Решение № 13441 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7670/2011 г.

Решение № 13441 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7670/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Иванка Любенова Златанова-Маджарова от гр. София против решение № 1835/18.04.11 г. по адм. д. № 3173/10 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. От Иванка Любенова Златанова-Маджарова е подадена и частна жалба срещу същото решение в частта му за разноските с молба за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно завишено. Ответниците Светлозар Иванов Крънчев и Виолин Иванов Крънчев с писмен отговор, изготвен от пълномощника, адв. Милетиева, оспорват жалбите с доводи за неоснователност и недопустимост, не са направили искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът Борислав Любенов Златанов, представляван от адв. Димитрова, не оспорва касационната жалба и с доводи за неправилност претендира отмяна на оспореното решение с молба за присъждане на разноски. Ответникът н-к РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Манолова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, не прави искане за разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната и частна жалба са неоснователни. Върховният административен съд намира жалбите допустими, подадени срещу неблагоприятен за страната съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С оглед съдържанието на двете жалби следва да се приеме, че те представляват касационно оспорване на първоинстанционното решение изцяло, вкл. и в частта за разноските. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Златанова-Маджарова срещу Заповед № ДК-02-СО-24/19.03.10 г. издадена от н-к сектор София при РДНСК Югозападен район на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ с разпореждане за премахване на незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж " "магазин преустроен в офис и жилище", находящ се в сграда с административен адрес ул. "Странджа" № 42-44, район "Възраждане", Столична община. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на доказателствата, вкл. писмено заключение /основно и допълнително/ на съдебно техническа експертиза, в съвкупност с доводите на страните при конкретни установявания относно характеристиката на извършеното преустройство, определянето му като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и извършването му при липсата на одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. Изложени са мотиви, че строежът не попада в категорията по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за постановяването му при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Касационният довод за съответствие на строежа с предвижданията на подробния устройствен план и извършването му при наличие на одобрен инвестиционен проект при действието на Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ е неоснователен, тъй като по делото са налице данни за отказ за одобряване на инвестиционен проект с дата 6.07.01 г. /л. 120/ за "магазин" при действието на ЗУТ. Както при действието на ЗТСУ, така и по ЗУТ законосъобразното осъществяване на строеж се обуславя от наличие на одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж, каквито в случая не са издавани. Като е отказал назначаване на тройна съдебно техническа експертиза съдът не е нарушил съществено съдопроизводствено правило и ограничил правото на оспорващата на защита и участие, тъй като приетите по делото основно и допълнително заключения са дали отговор на поставените от съда и страните задачи. Експертът е посочил източника на ползваната от него информация за предназначението и разпределението на предметната на преустройството част от жилищната сграда - магазин по плана от 1947 г., съгласно приложената към писменото заключение /л. 219/ извадка от одобрен чертеж от 11.04.1947 г., не се е твърдяла липса на компетентност или пристрастие при изготвяне на експертизата. Предвид отказа за одобряване на инвестиционен проект относно магазин, издаден при действието на ЗУТ, следва да се приеме, че и описаното в заповедта преустройство е извършено при действието на този закон. Представеното с касационната жалба писмо изх. № С9-558-00-944/11.03.11 г. на РДНСК Югозападен район, Сектор София няма характер на новонастъпило обстоятелство, тъй като е съществувало към датата на последното съдебно заседание по делото, още повече, че съдържащата се в него информация е относима към забраната за ползване на строежа, наложена с отделна заповед с правно основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, а не към законността на същия строеж. С оглед горното решението в частта на произнасянето по съществото на административноправания срок се явява правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при липсата на нарушения на съществени съдопроизводствени правила и обосновано. Правилно съгласно чл. 143, ал. 3 АПК е уважено искането за присъждане на разноски в размер на 700 лв. Приложимият в производството АПК не съдържа изрична разпоредба относно представяне на списък на разноските, аналогична на чл. 80 ГПК, предвид което липсата на такъв не обуславя незаконосъобразност на решението в частта му за разноските. Липсата на списък на разноските налага последицата по предл. 2 на цитирания текст, а именно лишаване на непредставилата списък страна от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските. Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания, поради което това оплакване е също неоснователно. По изложените съображения претенцията на касационната жалбоподателка и ответника Борислав Любенов Златанов за присъждане на разноски за тази инстанция като неоснователни не следва да бъдат уважени. Следва решението, лишено от пороци по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение