Решение № 7528 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2709/2019 г.

Решение № 7528 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2709/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 160 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Еко форест груп" ЕООД гр. Смолян моли да бъде отменено решение № 62/10.01.2019 г. по адм. дело № 2138/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16002117005356-091-001/10.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната и потвърдена част с решение № 358/21.06.2018 г. на директор дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който акт е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 23 682, 65 лв. и лихви върху него в размер на 4869, 14 лв. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага и развива в жалбата си, в писмено становище към нея и становище по съществото на спора в проведеното съдебно заседание. Моли за присъждане на направените разноски в първа съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба Директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП по съображения в писмено становище по съществото на спора на процесуалния представител юрск. Бонева моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред АС Пловдив е РА № Р-16002117005356-091-001/10.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, само в частта, в която е обжалва по административен и потвърден с решение № 358/21.06.2018 г. нао директор дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП относно установени задължения за "Еко форест груп" ЕООД гр. Смолян в размер на 23 682, 65 лв. за корпоративен данък за 2015 г. и 4869, 14 лв. лихви върху него. За да отхвърли жалбата срещу РА в обжалваната му по съдебен ред част, съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластени органи и след протекла по правилата на ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи за материална законосъобразност на РА в частта за определен допълнителен корпоративен данък за 2015 г. предвид увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата 236 826, 45 лв., представляваща отчетени разходи по две фактури № 6/30.06.2015 г. и 8/03.08.2015 г., издадени от доставчик френско дружество M KULA ALI с предмет "наем на консумативи" и "наем на машини". Обосновани са изводите на съда, че е установено от фактическа страна, че разходите по тези две фактури са документално необосновани, тъй като няма каквито и да било доказателства по тези две фактури реално да се осъществени доставки, поради което законосъобразно е прието, че с направените разходи по тези фактури следва да се увеличи декларирания ФР за периода, съответно да се начисли корпоративен данък върху увеличението за същия период. Обосновано и законосъобразно административният съд е приел за неоснователна поддържаната от ревизираното лице защитна теза според която, тези разходи следва да бъдат обвързани с корекция на получени приходи от РЛ по 7 броя фактури, издадени от РЛ спрямо същото френско дружество, с предмет – извършване на услуги по дърводобив от работници на РЛ на територията на Р Франция и в полза на френското дружество. РЛ твърди, че по тези 7 фактури от м. 02.2015 г., м. 04.2015 г., м. 05.2015 г. и м. 08.2015 г. също не са осъществени реални доставки, поради което се явяват документално необосновани и получените по тях приходи не следва да бъдат съобразявани за данъчни цели, поради което ФР за същия период следва да бъде коригиран към намаление със сумата от приходите по тези фактури, идентична със сумата на разходите по процесните две фактури, с което е увеличен ФР за същия период. Позовава се на счетоводна грешка по смисъла на чл. 75 ЗКПО, която е следвало да бъде изправена при издаване на РА с оглед направеното в тази връзка искане във възражението спрямо издадения РД. Обратно на твърденията на касатора касационният съд намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че са налице данни за извършени доставки от РЛ спрямо френското дружество на услуги по дърводобив. В тази връзка са налице данни за осчетоводени текущи разходи за трудови възнаграждения на работници и техни командировъчни, както и пътни, които разходи не са сторнирани и с които е намален ФР на дружеството за 2015 г. Именно срещу тези разходи са налице насрещни приходи от заплащането на осъществените услуги по дърводобив, предмет на визираните от касатора 7 броя фактури. Налице са данни за извършени плащания, за издадени инвойс фактури. Реалното осъществяване на доставките от РЛ и осчетоводяването им не са били спорни до момента на извършване на ревизията и издаване на процесния РД и РА, поради което направеното позоваване на липса на реалност предполага, че същото е единствено и само за целите на ревизията и не следва да бъде толерирано като такова. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответната по касация страна и в тежест на касатора следва да се присъдят разноските на касатора за юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция в размер, определен според материалния интерес на спора – 1387 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,