Решение № 1994 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13622/2015 г.

Решение № 1994 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13622/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "К.-Л." ЕООД, представлявано от управителя М. Д., против решение № 1923/29.09.2015 г., постановено по адм. дело № 1244/2015 г. по описа на Административния съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 142736/18.03.2015 г., издадена от Зам. Директор на ТД на НАП - В.. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, с което е потвърдена Заповедта за налагане на ПАМ. Излага оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Ответникът - Зам. Директор на ТД на НАП-В. - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - В., е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 142736/18.03.2015 г., издадена от Зам. Директор на ТД на НАП - В., с която на "К.-Л." ЕООД, на основание чл. 118 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане продажби в търговски обекти чрез фискални устройства /Наредба Н-18/, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - офис за продажба на климатични системи, намиращ се в гр. Р., ул. "О. П." .№..., стопанисван от "К.-Л." ЕООД за срок от 15 /петнадесет/ дни. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства - документ за продажба на климатизатори и гаранционна карта се установява извършена продажба на климатична система "DAIKIN" и извършено във връзка с нея плащане на сума в размер на 1750 лв. на 23.12.2014 г., удостоверено от представителя на дружеството в документа удостоверяващ извършена продажба. Съдът е счел, че обжалваната заповед съдържа мотиви, както относно необходимостта от налагане на ПАМ, така и относно срока на ПАМ. Решението е правилно. Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18. Предпоставка за налагане на принудителната административна мярка е наличието на административно нарушение, в случая, изразяващо се в неиздаване на фискален бон за извършената продажба на климатична система "DAIKIN в офис за продажба на климатични системи, стопанисван от "К.-Л." ЕООД. Тежестта за доказване на административното нарушение тежи върху издателя на АУАН, а именно ответника по касационната жалба. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният бон е хартиен документ, регистриращ продажба (доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна карта или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип. По аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18, издаването на фискална касова бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажба на стоки и услуги в търговски обект. По делото, не е спорно, че не е издаден фискален бон от търговския обект, което обстоятелство не е достатъчно, за да се обоснове наличието на административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18, респ. за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Необходимо е да се установи причината за възникване на задължението за издаване на фискален бон, а именно осъществена продажба в процесния офис на стойност 1750 лева. Административният съд правилно е приел, че по този съществен правно релевантен факт са събрани доказателства. Това е разписката, удостоверяваща извършена продажба, с положен подпис на представляващия дружеството-жалбоподател, в която изрично е записано че сумата от 1750 лв. е заплатена на 23.12.2014 г. Правилно е приел АС-В., че възприетият извод за състояла се продажба не се оборват от показанията на св. Рахнева, предвид издадената гаранционна карта от 23.12.2014 г., приложена към разписката. При тези доказателства изводът на съда за доказаност на извършена продажба, срещу която е платена сумата от 1750 лева в офиса на дружеството е правилен, тъй като при липса на извършена продажба, липсва задължение за издаване на фискален бон, а оттук липсва и административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18, като условие за ПАМ. В процесния случай съдът правилно е преценил, че органът е мотивирал прилагането на определения среден размер на ПАМ за срок от 15 дни. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи /значимост на нарушението, превенция на нарушения от този вид/ касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Тези доводи, макар и общо формулирани, са относими към тежестта на нарушението, съответно към предотвратяването му и превенцията. Основанията са лимитивно посочени и са ясни, поради което не се препятства възможността за съдебен контрол, нито възможността на лицето за защита. В негова тежест е било да сочи доводи и доказателства за опровергаване на сочените от приходния орган основания, в която връзка не са сочени доказателства. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение