разпит на свидетели и от протокола на заседанието на ВСС от 8.04.1992 г., на което заседание е представил оригинала на следственото дело, е установено, че в качеството му на районен прокурор не е преподписал или утвърдил постановлението за определяне на мярката за неотклонение по сл. д. № 10155/91 г. по описа на ТСО - Пловдив, следователно последиците от невземането на най- тежката мярка за неотклонение не могат да му бъдат вменени и голяма част от т. 1 на предложението на главния прокурор не съвпада с фактите. Изводите в предложението на главния прокурор за освобождаването му от длъжност относно високия ръст на криминалната престъпност в района, не са съобразени със закона, който не предвижда задължение на прокуратурата да разкрива престъпленията и техните извършители, а на полицията и борбата с престъпността прокуратурата осъществява само в рамките на своята компетентност. Излагат се доводи, че при вземане на решението на ВСС е допуснато несъответствие с целта на закона, която е отстраняване от длъжност при доказана липса на професионални качества, а такава не е доказана, т. е. някои от членовете на съвета съзнателно са преследвали друга, различна цел от визираната в закона, гласували са освобождаването му съзнателно и целенасочено. Сочи се, че съдът не е обсъдил фактите установени от показанията на свидетеля, чл. на ВСС, участвал при вземане на оспореното пред съда решение на ВСС, както и доказателствата, намиращи се в протокола на заседанието на ВСС. ВСС не го е уведомил за своето решение, поради което не е упражнил възможността по § 3, ал. 4 от ЗВСС (отм.) Според жалбоподателя, съдът е следвало да приеме, че предложението на главния прокурор е официален документ с невярно съдържание, престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, поведението на членовете на ВСС които са гласували за предложението, след като са знаели, че е документ с невярно съдържание, осъществява състава на престъпление по чл. 282, ал. 1 НК, следователно решението е нищожно. Налице е пълна липса на условията/ предпоставките на приложима материално- правна норма. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че всички членове на съвета са разбрали, че твърдените обстоятелства в предложението на главния прокурор са неверни, целта е била да бъде отстранен жалбоподателя, никой от произнеслите се по мярката на неотклонение не е привлечен към дисциплинарна отговорност. Счита се, че съдебното решение е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства и не е направил обосновани изводи. Съдът е направил извод, че е нарушен материалния закон, като не е налице нищожност, а не е взел предвид, че при превратно приложена цел на закона също е налице нарушение на материалния закон. Процесуалният представител на Висшия съдебен съвет поддържа писменото становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният администратвен съд, Петчленен състав - II колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата за нищожност тричленният състав на съда е приел, че решението на ВСС е взето по предложение на главния прокурор на Република България при наличен кворум по чл. 9, ал. 3 ЗВСС (отм.) и с изискуемото се мнозинство. Спазена е установената писмена форма и се основава на обстоятелствата в предложението, развити в хода на разискванията. Неправилната преценка относно съществуването на фактическото основание за издаване на оспорения акт и неточното му подвеждане под хипотезата на правната норма са пороци, обосноваващи нарушения на административнопроизводствени правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби, които обуславят унищожаемост на атакувания акт. Нарушението на материалния закон е основание за нищожност само когато е дотолкова тежко и съществено, че прави акта изначално и напълно несъвместим с правния ред, в случая не е налице изначална липса на упражненото от органа субективно право. Решението е правилно. Съгласно § 5 от ПЗР на КРБ, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества. Пар. 3, ал. 1 от ПЗР на ЗВСС (отм.) предвижда, че понятието "професионални качества" съгласно § 5 от Конституцията на Република България съдържа изискването за необходимата професионална квалификация и морал за съответната длъжност, а ал. 4 от същата разпоредба, че Висшият съдебен съвет може да преразгледа решението за освобождаване от длъжност по молба на заинтересуваното лице, подадена в едномесечен срок. Правилни са изводите на съда, че в случая не е налице изначална липса на упражнено от органа субективно право. Обстоятелствата на които се позовава жалбоподателя, че от данните по следствено дело е видно, че не е преподписвал и утвърждавал постановлението за наложената принудителна административна мярка, не дават основание да се приеме, че актът на ВСС за освобождаването му от длъжност е нищожен. Предложението на главния прокурор за освобождаване от длъжност се е основавало на няколко пункта и твърдението, че неоснователно, следователно незаконосъбразно е прието, че жалбоподателя като упражняващ ръководство и контрол носи отговорност на наложената принудителна административна мярка по посоченото следствено дело, не дава основание да се приеме, че решението е нищожно. В предложението е посочено, че при упражняването на ръководство и контрол върху органите на предварителното производство е показателна и справката на РДВР Пловдив относно високия ръст на криминална престъпност в района, броят и движението на образуваните следствени дела за криминални престъпления срещу известен и неизвестен извършител и предадените на съд съд лица за десетте месеца на 1991 г. Следователно при преценка на професионалните качества ВСС е имал предвид не само обстоятелствата по т. 1 от предложението, а и други обстоятелства и мотиви, посочени в предложението. Справката на РДВР Пловдив относно високия ръст на криминална престъпност в района е посочена във връзка с броят и движението на образуваните следствени дела за криминални престъпления срещу известен и неизвестен извършител и предадените на съд съд лица за десетте месеца на 1991 г., поради което неоснователно се твърди, че в нарушение на закона се вменява на прокуратурата задачата да разкрива престъпленията. Преценката по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗВСС (отм.) за "професионални качества" е преценка за необходимата професионална квалификация и морал за съответната длъжност, поради което жалбоподателят не може да се позовава само на недоказаност на липсата на професионални качества. При това положение не се доказват твърденията на жалбоподателя за превратно упражняване на власт, което е довело до несъответствие с целта на закона. Неотносими и неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при вземане на решението някои от членовете на ВСС съзнателно са преследвали друга, различна от законовата цел. Това не може да бъде доказано със свидетелските показания пред първата инстанция, както счита жалбоподателя, поради което са неоснователни доводите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждането на свидетелските показания. Недопустимо е да се приеме, че предложението на главния прокурор е официален документ с невярно съдържание, престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, а поведението на членовете на ВСС гласували за предложението, след като са знаели, че е документ с невярно съдържание, осъществява състава на престъпление по чл. 282, ал. 1 НК. Съществува основание по чл. 99, т. 3 от АПК, в определен от закона срок за възобновяване на производство по издаване на административен акт, когато по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на чл. от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство. При положение, че такова производство не е проведено, не е допустимо на това основание да се твърди нищожност на издадения административен акт. В касационната жалба се твърди, че след като членовете на ВСС са се убедили, че жалбоподателят не е виновен и въпреки това са гласували за освобождаването му, то е осъществен състава на чл. 282, ал. 1 НК. ВСС е колективен орган, а съгласно чл. 35, ал. 1 НК наказателната отговорност е лична. Страните се позовават на правната теория, съгласно която, ако преследваната с административния акт цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт нито на същия, нито на който и да е друг орган, налице е нищожност. Ако напротив тази цел би могла да се постигне с друг акт, при други фактически и правни условия и предпоставки, налице е унищожаемост. В тази насока следва да се споделят изводите на представителя на Върховна административна прокуратура, че в чл. 129, ал. 3 от Конституцията, чл. 131 от ЗСВ (отм.) и чл. 165 от сега действащия ЗСВ са предвидени редица основания за освобождаване от длъжност, а съгласно чл. 129, ал. 1 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се назначават и освобождават от ВСС. С оглед на това освобождаването на касационния жалбоподател от длъжността районен прокурор на Пловдив би могла да се постигне с освобождаването му на друго правно и фактическо основание, поради което не е налице нищожност на оспорения пред тричленния състав на съда акт на Висшия съдебен съвет. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия