Решение № 5027 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12845/2016 г.

Решение № 5027 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12845/2016 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от [фирма] с ЕИК[ЕИК], подадена чрез управителя против решение № 1674/15.09.2016 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 324 по описа за 2015 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-13-1401425-091-01/20.10.2014 г., издаден от В. П. А. – началник сектор, възложил ревизията, и М. Г. Г. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 15/12.01.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП, относно отказан данъчен кредит на обща стойност 655 693. 25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 104 829. 06 лв. Касаторът релевира общи доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което моли за отмяната му. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Счита, че в хода на ревизията и в хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани неоспорими доказателства въз основа, на които е издаден процесният ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя. В рамките на първата инстанция са изслушани две съдебни заключения по експертизи, които също потвърждават констатираното от ревизиращите органи на НАП. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение в размер на 10 135, 22 лв. Подробни съображения излага в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, О. отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № Р-13-1401425-091-01/20.10.2014 г., издаден от В. П. А. – началник сектор, възложил ревизията, и М. Г. Г. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 15/12.01.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП, относно отказан данъчен кредит на обща стойност 655 693. 25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 104 829. 06 лв. Предмет на доставките са агротехнически услуги, строителни материали, минерална сяра за обгазяване и торене и резервни части, маркировъчна машина. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на първостепенният съд е приел, че процесните фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], " [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС. По отношение на доставките на агротехнически услуги от [фирма], [фирма] и [фирма] - липсва информация къде се намират земеделските земи за обработка от дружеството-жалбоподател, какви точно агротехнически мероприятия са изпълнени, с каква техника, от кои лица, с какви материали, поради което не може да се приеме, че е налице фактически резултат. Липсват доказателства и за последваща реализация. По отношение доставките на стоки – строителни материали от [фирма], [фирма], " [фирма], [фирма], [фирма], резервни части от [фирма]/, минерална сяра - [фирма], маркировъчна машина - [фирма], съдът е приел, че липсват безспорни доказателства за тяхното предаване от доставчик към получател. Не е кредитирал представените по част от тези доставки приемо-предавателни протоколи, тъй като липсват данни за място на предаване, действителна дата. Наред с това е констатирано, че в представените договори за продажба на строителни материали е посочено, че стоките следва да бъдат доставени до обекта на РЛ в [населено място], [улица], който адрес е посетен от органите по приходите в хода на ревизията и е установено, че на адреса има бизнес център с офиси и няма изобщо складове, в това число и на [фирма], за което е съставен протокол № 1407212/25.06.2014 г. На проверката е присъствал и управителя на Д. М. Не е установена и последващата реализация на стоките, включително чрез ССЕ и СТЕ. Както за доставчиците, така и за РЛ вещото лице не може да даде заключение редовно ли и е водено счетоводството, предвид липсата на данни. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от доставчиците, поради което пък, не се е породило и правото на данъчен кредит, т. е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението е правилно, постановено въз основа на съвкупен анализ на всички относими писмени доказателства, без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Предвид фактите и обстоятелствата по делото правилно е формулиран основният спорен въпрос между страните, свързан с реалността на процесните стопански операции, а именно отразяват ли процесните фактури, издадени [фирма], [фирма], [фирма], " [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], реално осъществени доставки, респ. налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за касатора. Настоящият състав на ВАС намира, че даденият от първоинстанционния съд отрицателен отговор на този въпрос е правилен. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на С. от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-324/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. Ревизираното лице следва да докаже, при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнило право на данъчен кредит. В случая част от процесните доставки са с предмет агротехнически услуги, във връзка с които са издадени фактури от [фирма], [фирма] и [фирма]. Останалите фактури касаят доставки на различни стоки – строителни материали от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], резервни части от [фирма], минерална сяра - [фирма], маркировъчна машина - [фирма]. За установяване на действителното им извършване са допустими различни доказателства – протоколи, разписки, експедиционни бележки и др. Такива доказателства не са налични по отношение на фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и по част от фактурите с предмет агротехнически услуги, издадени от [фирма] /14 бр./. Действително касаторът не може да носи отговорност за това, че доставчиците не са намерени на посочените от тях адреси и че не са представили исканите от приходния орган документи, но за обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които данъчно-задълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. От друга страна във връзка с фактурите с предмет агротехнически услуги, издадени от [фирма] правилно съдът не е кредитирал приложените по делото констативни протоколи, които трудно биха били отнесени към конкретна фактура, в тях не става ясно от кого, къде и как са извършени услугите. Не са ангажирани доказателства относно местонахождението на земеделските земи, които са обработени. Няма данни ревизираното лице да е собственик на такива или да е наемало земеделски земи или да е обработвало същите в полза на трети лица. Липсват данни за вложени материали, използвана техника, поради което обосновано е прието от съда, че не е налице фактически резултат. Относно доставките на строителни материали, минерална сяра, резервни части, правилно съдът не е кредитирал представените за част от тези фактури - приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки и стокови разписки, тъй като в същите нямат съществени реквизити относно мястото на доставката, както и действителна дата, стоковите разписки не са подписани от страните. Наред с това е констатирано, че в представените договори за доставка на строителни материали сключени с [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] е посочено, че стоките следва да бъдат доставени до обекта наревизираното лице в [населено място], [улица], на който адрес е установено от органите по приходите, че няма изобщо складове, в това число и на [фирма], което подкрепя извода на съда, че реално стоки не са получени. Наред с това ССЕ е констатирала, че счетоводството на дружеството касатор, така и на доставчиците не е редовно водено. Вещото лице не е в състояние да даде пълна картина на извършваните счетоводни операции, извършени плащания и редовност на счетоводството поради липса на данни. Липсва и последваща реализация на стоките. Като в този смисъл е и заключението на СТЕ, което не е установило влагане на процесните материали в конкретни строителни обекти. Констатациите на вещото лице са, че не са представени документи, свързващи ревизиращото дружество с изпълнението на обект СОУ "К. О.", тъй като такова училище няма в [населено място], както и, че в [община], няма [населено място]. По отношение на втория обект, констатациите на вещото лице са, че процесните доставки не се вместват в периода на изпълнение на СМР по обектите, за които се иска от СТЕ да извърши сравняване на количества и свързване с процесните фактури, като е формиран извод, че всички материали са закупени след като обектите са вече завършени, а СМР-отчетени. По отношение на обекта в [населено място], М., експертизата не е разполагала с никакви документи за описаните по-горе във въпрос 3-ти обекти. В своята практика С. многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Поради изложеното твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не се е съобразил и с трайната практика на С. е неоснователно. В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително заключенията на ССЕ и СТЕ. Подробно на стр. 20 и 21 от решението си е обобщил констатациите си както по отношение на ревизираното лице, така и относно доставчиците, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че приложените по делото доказателства в своята съвкупност не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на издадена фактура без да е удостоверено получаването на стоката или извършването на услугата, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. При липса на облагаема доставка, логически е изключена добросъвестността на получателя, защото той като страна по договор знае или би трябвало да знае, че не е получил определена стока и/или услуга реално. (аргументи в този смисъл и в Решение на С. от 13 Февруари 2014 г. по дело [фирма], С-18/13). Като е достигнал до горните изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 135, 22 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,