Решение № 2899 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2016 г.

Решение № 2899 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Х. К. и Б. В. К., чрез пълномощника им адв. Митрев, срещу Решение № 870/11.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1160/2014 г. по описа на Административен съд София област. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски или се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.. Ответната страна – Община Челопеч, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София област се е развило по исковата молба на Ц. Х. К. и Б. В. К., против Община Челопеч, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ са предявили обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени от тях имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отчужден, но незаплатен от ответника имот и неимуществени вреди, морални страдания, свързани с нежеланието на кметството да заплати отчуждения им имот. Исковете се основават на твърдяно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения по Закона за общинската собственост /ЗОбС/ от кмета на Община Челопеч и Общински съвет Челопеч за заплащане на дължимото се обезщетение на ищците за отчуждения им имот, съответно по непровеждане на процедура по отчуждаването му. Съдът е дал възможност на страните да ангажират доказателства по делото, като след събирането на посочените такива е изяснил фактическата обстановка по делото. С решението си по делото административният съд е отхвърлил, като неоснователни предявените искове, като е приел, че не са установени и доказани в съдебното производство предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Правилен е извода на съда, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявеният иск за причинени имуществени и неимуществени вреди. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Неоснователно се твърди в жалбата неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдяното в касационната жалба, че е нарушено правото на касационните жалбоподатели на справедлив процес, като делото е решено в едно съдебно заседание и не са уважени доказателствените им искания не се установява. С разпореждането си за насрочване на делото в открито съдебно заседание първоинстанционният съд е дал изрични указания на ищците за доказателствената тежест, която носят. В проведеното съдебно заседание е допуснал исканата от тях съдебно техническа експертиза и е посочил, че след приемането и ще се произнесе по искането им за допускане на свидетели. С изрично разпореждане, по тяхна и на процесуалния им представител молби, е отсрочил следващото съдебно заседание и е дал нова възможност за формулиране на задачите към исканата експертиза и за внасяне на паричен депозит за изготвянето и. Разпореждането не е изпълнено, като отново е постъпила молба за отлагане на делото от адв. Митрев. В проведеното съдебно заседание тази молба е уважена, като отново са дадени указания на ищците за доказателствената тежест която носят и за последиците от неизпълнение на разпореждането на съда от невнасяне на депозит за изготвяне на исканата от тях съдебно-техническа експертиза. И тези указания не са изпълнени, при което в съответствие с разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ГПК в следващото заседание е отменено определението за допускане на експертиза. Изложеното основава процесуално бездействие на ищците, а не допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице и сочените в касационната жалба необоснованост и несъответствие на решението с материалния закон. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковите претенции, както правилно е прието в обжалваното решение. Твърденията на ищците за отчужден техен имот, за който се дължи, но не е заплатено обезщетение не се доказва по делото. Отбелязването в титула им за собственост, че придобиват имот с неуредени сметки по регулация за сто и тридесет кв. м. по никакъв начин не доказва отчуждаване и заемане /завземане/ на част от имота им от ответника, за изграждане на улица. По делото не се установява да е налице нарочен акт за отчуждаване нито по устройствените закони, нито по Закона за общинската собственост, а както правилно е прието в обжалваното решение, неиздаването на такъв акт не съставлява фактическо действие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ а правно такова. Твърдяното в касационната жалба заграбване на имота не се доказва по делото, а и защитата на правото на собственост не може да се реализира в производството за обезщетение, с което е сезиран съда. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в случая обуславят неоснователността на предявените искове. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважено, като се заплатят реално направените такива в размер на 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.01.2016 г. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение