Решение № 9866 от 18.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е образувано по жалба на С. Серафимов, притежаващ [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Смолян, обл. Смолян, депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение 314/06.12.2022 г. на Смолянския административен съд, постановено по адм. д. 201 по описа за 2022 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на физическото лице срещу РА Р - 16002121004527 - 091 - 001/07.03.2022 г., издаден от В. Ангелова на длъжност "началник на сектор" - възложил ревизията и П. Андреева на длъжност "Главен инспектор по приходите" - ръководител на ревизията при Д "ОДОП" - Пловдив, потвърден с Решение 216/25.05.2022 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив. С. Серафимов е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 5051,32 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл.172а, ал.2 АПК, защото не е изложил собствени мотиви. Счита, че е оборена презумпцията на чл.122 ДОПК чрез изслушаните основно и допълнително заключения по ССчЕ. Аргументира се, че с продажбите е реализиран допълнителен инцидентен доход за ФЛ. Според касатора съдът е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗДДФЛ, регламентираща, че доходът се смята придобит от ФЛ и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца, плащането на престацията е полученои от трето лице, както в настоящия случай. Моли да бъде пререшено делото и да му се присъдят направените разноски. Ответникът по касация - Директорът на Д "ОДОП" - Пловдив е оспорил КЖ с доводи, съдържащи се в писмен отговор. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима, защото тя е подадена от страна по делото и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото е установено следното: Възложена е била ревизия на С. Серафимов с предмет установяване на данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ и ДДС, приключила с РД и РА. Присъединен е Протокол ПФ - 16002120000446 - 073/10.05.2021 г. от предходна проверка. Според дадените от Серафимов обяснения, изисканите от него документи - заверени копия от договори, фактури, фискални бележки и други платежни документи, са били изгубени. За доходите, получени от дейност като адвокат, са депозирани 5 броя договори за правна помощ от 2018 година. Приложени са справки по месеци за получени доходи, съставени от Е. Миланова - Никифорова. На РЛ са връчени уведомления по реда на чл.17, ал.1, т.2 и по чл.124, ал.1 ДОПК. Приходните органи са анализирани обстоятелствата по чл.122, ал.2 ДОПК, както и доказателствата, предоставени от третите лица и събрани по време на възложената ревизия. Констатирано е, че С. Серафимов е местно ФЛ по смисъла на чл.4 ЗДДФЛ и е ДЗЛ в хипотезата на чл.6 от цитирания закон за доходите, получени през отделните данъчни години, включени в обхвата на ревизията. За 2018 г и за 2019 г. с ГДД по чл.50 ЗДДФЛ е декларирал доходи от упражняване на свободна професия. Със сделка оформена в [нот. акт], том.1, рег. 775, дело 51 от 22.03.2019 г. съпругата на Серафимов - К. Иванова е продала недвижим имот на М. Нешева и на Д. Патриков. С. Серафимов е направил отказ със Заявление 774/22.03.2019 г. от учреденото му пожизнено и безвъзмездно право на ползване, за което е получил по банковата си сметка обезщетение от купувачите на имота, в размер на 65 333 лева. Останалата сума в размер на 130 667 лева е преведена по банковата сметка на продавача К. Иванова. В преводните документи от Д. Кирчев на 12.12.2018 г. и на М. Нешева - от 18, 02.2019 г., са вписани като основания "обезщетение за УПП - УПИ 1 53 по ЗРП [населено място]". Приходните органи са констатирали, че полученото обезщетение в общ размер на 65 334 лева не е сред тези, посочени в текста на чл.13 ЗДДФЛ, като необлагаеми доходи, вследствие на което са определили обща ТДО за облагане по чл.17 ЗДДФЛ за всяка ревизирана година, като сбор от доходите, реализирани чрез упражняване на свободна професия и обезщетението за отказа от правото на ползване. С договор от 01.02.2018 г. К. Иванова е продала л.а [Марка] с рег. САZ2791ХК със съгласието на ползвателя С. Серафимов за сумата от 45 000 лева. Съгласно клаузите на договора К. Иванова е получила 20 000 лева, а С. Серафимов - 25 000 лева. С договор от 19.10.2018 г. С. Серафимов е продал л.а [Марка] с рег. [рег. номер] на М. Нешева за 4 800 лева, платени по банков път на 15.10.2018 година, който доход е облагаем по реда на чл.33, ал.2 ЗДДФЛ, т.к. автомобилът е бил закупен на 31.10.2017 година. С договор от 12.07.2019 г. е оформена замяна на вещи при която: Т. Нешева е прехвърлила собствеността върху л.а [Марка] с рег. [рег. номер] на С. Серафимов, който е прехвърли на лицето в замяна собствеността върху т.а. [Марка] с рег. [рег. номер], който е бил закупен на 24.05.2018 г. за 2 200 лева. Приложени са договори за правна помощ, сключени с "ПАТЕНТ УНИВЕРС ВАЛЕНТИНА НЕШЕВА" ЕООД, данни за получени заеми от РЛ през 2018 г. и през 2019 година и за наличните парични средства. Установен е реализирани оборот от Серафимов към 31.01.2018 г. за предходните 12 месеца - над 50 000, съответно лицето е било длъжно да подаде до 07.02.2018 г. заявление по чл.96, ал.1 ЗДДС, което то не е направило. Поради това е установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.5 ДОПК. Изслушани са основно и допълнително заключения по ССчЕ. Административният съд е направил извод, че обжалвания РА е валиден акт, който е законосъобразнен и обоснован, вследствие на което е отхвърли жалбата на ФЛ срещу акта. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, към които препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Твърденията на касатора за немотивираност на съдебното решение са некоректни, предвид на обстоятелството, че административният съд е изложил мотивите си на 34 страници, в които е обсъдил събраните доказателства, констатациите на РА и доводите на страните. Съдът е съобразил особения ред по който е проведена ревизията и обстоятелствата по чл.122, ал.2 ДОПК. В съдебното решение са обсъдени заключенията по ССчЕ, като е спазено изискването на чл.202 ГПК. На л.714 от делото е приложено заключение на експерта, съдържащо констатации в таблична форма. В същото е отбелязан облагаем оборот в размер на 50 108,33 лева на Серафимов, което мотивира извода за законосъобразно начисляване с РА на ДДС за проверявания данъчен период. Неподавайки заявлението си за регистрация по ЗДДС, в случая ведно с останалите доказателства, е обосновало правилния извод на административния съд за участвието на Серафимов в данъчна измама. Освен това, както е посочил в решението си и административния съд, данъчният субект, който не е подал заявлението си за регистрация в изискуемия се от закона срок, не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Съдът изрично е обсъдил отговора по ССчЕ в заключението на л.717 от делото, че при определяне задълженията по ЗДДС, са били изключени здравните и социалните осигуровки, а така също нормативно признатите разходи в размер на 25%. Допълнителното заключение на вещото лице Атанасов е прието без оспорване от страните. Основателно е възражението на ответника по касация, във връзка с неприложимостта ва настоящия казус на чл.11, ал.3 ЗДДФЛ. Това е така, защото доходът е придобит от С. Серафимов. Настоящият касационен състав , счита че жалбоподателят не е оборил презумпцията на чл.124 ,ал.2 ДОПК. Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 051,32 лева е доказано. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение