Решение № 12668 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10579/2017 г.

Решение № 12668 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10579/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Черкезов, от гр. [населено място], против решение № 390 от 30.06.2017 г. по адм. дело № 413/2017 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-26-88-1/27.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ град Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН] от 07.02.2017 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Хасково, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за материалноправни нарушения и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна решението и на административния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Хасково е решение № 1012-26-88-1/27.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ град Хасково, с което е отхвърлена жалбата на С. Черкезов срещу разпореждане № [ЕГН] от 07.02.2017 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Хасково, с което на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО пенсионният орган е отпуснал пожизнено социална пенсия за инвалидност за 91 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, считано от 01.12.2016 г., и със същото разпореждане на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спрял социалната пенсия за инвалидност. С постановеното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Единственото изключение, предвидено с § 22т от ПЗР на КСО, се отнася за заварените към 31.12.2014 г. случаи, в които настоящият не попада. Дори и когато лицата имат право на повече от една пенсия, те съгласно чл. 101, ал. 3а от КСО могат да получават само една от пенсиите по избор в пълен размер, а останалите пенсии се получават в размер 50 на сто. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за неправилно тълкуване на разпоредбите на КСО, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. От фактическа страна е установено, че на С. Черкезов с разпореждане № 000731/21.02.1992 г., е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 01.02.1992 г. Последната е изменяна и осъвременявана многократно през годините, като към настоящия момент е в размер на в размер на 339,59 лева. На 29.12.2016 г. Черкезов е подал до Директора на ТП на НОИ – гр. Хасково заявление с вх. № 2177-26-1500/29.12.2016 г., с което е поискал да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО на основание експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ" АД Хасково № 3508/ 14.12.2016 г., с което му е определена 91 % инвалидност пожизнено, с дата на инвалидизиране 01.12.2016 г. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, в сила към 01.06.2016 г. (редакция - ДВ, бр. 98 от 2015 г.), не допуска социалната пенсия за инвалидност да се получава едновременно с друг вид пенсия, в случая пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претенцията на жалбоподателят за изплащане и на двете пенсии не намира законова опора. Не е предвидена законова възможност за отпадане на забраната за съвместяване на пенсии по чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО с оглед на други ненормирани обстоятелства, като тежкото здравословно състояние на пенсионера, имущественото му състояние и пр. В разглеждания случай изплащането на социалната пенсия за инвалидност не се следва на законово основание, което представлява предпоставка по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО за спирането й. Оспорените актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд Хасково е постановил правилно решение. С оглед изхода на спора правилно съдът е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 /сто/ лева. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,