Решение № 8856 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5397/2013 г.

Решение № 8856 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5397/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на изп. директор на АГКК против решение № 130/13.03.2013 г. по адм. дело № 708/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена негова заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. за одобряване на ККР за землището на гр. Панагюрище и с. Панагюрски колонии в частта относно ПИ с идентификатори 59375.501.79 и 59375.501.491 в с. Панагюрски колонии и преписката му е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването на заповедта. Ответниците Александър Ралчов Тушлеков и Николай Ралчев Тушлеков оспорват жалбата. Община Панагюрище не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената част от заповедта за незаконосъобразна, тъй като при нанасянето в КК на процесните ПИ не е съобразен ПРЗ от 1934 г. и документите за правото на строеж и правото на ползване на Александър и Николай Тушлекови. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. От събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на вещото лице, които не са оспорени от страните, се установява, че ПИ с идентификатори 59375.501.79 и 59375.501.491 в с. Панагюрски колонии са нанесени върху КК съобразно действащия регулационен план от 2011 г., с който са предвидени УПИ VII-общ., с площ от 1413 кв. м и УПИ ХII-общ, с площ от 717 кв. м, в кв. 9. ПИ с идентификатор 59375.501.79 и по-голямата северна част, с площ около 500 кв. м от ПИ с идентификатор 59375.501.491 са идентични с парцел III в кв. 10 по регулационен план от 1934 г. Настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл. 136, ал. 3 ЗУТ действието на този и на другите регулационни планове е прекратено от деня на влизане в сила на изменения устройствен план от 2011 г. Вещото лице установява, че първите имотни граници са нанесени с оспорената КК, както и че няма такива за бившия парцел III в кв. 10 по плана от 1934 г. в одобрения през 2002 г. кадастрален план. При тези фактически установявания, направени от първоинстанционния съд, следва да се приеме, че нанасянето върху КК на двата ПИ в съответствие с действащия регулационен план от 2011 г. е законосъобразно и в съответствие с приоритетните критерии по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. В случая липсва одобрен кадастрален план за имота, върху който оспорващите претендират право на строеж и право на ползване. Действието на регулационния план от 1934 г. е отменено с влизане в сила на изменението от 2011 г. и от него следва да се установят границите на ПИ при одобряване на КК. С ККР не се създават, респ. отнемат права на собственост или други ограничени вещни права. КК има само констативно действие и отразява актуалните такива при одобряването й. Грешките или непълнотите на основни данни в КК и КР се допълват или поправят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а когато са свързани със спор за материално право (граници), те се отстраняват след решаването му по исков ред. Твърденията на оспорващите обективират именно спор за граници, който следва да бъде решен по исков ред от гражданския съд и в изпълнение на съдебното решение по него и без съставянето на акт за непълноти грешки, следва да се измени одобрената КК. Това не може да се постигне по пътя на обжалването на заповедта за одобряване на ККР. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,