Решение № 425 от 13.07.2009 г. на ВКС гр. д. № 6247/2007 г., III г. о., ГК

Решение № 425 от 13.07.2009 г. на ВКС гр. д. № 6247/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. З ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба на Ц. к. с. с. решение от 22.06.2007 г., постановено по гр. д. № 1045/2006 г. г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 2.06.2003 г. и допълнително решение от 1.02.2005 г. на Районен съд гр. П., с които е отхвърлен предявеният от Ц. к. с. гр. С. против "О" А. (сега "Ектрон" А.) и "Оптико-механичен завод" гр. С. иск с пр. осн. чл. 108 ЗС, касателно имот от 26 дка, представляващ част от кв.112, 112 А и кв. 117 по плана на гр. С., както и за сгради бивша собственост на Л. фабрика, а именно парокотелно и склад с обща площ от 145 кв. м., (от които новопостроена сграда 90 кв. м. и заварена сграда 55 кв. м.), канцелария и портал с площ 57,5 кв. м. (заварена сграда от ленена фабрика), дърводелска работилница с площ 360 кв. м. (заварена сграда - склад ленена работилница), склад за готова продукция и материали с площ от 396 кв. м. (заварена сграда бивша ленена фабрика и пристройка към нея с площ от 60 кв. м.), като неоснователен. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218в, ал. 1, б. "в" ГПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявения от ЦКС иск, да бъде уважен. Ответникът по касация "Оптико - механичен завод" ООД, гр. С., оспорва касационната жалба. Подробни съображения развива в писмена защита по делото. Ответникът "Ектрон" А. като правоприемник на "Оптикоелектрон" А., гр. П., не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът ЦКС не е установил правото си на собственост върху процесиите имоти преди тяхното одържавяване, поради което без да изследва другите предпоставки, обуславящи основателността на предявения ревандикационен иск, го е отхвърлил. Решението е неправилно. Правилни са съображенията на въззивният съд относно това, че с оглед датата, на която ЦКС е предявило иска (30.10.1997 г.), спорът следва да бъде разгледан съобразно нормите на действащия Закон за кооперациите от 1991 г. и ПМС № 192/1991 г. С оглед на това, правилно е приел, че правото на собственост по § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. се възстановява по силата на самия закон, а връщането на имуществата става по реда на ПМС № 192/1991 г. Съдът необосновано и в нарушение на материалния закон обаче е приел, че събраните по делото доказателства не установяват факта, че ЦКС е бил собственик на имота преди неговото одържавяване и че на практика такова одържавяване не е било извършено, а е налице само структурно преминаване на Л. чукачна фабрика в Стрелча от държавата към ЦКС, както и последващо такова от ЦКС към Управление "Текстилни влакна" - Министерство на доставките. Тези изводи не могат да бъдат споделени. Безспорно е установено по делото, че с Постановление № 15 от 8.03.1949 г. е извършена замяна на Л. фабрика с. С., Панагюрско, както и други конопочукачни и леночукачни фабрики, държавна собственост с кооперативна фабрика "Български коноп" в Пазарджик и друго кооперативно имущество като е възложено подробностите по замяната да се уредят по реда, определен в Правилника за приложение на закона за държавните имоти. В нарушение на материалния закон, въззивният съд е приел, че съществуващата тогава нормативна уредба не е давала възможност да се прехвърля държавна собственост на кооперации и кооперативни организации не само безвъзмездно, но и възмездно. Възможността за замяна на имущество между държавата и кооперативни организации е изрично уредена в чл. 24 от Закона за държавните имоти от 1948 г. (отм.) като реда за извършване на този вид замени е подробно уреден в чл. 19-21 от Правилника за приложение на ЗДИ. В случая замяната е постановена от компетентен орган (Министерския съвет) по предложение на съответния отраслов министър, съобразно изискванията на закона и е породила своето действие. Незаконосъобразен е и извода на въззивният съд, че ЦКС не е установило правото на собственост върху имуществото на фабриката, доколкото липсват доказателства това имущество, респ. процесиите имоти да са били заведени и да се водят като негово основно средство. Завеждането на имотите като дълготрайни материални активи по баланса на съответното юридическо лице, представлява последваща, при това счетоводна операция и само по себе си не е доказателство за преминаване на собствеността. Впрочем по делото има доказателства, че имуществото на фабриката в това число и процесиите имоти са били заведени като актив на ЦКС и това са представените още с исковата молба приемо- предавателни протоколи, изготвени във връзка с последващото одържавяване на това имущество през 1956 г., които са изготвени въз основа на балансите на предприятието. Следователно, доколкото са били налице законовите предпоставки за извършване на замяната, предмет на ПМС № 15/8.03.1949 г. следва да се приеме, че същата има вещно-правен ефект и имуществото на Л. фабрика с. С., е преминало в патримониума на ЦКС. (В подкрепа на този извод се явяват и представените по делото протоколи от заседания на съюзния изпълнителен комитет от 1951 г. на ЦКС, Управление "Производствени предприятия", които установяват взети решения на този орган във връзка с управлението на лененочукачната фабрика). На следващо място по делото е безспорно установено, че с ПМС от 18.07.1956 г. относно прехвърляне дейността по изкупуването и преработването на конопа и влакнодайния лен от ЦКС на Управление "Текстилни влакна" към Министерство на доставките, имуществото на ленено - чукачното предприятие в с. С., е било одържавено (виж и Приложение № 1 към Постановлението). От представения протокол- опис № 1 се установява, че предмет на одържавяване е било дворно място от 26 декара, както и посочените сгради и инвентар. От приетата по делото съдебно - техническа експертиза и скица, изготвени от в.л. Илия Т. се установява, че ответникът "Оптико - механичен завод" ООД гр. С. владее 15 200 кв. м. от принадлежащото на Л. фабрика, гр. С., дворно място, което на скицата е отграничено със зелена линия и представлява част от имот пл. № 1967, попадащ в кв. 112, 112А и 117А по плана на гр. С. от 1957 г., както и че от одържавените през 1956 г. сгради на предприятието съществуват тези под № 4 в скицата - парокотелно и склад с обща площ от 145 кв. м. (от които заварена сграда от ленената фабрика 50 кв. м. и новопостроена сграда -90 кв. м.)., сграда № 6 - канцеларии и портал с площ от 57,50 кв. м. (изцяло заварена сграда), сграда № 7-дърводелска работилница с площ от 360 кв. м. (изцяло заварена сграда) и сграда № 8 - склад за готова продукция и материали с площ от 396 кв. м.с пристройка към него от 60 кв. м. общо 456 кв. м. (изцяло заварена сграда), като останалите сгради съответно под №№ 1, 2, 3, 5, 9, 10 и 11 са новопостроени. При тези данни активната материалноправна легитимация на ЦКС по предявения иск за собственост е установена досежно дворно място от 15200 кв. м. и сгради под №№ 4* и 8. Процесният имот е бил собственост на ЦКС като с ПМС от 18.07.1956 г., същият е бил одържавен. Съгласно § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите, правата на съществуващите и възстановени кооперации върху одържавеното след 10.09.1944 г. имущество, се възстановяват по силата на закона като не се поставя изискване имуществото да е във вида и размера, в който е било иззето и одържавено (TP № 2 от 2.06.1995 г. по гр. д. № 2/1995 г. на ОСГК). Следователно правото на собственост на ЦКС е възстановено и същият е собственик на процесния имот. Налице са и останалите предпоставки за уважаване на иска по отношение на "Оптико-механичен завод" ООД, гр. С. Не се спори по делото, че претендирания терен и сгради се намират във владение на този ответник. Не се спори също така, че при преобразуването чрез разделяне на "Оптикоелектрон" ЕАД с държавно имущество, гр. П. от 2.02.1999 г. по ф. д. № 4379/1991 г. на Пазарджишкия ОС, в баланса на новоучреденото "ОМЗ" ЕООД с държавно имущество, гр. С. сега "ОМЗ" ООД, гр. С., е включено правото на собственост върху процесния имот. Към този момент обаче по силата на § 1 от ДР на ЗК (1991 г.) собственик на имота вече не е държавата, а ЦКС, поради което вещно-правния ефект от предоставянето на държавното имущество не е настъпил . С оглед на това процесният имот се владее от "Оптикомеханичен з." ЕООД гр. С. без правно основание. Следователно налице са предпоставките за неговото ревандикиране срещу този ответник. Обстоятелството, че в реституирания имот, са вложени държавни средства за пристрояване на някои от сградите, поражда облигационни отношения между страните, които не представляват пречка за уважаване на иска и следва да бъдат уредени извън рамките на настоящото производство, доколкото не са въведени с отделен иск. Възражението на "Оптикомеханичен завод" ЕООД, че искането на ЦКС за връщане на имота е преклудирано, доколкото е изтекъл 18 месечния срок, от влизането на Закона за кооперациите (1991 г.) в сила, е относимо към административния ред за връщане, регламентиран в Постановление № 192 на МС от 1.10.1991 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 г. Този срок не се отнася до общия исков ред за връщане на имотите. С оглед на изложеното, касационната жалба е частично основателна. Решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с пр. осн. чл. 108 ЗС срещу "Оптикомеханичен завод" ЕООД, гр. С. следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което срещу този ответник иска да бъде уважен. В частта, в която е отхвърлен иска срещу втория ответник " Е.; А. (преди "Оптикоелектрон" А.), решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Безспорно се установи, че този ответник не се намира във владение или държане на процесния имот. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.