Решение № 2972 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2014 г.

Решение № 2972 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, против Решение № 1696/17.03.2014 г. постановено по адм. дело № 4644/2013 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - "Ниар пойнт" ЕООД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Зарев, оспорва основателността на касационната жалба. С частна жалба, подадена от процесуалния представител адв. Зарев, "Ниар пойнт" ЕООД обжалва определение № 1853/15.04.2014 г., постановено по адм. дело № 4644/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Релевира неправилност на същото. Моли за отмяната му и постановяване вместо него на друго, с което да се уважи претенцията на дружеството за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - Директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Минкова, оспорва основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната и частта жалби са подадени в срока, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 2101204612/28.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 89/17.01.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 10,11 и 12.2010 г. и м. 02.2011 г. за "Ниар пойнт" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 50 497,11 лв. по фактури, издадени от "Евроконстракшън 1" ЕООД, "Топ адвертайзинг" ЕООД, "Геопроект строй БГ" ЕООД, "ГК импорт експорт" ЕООД, "Трайстар" ЕООД, "Енерджи и ко" ЕООД и "Строй комерсиал 7" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава в размер на 4299,13 лв. . С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт изцяло в обжалваната му част. За да постанови този резултат на първо място АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, е приел законосъобразно, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Правилно в тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните СМР и проектни работи, тяхното действително изпълнение и приемане. Установено е, че дейността на ревизираното лице в процесните периоди е била свързана със строителство и ремонт като същият по договори е изпълнител на СМР в хотел "Радинас Уей" в к. к. Боровец, с възложител - "Даст Тех" ЕООД и на сграда на пет етажа с подземни гаражи в кв. Бояна, в. з. "Киноцентъра", ул. "Градина" № 4, с възложител - "Билдърс" ООД. На първият обект за изпълнявани СМР и довършителни работи от ревизираното лице, вкл. и чрез подизпълнители - седемте доставчика, посочени по-горе, а за втория обект ревизираното лице и било доставчик на материали, получени от доставчика "Енерджи Ко" ЕООД. Съгласно заключението на приетата по делото техническа експертиза между ревизираното лице и неговите възложители е извършено приемо-предаване на СМР и материали като вещото лице е установило извършване на СМР в обекта в к. к. "Боровец във вида и количеството, в който са предадени същите. Установено е съответствие между дати, вид и количество на СМР и материали, предадени на ревизираното лице от неговите подизпълнители и между СМР и материали, предадени от ревизираното лице на неговите възложители "Даст Тех" ЕООД и "Билдърс" ООД за двата изпълнявани обекта. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за установеност на последващите облагаеми доставки с услугите и стоките, предмет на процесните фактури. Обоснован е и изводът на съда за установеност на редовно водено счетоводно отчитане при ревизираното лице, аналитично и хронологично, като процесните фактури са заведени в съответните хронологични регистри и дневници за покупка и продажба. В отговорите си на задачи 2 и 3 от първоначалното заключение ССчЕ дава заключение за отчитането на получените стоки и услуги при РЛ, по съответните сметки, съответно са отчетени счетоводни разходи във връзка с последващите доставки и са отразени счетоводни записвания, имащи функционално отношение към доставките за посочените възложители. Доставчиците не са намерени на данъчните им адреси, но по делото е установено, че процесните фактури са включени от тях в дневниците им за продажби в съответните периоди според издаване на фактурите. Законосъобразен е изводът на съда, че обстоятелството, че доставчиците не са намерени на посочените от тях адреси, не може да постави в по-неблагоприятно положение получателя на фактурите, тъй като той не е в състояние да извършва контрол върху документирането на стопанските операции в счетоводствата на доставчиците. В доказателствена тежест на получателя на фактурите е да докаже настъпване на данъчни събития по тях - извършване на услугите и прехвърляне на право на собственост върху стоките. В тази връзка по делото е установено наличие на договорни отношения между РЛ и неговите доставчици по договори за изработка /на СМР/и за доставка на движими вещи, приемо-предаване на извършеното по силата на протоколи обр. 19, неоспорени, двустранно изготвени и съдържащи количествено-стойностни сметки и описание на извършеното по вид, цена и количество. По силата на така събраните писмени доказателства се явяват обосновани изводите за приемане на услугите, в който момент същите се считат за извършени по правилата на ЗЗД, както и за отделяне на стоките - движими вещи от рода им, в който момент на предаване се приема, че е прехвърлено правото на собственост и възможността за разпореждане. Обоснован е изводът на съда за установена кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните услуги според данните за регистрирани трудови договори на лица, които биха могили да извършват дейности в строителството относно "Топ адвертайзинг" ЕООД", ГК импорт експорт БГ" ЕООД, "Геопроект строй БГ" ЕООД, "Трайстар БГ" ЕООД, "Енерджи и КО" ЕООД, "Строй комерсиал 7" ЕООД. Съдът е отчел, че само за доставчика "Еврокънстракшън 1" ЕООД няма данни за установен кадрови ресурс - за наети работници извън управителя на дружеството. В тази връзка обаче съдът законосъобразно е приел, че при наличие на достатъчно неоспорени доказателства относно договаряне, плащане, получаване и приемане на услугите, при преценката им съвкупно и поотделно, включително и във връзка с данните за последващи облагаеми доставки, съотносими с получените услуги от този доставчик, липсата на кадрова обезпеченост, не е основание да се приеме нереалност на доставката. Законосъобразно е направеното позоваване на даденото задължително тълкуване на СЕС по решение по дело С-342/11, според което, при сходна фактическа обстановка е даден отговор, че не се допуска отказ от право на приспадане на ДДС за предоставени услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без да е установено въз основа на обективни данни от приходния орган, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект по веригата на доставки. По делото няма твърдения, не са събрани доказателства за установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори с доставчиците, както и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително извършени строително - монтажни работи и по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Обосновано съдът е кредитирал заключенията на вещите лица като компетентни и добросъвестно изготвени, обсъждайки ги при спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК.. Изводът на касационния съд е, че първостепенният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Представените фактури сочат, че между търговците за реално осъществена доставка на СМР и стоки. Фактическите и правни доводи на жалбата са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е правилно и като следва да се остави в сила. По частната жалба на "Ниар пойнт" ЕООД. Частният жалбоподател обжалва определение № 1853/15.04.2014 г., постановено по адм. дело № 4644/2013 г. по описа на АССГ, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с искане за увеличението им със сумата 2000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция. За да остави искането бе уважение, съдът, както и в акта си по същество, е приел, че не е доказано дружеството "Ниар пойнт" ЕООД да е заплатило за своя сметка сумата от 2000 лв. на адв. Зарев с основание - адвокатско възнаграждение за водене на делото. Определението е правилно. Обосновано е прието от съда, че макар и да е налице уговорка между адвоката и "Ниар пойнт" за заплащане на възнаграждение по делото в размер на 2000 лв., както и декларация от трето лице - "Сребрева архитекти" ЕООД, че платеният от тях хонорар е от името и за сметка на "Ниар пойнт" ЕООД, не е установено съществуването на договор за поръчка или друго основание между третото лице и "Ниар пойнт" ЕООД за плащането. Не е доказано по делото, че тези разноски са реално платени именно от "Ниар пойнт" ЕООД, поради което не подлежат на възстановяване. Жалбата е неоснователна, поради което определението следва да се остави в сила. По водене на делото пред касационния съд и с оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ответника по касация - в заявения и доказан размер съобразно списък за разноски и писмените доказателства към него - 2712 лв.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение