Решение № 263 от 21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 627/2016 г.

Решение № 263 от 21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 627/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4864/45854 от 16.12.2015 г., подадена от П., срещу решение от 25.11.2015 г. на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 268/2015 г., в частта му, с която касаторът, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, е осъден да заплати на К. В. П. сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от неправомерното му лишаване от свобода за периода от 09.12.2014 г. до 19.12.2014 г. В касационната жалба на П. е посочено, че решението на Окръжен съд Монтана е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което предявеният срещу П. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ бъде отхвърлен изцяло или ако това не бъде възприето размерът на присъденото К. В. П. обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален. Ответникът по тази касационната жалба К. В. П. не е подал отговор на същата, с който да изрази становище по допустимостта и евентуалната основателност на същата. П. е била уведомена за обжалваното решение на 30.11.2015 г., а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 4864/45854 от 16.12.2015 г. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 593/06.07.2016 г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на по материално правния въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно посочената законова разпоредба съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Както е по сочено в раздел II от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 г., които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 г., постановено по гр. д. № 1/1995 г. на Пленума на ВС. Залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие "справедливост" обаче не е абстрактно такова. По своето естество "справедливостта" по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 г. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че обжалваното решение е частично неправилно по следните съображения: В обжалваното решение съставът на Окръжен съд Монтана е приел, че между страните не съществува спор за това, че с определение от 12.12.2014 г., постановено по ч. н. д. № 166/2014 г. по отношение на К. В. П. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", във връзка с воденото срещу него по досъдебно производство № 801/2014 г. по описа на РУМВР [населено място] за престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК. С определение от 18.12.2014 г., постановено по в. н. ч. х. д. № 1164/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, взетата по отношение на П. мярка за неотклонение "задържане под стража" е била отменена и вместо нея е взета друга, а именно "под надзор при ИДПС". С оглед на това съставът на Окръжен съд Монтана, като се е позовал и на т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на П. за вредите от мярката за неотклонение "задържане под стража" за периода от 09.12.2014 г. до 18.12.2014 г. Във връзка с това извод са изложени съображения, че от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаната свидетелка Я. П. Н. и заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза с вещо лице Н. Я. С.-Л. се установявало, че П. е претърпял психологически стрес, който неминуемо се бил отразил на психиката му. Същият е бил изплашен, неадекватен, като е спрял да контактува с връстниците си и да излиза от къщи. Съдът е посочил, че съобразявайки тези факти, както и възрастта на К. В. П., а също така и продължителността на задържането, намира, че сумата от 1000.00 лева справедливо е щяла да обезщети ответникът по касационната жалба за претърпените от него неимуществени вреди. Действително с определение от 12.12.2014 г., постановено по ч. н. д. № 166/2014 г. по отношение на К. В. П. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", във връзка с воденото срещу него по досъдебно производство № 801/2014 г. по описа на РУМВР [населено място] за престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК. Впоследствие с определение от 18.12.2014 г., постановено по в. н. ч. х. д. № 1164/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, взетата по отношение на П. мярка за неотклонение "задържане под стража" е била отменена и вместо нея е взета друга, а именно "под надзор при ИДПС". Предвид на това са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на П. за причинените вследствие на отменената мярка за неотклонение "задържане под стража" неимуществени вреди. Тази отговорност черпи своето основание от разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени. В действащата след изменението на ЗОДОВ, обнародвана в ДВ, бр. 98/11.12.2012 г. редакция на закона, не се изисква отмяната на мярката за неотклонение да е настъпила поради липса на законно основание за взимането й. Това обаче трябва да се предполага, тъй като отговорността за вреди възниква при незаконосъобразно взета мярка за неотклонение и не е налице, ако мярката за неотклонение бъде изменена на друго основание - изменение на обстоятелствата, при които е взета, изтичането на предвидения в закона срок за налагането й и други такива. Съгласно т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС незаконна е мярката за неотклонение "задържане под стража", когато не отговаря на изискванията по чл. 64, ал. 4 във връзка с чл. 63, ал. 1 от НПК. В конкретния случай липсата на изискванията по чл. 64, ал. 4 във връзка с чл. 63, ал. 1 от НПК е установена с определение от 18.12.2014 г., постановено по в. н. ч. х. д. № 1164/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което взетата по отношение на П. мярка за неотклонение "задържане под стража" е отменена и вместо нея е взета друга, а именно "под надзор при ИДПС" Тази отговорност се носи от П. при осъществяване на предвидените в разпоредбата факти, независимо дали в продължаващото наказателно производство К. В. П. ще бъде признат за виновен в престъплението за което е обвинен, тъй като това не би заличило последиците от незаконното "задържане под стража", вследствие на отменената мярка за неотклонение. За нея също така е без значение възможността при осъдителна присъда времето, през което П. е бил задържан под стража, да бъде приспаднато от времето на евентуалното наказание "лишаване от свобода", тъй като се касае за законова възможност, която обаче не е насочена към това да обезщети претърпените от незаконното задържане неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства е установено, че К. В. П. е бил задържан въз основа на постановление № 1139/09.12.2014 г. на Окръжна прокуратура Монтана и на взетата по отношение на него мярка за неотклонение "задържане под стража" за периода от 09.12.2014 г. и е освободен на 19.12.2014 г. Общият период на задържането е десет дни, който е сравнително кратък. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Я. П. Н. е установено, че след взетата по отношение на него мярка "задържане под стража" К. В. П. се е променил, станал е мълчалив, не е говорел и не е спял. Същият е бил изплашен, неадекватен, като е спрял да контактува с връстниците си и да излиза от къщи. От заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза с вещо лице Н. Я. С.-Л. се установявало, че П. е претърпял психологически стрес, който неминуемо се бил отразил на психиката му. С оглед на горното действително са налице претърпени от П. неимуществени вреди от взетата по отношение на него незаконосъобразна мярка за неотклонение "задържане под стража", изразяващи се в изразяват в негативни емоционални, психически и психологически преживявания, които подлежат на обезщетение. В тази връзка следва да бъде взето предвид, че тази мярка е била наложена за период от десет дни,, който е сравнително кратък и сам по себе си не би обусловил висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Следва обаче да бъде отчетено и обстоятелството, че К. В. П. е [дата на раждане] и момента на вземането на мярката за неотклонение е бил на 15 години, поради което негативните му преживявания вследствие на мярката са били по-интензивни от нормалното. Задържането е довело до задълбочаване на социалните проблеми, които П. е имал преди това. Тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, наред с времето, пред което е мярката за неотклонение "задържане под стража" е била действаща като обуславят по-висок размер на обезщетението. С оглед на това сегашния съдебен състав, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД намира, че сумата от 800.00 лева справедливо ще обезщети К. В. П. за претърпените от него неимуществени вреди. Съставът на Окръжен съд Монтана е обосновал определения от него по-висок размер на обезщетението, посочвайки само факта, на претърпения от П. психологически стрес. На това обстоятелство, обаче не трябва да се дава предимство и то не трябва да се преценява само по себе си, а във връзка с останалите факти, които са от значение за определяне на размера на обезщетението, какъвто е и времето, през което е била наложена мярката. Затова тези обстоятелства не обуславят присъждането на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди от посочения по-горе. Изложеното налага обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която предявеният от К. В. П. срещу П. иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 200.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 1000.00 лева и действително дължащото се такова от 800.00 лева), като се постанови друго, с което искът в тази му част бъде отхвърлен. В останалата му обжалвана част решението на Окръжен съд Монтана трябва да бъде трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение