Решение № 2488 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5206/2014 г.

Решение № 2488 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5206/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на "ЗСК - Девня" АД, със седалище и адрес на управление град Варна против решение № 372 от 21.02.2014 г. по адм. дело № 3695/2013 г. на Административен съд град - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 119/10.09.2013 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Варна, с която е обезсилено позволително за сеч № 0125776 от 1.08.2013 г. за отдел 243 "з", имот № 13002, землище с. Нова Шипка, община Долни Чифлик, издадено от инж. Живка Иванова. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Регионална дирекция по горите - Варна не изпраща представител и на изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт. Оспорената заповед е издадена в съответствие с правомощията на директора на Регионална дирекция по горите - Варна (чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите) и при спазване изискванията за форма. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорената заповед, посочената т. 2 от заповед № РД 49-259/12.07.2012 г. на МЗХ, съгласно която площта с променено предназначение остава частна държавна собственост, собственик на съответния имот е ТП "ДЛС Шерба", позволителното за сеч № 0125776 и описания в същото имот, с посочване на отдел 243 "з", имот № 13002, землище с. Нова Шипка, община Долни Чифлик, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Разпоредбата чл. 57, т. 8 от Наредбата регламентира, че позволително за сеч, издадено по реда на Наредбата, се обезсилва, когато позволителното е издадено в нарушение на чл. 52 - 56. От своя страна, посоченият в заповедта чл. 80, ал. 1 от Закон за горите сочи, че "Дървесината от поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено, е на собственика на съответния имот. В мотивите на заповедта е посочено, че съгласно т. 2 от Заповед № РД 49-259/12.07.2012 г. на МЗХ площта с променено предназначение остава частна държавна собственост, т. е собственика на съответния имот е ТП "ДЛС Шерба", като на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за горите добивът и разпореждането с дървесина се организира от собственика на имота по реда на ЗГ. Т. е. въпреки непосочването на конкретното нарушение при издаване на позволителното за сеч - чл. 57, т. 8 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, от фактическите и правни основания за издаване на заповедта е очевидно, че тя е издадена на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ, според който имотът е частна държавна собственост и държавата, чрез ТП "ДЛС Шерба" следвало да организира добива и разпореждането с дървесината от имота. При правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба е направен и изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на административния акт са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. От доказателствата по делото се установява, че дружеството е концесионер на кариера за добив на пясъци и чакъли, като не твърди да е станал собственик на поземления имот. Представена е заповед № РД 49-259/12.07.2012 г. на МЗХ за промяна предназначението на поземлен имот в горска територия и изключването му от държавния горски фонд. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗГ предвижда поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за които дължимата цена е заплатена в срока по чл. 78, ал. 2, се продават на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението. Съгласно т. 2 от заповед № РД 49-259/12.07.2012 г. на МЗХ площта с променено предназначение, съгласно приложената скица остава частна държавна собственост, като "ЗСК-Девня" АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от Красимир Гошев Григоров е необходимо да предприеме действия по включването й в урбанизирани територии, съгласно чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на териториите. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ позволителното за сеч се издава от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии извън посочените в т. 1 и 2, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот. В случая позволителното за сеч е издадено от инж. Иванова, която има сключен договор с концесионера, но не и със собственика на имота /държавата/. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ: "Сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от: 1. директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско образование - за горските територии - държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор". След като имотът е частна държавна собственост, държавата чрез ТП "ДЛС Шерба" следва по реда на чл. 80, ал. 1 и ал. 2 да организира добива и разпореждането с дървесината от имота. В представения по делото договор между дружеството и инж. Иванова като правно основание е посочен и чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗГ, съгл. който: "Физически и юридически лица - собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейностите в съответната територия: 2. чрез възлагане на: а) държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства; б) общински горски структури по чл. 181, ал. 1, т. 1; в) физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл. 235 и 241". Следователно разпоредбата на чл. 186 от ЗГ е неприложима в конкретния случай. Възражението на жалбоподателя, че е заплатил сума за компенсаторно залесяване и това го прави собственик на дървесината е неоснователно. В чл. 80, ал. 1 от ЗГ императивно е посочено, че дървесината от поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено, е на собственика на съответния имот. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не е претендирал разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,