Решение № 8903 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5171/2009 г.

Решение № 8903 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5171/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 131-132 от ДПК (отм.) вр. § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 97 от 10.02.2009 г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 1607 по описа за 2005 г., с което по жалба на "Диамант-в несъстоятелност" АД, със седалище в гр. Разград е отменен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 421/11.07.2005г. на данъчен орган при ТДД Разград, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчен период м. 12.2004г. е определен ДДС за внасяне в размер на 2 086 173,01 лв. главница и 138 444,36 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) по отношение на активи, налични при дерегистрацията на ревизираното лице; ДРА бил отменен изцяло в посочената част без да се направи разграничение каква част от обложените при дерегистрацията активи са придобити преди и каква част след 01.01.1994г. (датата на влизане в сила на ЗДДС (отм.), въвеждащ ДДС в българската правна система). С неоспорено заключение на вещо лице е установено, че плащането на данък оборот при придобиване на частта от активите, придобита преди 01.01.1994г., не може да се докаже поради липсата на запазени първични счетоводни документи за придобиването. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против ДРА в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Диамант-в несъстоятелност" АД, със седалище в гр. Разград, чрез адв. Костов, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Подадени са и частни жалба съответно от Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП и от "Диамант-в несъстоятелност" АД, със седалище в гр. Разград против Определение от 09.03.2009г. на Варненски окръжен съд за изменение на посоченото по-горе Решение в частта му за разноските, съответно в частта му, с която на жалбоподателя са присъдени деловодни разноски в размер на 9 896,04 лв. и в тази, с която не е уважена пълната претенция за присъждане на деловодни разноски за разликата до 42 688,45 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението и обжалваното определение в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната и частните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 132, ал. 1 ДПК (отм.) и е процесуално допустима, а по същество е основателна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно това, приложимо ли е изключението на чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.) относно облагаемостта, на осн. чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), на налични при дерегистрацията на ревизираното лице активи, придобити преди 01.01.1994г. (датата на влизане в сила на ЗДДС (отм.), въвеждащ ДДС в българската правна система). Съгласно чл. 6, ал. 1, данък не се начислява, когато регистрирано по този закон лице се разпореди със стока или с резултата от получена услуга, за която платеният от него данък не е с право на данъчен кредит. Първоинстанционният съд е отговорил положително на този въпрос, приемайки, че платеният от лицето данък оборот при придобиването на активите е точно такъв данък. Решението е необосновано и противоречи на материалния закон. С неоспорено заключение на вещо лице пред първоинстанционния съд е установено, че не може да се установи плащане на данък оборот от страна на ревизираното лице при придобиването на процесните активи поради липсата на първичните счетоводни документи за това придобиване. Само това е достатъчно, за да се приеме, че решението е неправилно. Отделно от това, разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.) се отнася за случаите, когато регистрирано по този закон лице се разпореди със стока, за която платеният от него данък не е с право на данъчен кредит. Тя има предвид придобита по времето на този закон стока, плащане на ДДС заедно с цената по придобиването й, но без право на данъчен кредит. В закона не се предвижда хипотеза, която да предвижда същото разрешение за придобити преди въвеждането на ДДС активи, а материалните данъчни норми следва да се тълкуват стриктно. Това разбиране е в съгласие и с актуалната съдебна практика на ВАС първо и първо А отделения, изразена в Решения по адм. д. № 4896/2007г., № 3266/2007г., № 6948/2007г. и др. Предвид изложеното, съдебното решение ще следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго по същество, с което бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице против ДРА в обжалваната му част. При този изход на оспорването, частните жалби против определението за изменение на отмененото решение в частта за разноските следва да се оставят без разглеждане поради липса на предмет. На касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 000 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение