Решение № 6529 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14485/2011 г.

Решение № 6529 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14485/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Михаил Стефанов Николов, подадена чрез адв. Атанасов, срещу решение № 4021 от 18.08.2011 г., постановено по адм. дело № 722/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № Л-11191 от 15.12.2010 г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието. Излагат се твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно поради необоснованост, като се иска от настоящата инстанция да постанови друго, с което да отмени посочения съдебен акт на АССГ и оспорената пред него заповед като незаконосъобразна. Ответникът - главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията", чрез юрк. Шемширов, счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид наведеното касационно основание в жалбата и след извършената служебна проверка на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от оправомощена страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В решението си АССГ е разгледал обстойно и в цялост релевираните оплаквания от страна на жалбоподателя Михаил Стефанов Николов и ги е приел за неоснователни. В мотивите си съдът се аргументира, че противно на твърденията наказващият орган е разполагал с достатъчно потвърдени данни за извършеното дисциплинарно нарушение, както и че с оглед на датата на откриване на нарушението е спазен определеният в закона срок за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид горното, съдът е отхвърлил изцяло жалбата на Николов срещу заповедта за уволнението му. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, като формираните правни изводи са съответни на разпоредбите на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на Михаил Стефанов Николов, представляван от адв. Атанасов, срещу заповед № Л-11191 от 15.12.2010 г. на директора на ГД "Изпълнение на наказанията", в която жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на посочената заповед поради непълнота на събраните в производството доказателства, водеща до необоснованост на административния акт. По делото обаче са представени и приети писмени доказателства, от които се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение, осъществяващо състава на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Посканата от касатора парична сума в размер на 800 лева, за да повлияе положително за промяна на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на затворник в по-лек и да му бъде разрешен домашен отпуск, правилно е квалифицирано от органа като превишаване на власт и използване на служебното положение за лична облага. Николов е бил завеждащ домакинска служба в ЗО "Самораново" към затвора в Бобов дол и е могъл да влияе при вземане на такова решение, независимо от твърдението, че такова правомощие не е предвидено в длъжностната му характеристика. Налице е и получаване чрез пощенски запис на част от сумата в размер на 400 лева от сестрата на лишения от свобода, която не е му е предадена и за което не е докладвано по надлежния ред. При тези доказателства правилно АССГ е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорваната заповед. Административният акт е постановен и подписан от компетентния по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС орган и в изискуемата се писмена форма, съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, като действията на Николов са изяснени подробно по характер, време и място на извършване. При издаването на заповедта са спазени и административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС дисциплинарното производство е образувано със заповед на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" при МП и е определена комисия, която да извърши проверка, както и съгласно чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР резултатите от извършената проверка са обобщени в справка, във връзка с която по реда на чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР служителят е представил допълнителни обяснения. Наказанието е наложено в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения на служителя по реда на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и при отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 229, ал. 2 - 4 от ЗМВР. Изложеното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба и решението следва да се остави в сила. При този изход на спора следва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се осъди жалбоподателят да заплати на ГДИН при МП сумата 150 лева за настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение