Решение № 10086 от 9.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 373 от 04.03.2022 г., постановено по административно дело 2586/2021 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. 02-160-2600/19061 от 05.08.2021 г., в частта, с която е намалено финансовото подпомагане със сумата от 9 374,57лв. по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /пипер/. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено и жалбата срещу уведомително писмо - отхвърлена. Претендира направените съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Агроник ЕООД със седалище гр. Хисаря, чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган - издател на оспорения акт не е посочил правни и фактически основания за издаването и липсват мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и в предвидената от закона форма. Същото е постановено от компетентен съд след сезиране с жалба против административен акт от дружество, чийто интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. АС обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден при липса на мотиви и фактическо основание. В оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо, Административният орган бланкетно е посочил, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 ЗПЗП/, като не е дефинирал конкретните причини за oпределяне на процесната площ като недопустима за подпомагане. В тази връзка следва да се посочи, че изискванията, на които следва да отговаря заявения за подпомагане парцел конкретно по мярка 11 Биологично земеделие са установени в Приложение 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Във връзка с предходното, АС Пловдив правилно е констатирал, че липсват посочени конкретни фактически обстоятелства, обективиращи неспазването на някое от изискванията, респективно липсва основание за издаването на оспореното писмо в този му смисъл. За посочените парцели не са представени доказателства, от които да е видно, че същите не отговарят на изискванията за включване в слой ПДП за кампания 2019 г., съгласно критериите, посочени в Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Обосновани са изводите на съда за липсата на доказателства, установяващи конкретните причини за оставяне на процесните парцели извън заявените площи за подпомагане. За да достигне до този си извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка на съдържанието на уведомителното писмо, вкл. данните в изготвените таблици и разясненията към тях, като е описал изводите, до които е стигнал детайлно в обжалваното решение и същите не следва да се преповтарят от настоящия съдебен състав /арг. чл. 221, ал. 2 АПК/. Правилно решаващият съд е приел, че нито в обстоятелствената част на оспореното уведомително писмо, нито в неговата таблична се съдържат конкретни фактически констатации на кои изисквания не съответства заявителят, съответно кое е основанието за отказ от плащане на процесната част. Обоснован е изводът на АС, че под таблица 1 "Оторизирани суми, неразделна част от уведомителното писмо, в колона 3 - намаления, са посочени пет различни правни основания, без да се посочи конкретно кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания - тоест липсва конкретно правно основание за всяка от редукциите. Предвид горното съдът правилно е заключил. че уведомителното писмо, предмет на контрол, не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на тази категория актове, респективно го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, който следва да съобрази указанията и изводите направени в оспореното решение. В допълнение следва да се посочи, че съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение - мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения акт най- късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съд - до съда. При така направената правилна преценка на АС Пловдив за липса на фактически и конкретни правни основания за издаване на акта, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт в разглежданата му част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 800 лв., представляваща изплатен хонорар за един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в размер близък до минималния посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение