Решение № 2044 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13633/2015 г.

Решение № 2044 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13633/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна, подадена чрез юрк. Великова, срещу решение № 2020 от 7.10.2015 г. на Административен съд гр. Варна, постановено по адм. д. № 3202/2014 г. С решението е отхвърлена молбата за допълване на решение № 1411 от 23.06.2015 г. по същото дело, с искане на основание чл. 173, ал. 2 АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Архи Индъстри" ЕООД моли чрез адв. Весела Блажева в писмен отговор да бъде оставено в сила решението поради неоснователност на жалбата. Претендира разноски. "Архи Индъстри" ЕООД обжалва определение № 3303 от 7.10.2015 г. по адм. дело № 3202/2014 г. на АДмС - Варна, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение № 1411 от 23.06.2015 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че административният съд неправилно е приел липсата на доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Твърди, че при оспорването на РА пред АДмС - Варна, е представил пълномощно за адв. Златев и договор за правна защита и съдействие, в който е записано "платена сума 2500 лв., от които в брой 2500 лв.". Предвид изложено, моли да бъде отменено определението и да бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени разноските за адвокат в размер на 2500 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил молбата на директора на дирекция "ОДОП" - Варна за допълване на решение № 1411 от 23.06.2015 г. по адм. дело № 3202/2014 г., с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Искането е обосновано с даденото от административния орган систематично и граматическо тълкуване на разпоредбите на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК, при което той е направил извод за правомощието на съда да изпрати преписката на съответния компетентен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона по отношение валидността на акта в случаите на прогласяване на неговата нищожност. За да отхвърли молбата на директора на Д "ОДОП" - Варна, съдът е посочил, че с решението, чието допълване е поискано, е прогласен за нищожен Ревизионен акт № 031305581 от 29.04.2014 г., издаден от органи по приходите ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 456 от 1.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който за "Архи Индъстри" ЕООД са установени задължения по ЗКПО за 2011 г. в размер на 19703.00 лв. главница и 4172.18 лв. лихви и по ЗДДС за периодите м. 09., м. 10 и м. 11.2009 г., и м. 04 и м. 05.2012 г., общо в размер на 48052.80 лв. главница и лихви от 11963.48 лева. Според решаващия съд компетентността на органите да образуват ревизионно производство е изрично и ограничително регламентирана с текста на чл. 112, ал. 2 от ДОПК. Издаването на заповед за провеждане на ревизия е предоставено изцяло на преценката на тези органи, те действат в условията на оперативна самостоятелност, което води до извод за неприложимост на нормата на чл. 172 АПК. Решение е валидно, допустимо и правилно. С решение № 1411 от 23.06.2015 г. по адм. дело № 3202/2014 г. Административен съд - Варна е прогласил за нищожен Ревизионен акт № 031305581 от 29.04.2014 г., издаден от органи по приходите ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 456 от 1.09.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който за "Архи Индъстри" ЕООД са установени задължения по ЗКПО за 2011 г. в размер на 19703.00 лв. главница и 4172.18 лв. лихви и по ЗДДС за периодите м. 09., м. 10 и м. 11.2009 г., и м. 04 и м. 05.2012 г., общо в размер на 48052.80 лв. главница и лихви от 11963.48 лв. Приел е, че РА е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че съдът правилно е отхвърлил молбата на касатора за допълване на посоченото по-горе решение с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Правомощията на съда по съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон (ДОПК), който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона), не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа, издал акта, защото това не е предвидено в ДОПК. Процесният случай е уреден в ДОПК, поради което липсват предпоставки за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС, постановена по адм. д. № 1170/2015 г., адм. д. № 5228/15 г., адм. д. № 109/2015 г. и други. Предвид на изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на "Архи Индъстри" ЕООД: Настоящият касационен състав на ВАС установи, че в кориците на адм. д. № 3202 по описа на АДмС - Варна не са съдържа договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Златев, в който да е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева. След като липсват доказателства за плащане на договореното възнаграждение, законосъобразно съдът е отхвърлил искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на ответника по касация трябва да бъде присъдено договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,