Решение № 188 от 25.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 451/2013 г.

Решение № 188 от 25.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 451/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения М. Р. Н. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1105/2012 г. на Ямболския районен съд. Изложени са оплаквания за допуснати нарушения, относими към трите касационни основания. Конкретно искане към ВКС не е отправено, но с оглед съдържанието на оплакванията може да се изведе претенция за отмяна на определението на съда, с което е одобрено споразумението между осъдения и прокуратурата. В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането. Излага доводи за явна несправедливост на наложеното, което не е съобразено с възрастта на осъдения и процесуалното му поведение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С определение от 05.02.2013 г. Ямболският районен съд одобрил споразумение между подсъдимия М. Р. Н. и Ямболската районна прокуратура, по силата на което Н. е признат за виновен в това, че за периода от м. февруари до началото на м. март 2012 г., в условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с останалите подсъдими, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство отнел чужди движими вещи- триста литра дизелово гориво на стойност 737.65 лв. от владението на различни граждани с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие вещите са заменени с паричната им равностойност. На осн. чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено от надлежна страна в законния шестмесечен срок от влизане в сила на определението на съда. Разгледано по същество обаче е неоснователно. Изложените от защитата доводи не подкрепят твърдението за съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК от страна на първоинстанционния съд. Производството по делото е реализирано при стриктно спазване на процедурата по чл. 381-383 от НПК. Между прокурора и подсъдимия Н. е било постигнато споразумение за решаване на делото, в което са били отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси, визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК, включително относно вида и размера на наказанието. Съдът е преценил, че предложеното наказание пробация не би изпълнило целите по чл. 36 от НК и в съответствие с правомощието си по чл. 382, ал. 5 от НПК е предложил промени в споразумението в частта относно наказанието. Видно е от съдебния протокол, че са изслушани становищата на прокурора и защитата, след което е изслушан и подсъдимият. Въпреки изразеното от защитника му становище, подс. Н. изрично е заявил, че е съгласен с предложената промяна в споразумението, разбира неговите последици, съгласен е с тях и се отказва от разглеждане на делото по общия ред. При това положение атакуваният съдебен акт не страда от приписваните му пороци. Споразумението е резултат от съвпадащата воля на прокурора и подсъдимия, формирана и изразена от последния категорично, без каквито и да било съмнения за манипулиране или недостатъчна информираност за последиците от съгласието му. Определението на съда би било уязвимо само в хипотезата на чл. 382, ал. 7 от НПК, какъвто не е настоящия случай. Определеното на осъдения наказание е в рамките на предвиденото от закона за извършеното престъпление и не противоречи на морала. Като взе предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение