Решение № 8739 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2019 г.

Решение № 8739 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тампа Трейд БГ ЕООД, гр. Бургас чрез процесуалните му представители срещу Решение № 1039 от 10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2886/2017 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлен искът на дружеството против държавата, представлявана от Национална агенция по приходите /НАП/ за заплащане на 1000000 лв., представляващи имуществени вреди, произтекли от следните незаконосъобразни актове: ревизионен акт № 1664/14.12.2007 г., ревизионен акт № 2051/02.07.2008 г. и ревизионен акт № 200901243/03.02.2010 г., всички издадени от ТД на НАП Бургас, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 24.10.2017 г. до окончателното и изплащане, както и на 16 500 лв. разноски, присъдени в тежест на ищеца по арб. д. № 1/2017 г. на Арбитражен съд за търговски спорове гр. Бургас, представляващи имуществени вреди, произтекли за ищеца от същите незаконни актове и дружеството е осъдено да заплати на НАП сторените съдебни разноски Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи срещу изводите на съда за липса на настъпили имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните актове. Поддържа, че наличието на ликвидно и изискуемо задължение на дружеството в размер на исковата сума представлява имуществена вреда, която подлежи на обезвреда. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - Националната агенция за приходите поддържа становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд Бургас е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от "Тампа трейд БГ" ЕООД против Национална агенция за приходите, с твърдения, че е понесъл имуществени вреди от посочените в исковата молба ревизионни актове, отменени с влезли в сила съдебни решения за периода 25.11.2007 г. - 21.07.2017 г. Ищецът е поддържал, че преди налагане на възбрана, като обезпечителна мярка в рамките на провежданото ревизионно производство, върху притежавани 93 броя самостоятелни обекти в к. к. Слънчев бряг, сключил с Феникс Гарант ЕООД предварителен договор, с който се задължил да продаде на последния възбранените впоследствие имоти в срок до 25.08.2007 г., а Феникс Гарант ЕООД дал на ищеца 1 000 000 лв. задатък. Поради наложената възбрана, предварителният договор бил прекратен, като за ищеца възникнало задължение за връщане на задатъка в двоен размер. Това задължение не било изпълнено, включително след сключване на 10.11.2012 г. анекс за новиране на задължението, постановяване на решение от 27.03.2017 г. по арб. д. № 1/2017 г., образуване на изпълнително дело № 398/2017 г. на ДСИ при РС Бургас. При изложените обстоятелства ищецът счита, че в следствие на отменените като незаконосъобразни посочени три ревизионни акта, обезпечени с постановление за налагане на възбрана, е претърпял имуществени вреди в размер 1 000 000 лв., присъдена главница по арбитражното дело и присъдените 16 500 лв. разноски. Съдът е установил от фактическа страна, че трите броя ревизионни актове, съответно № 1664/14.12.2007 г. на ТД на НАП Бургас, 2051/02.07.2008 г. на ТД на НАП Бургас и 02-00-901243/03.02.2010 г. на ТД на НАП Бургас са изцяло или частично отменени с влезли в сила съдебни решения. Не е спорно, че върху съобствени имоти на дружеството е била наложена възбрана с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № ИТ-00-6457/14.08.2007 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, по мотивирано искане на органите по приходите, извършващи ревизия по акт за възлагане № 723/26.04.2007 г. Това постановление е влязло в сила. Пред първоинстанционния съд е представен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.05.2007 г., с който Тампа Трейд БГ ЕООД е обещало на Феникс Гарант ЕООД да му продаде впоследствие възбранените имоти за цена 3 981 104 лв., като прехвърлянето на собствеността е следвало да стане не по-късно от 25.08.2007 г. Уговорено е заплащане на задатък от 1000000 лв. в брой, като с договора е удостоверено плащането на тази сума. Предварителният договор е прекратен със споразумение на 25.11.2007 г., поради наложената с постановлението възбрана върху имотите, като е постигната договорка продавачът да върне на купувача дадения задатък в двоен размер, т. е. 2 000 000 лв. На 10.11.2012 г. е подписан анекс към това споразумение, с което е потвърдено задължението от 2000000 лв и липсата на плащане. С решение от 27.03.2017 г. по арб. д. № 1/2017 г. на Арбитражен съд за търговски спорове гр. Бургас Тампа Трейд БГ ЕООД е осъдено да заплати на Феникс Гарант ООД сумата 1 000 000 лв., представляващи част от дължим и подлежащ на връщане платен задатък от 2 000 000 лв. по предварителен договор от 09.05.2007 г., заедно със законната лихва върху сумата от 1 000 000 лв. от предявяването на иска (02.02.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и 16 500 лв. разноски по делото. Издаден е изпълнителен лист и е образувано идпълнително дело на ДСИ при Районен съд Бургас, като липсват доказателства за предприети по него действия по събиране на задължението. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че твърдените имуществени вреди не са настъпили, тъй като наличието на имуществено задължение, което не е изпълнено, не е равнозначно на настъпила вреда. Освен това съдът е изложил съображения, че задължението, възникнало въз основа на сключения и неизпълнен предварителен договор не съществува и е погасено, поради сключения между същите страни последващ договор за новация от 10.11.2012 г. Съдът е счел, че не е налице и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразните властнически актове и твърдяните вреди, тъй като възбраните са наложени не с описаните в исковата молба ревизионни актове, а с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № ИТ-00-6457/14.08.2007 г., което е влязъл в сила самостоятелен властнически акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. По тези съображения исковете са отхвърлени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Административният акт, съответно - действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. За да е налице незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията, е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен незаконосъобразен акт, действия или бездействие, и реално причинена вреда, произтичаща от тях, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. Касационната инстанция споделя крайните изводи за липса на реално настъпили вреди за касатора. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след и в резултат на реализиране на противоправното поведение - акт, действие или бездействие. Разликата между имуществото след противоправното поведение и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако това поведение беше законосъобразно, формира размера на претърпяната загуба. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или накратко, в липсата на едно благо. Към момента на предявяване на исковата молба, а и към настоящия момент в имуществото на касатора не се твърди никакво разместване. Задължението за заплащане на исковата сума следва да се приеме за съществуващо, доколкото касаторът е положил усилия с последващите сключването на предварителния договор действия - новация, арбитражно дело, изпълнително дело, да докаже достоверност на сключването на договора, макар и същия да няма достоверна дата. От друга страна, ответникът не се е възползвал от възможността да установи по гражданско-правен ред евентуална нищожност на предварителния доовор, поради неговата привидност. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме настъпването на вредата. Същото се отнася и до ликвидността и изискуемостта на задължението. Те имат значение в рамките на правоотношението между страните по договора, но са ирелевантни за настоящия спор. Това, което е категорично установено е, че задължението не е изпълнено, а и няма гаранция, че ще бъде изпълнено, дори ако исканото обезщетение бъде присъдено. Следователно, реално настъпила загуба в патримониума на касатора не е налице. Що се отнася до сторените в арбитражното дело разноски, същите съставляват задължение, произтичащо от закона, за загубилата делото страна, при това в рамките на производство, по което НАП или нейни органи и длъжностни лица въобще не са страна. Ако дружеството бе изпълнило задължението си, то, от една страна, щеше да докаже настъпването на реална вреда, а от друга страна, нямаше да даде повод за завеждане на арбитражното дело. Не е налице пряка причинно-следствена връзка между присъдените в арбитражното дело разноски и отменените ревизионни актове. Поради описаното, настоящият състав споделя изцяло становището на първоинстанционния съд, че не са налице доказателства, които да доведат до извод за наличието на настъпила реална вреда в пряка и непосредствена причинна връзка с отменените ревизионни актове. По изложените съображения обжалваното решение е правилно. Изменение на решението в частта за разноските не е искано по предвидения в закона ред. Юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължи. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, трето отделение