Решение № 5470 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2010 г.

Решение № 5470 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионален център по здравеопазване, София (РЦЗ), против Решение № 1669/27.05.2010 г., постановено по а. д. № 2766/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед на директора на РЦЗ № 187/12.03.2009 г. с която на Огнян Цветков Иванов, началник на Отдел "Административноправен" в РЦЗ, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Недоволен от решението, директорът на РЦЗ го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно моли решаване спора по същество. Ответната страна - Огнян Иванов, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира за разноските пред касационната инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора по делото. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда по въпроса дали установените деяния на Иванов съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗДС. Безспорно по делото е, че Иванов е изпълнявал длъжност началник на Отдел "Административноправен" в РЦЗ. Същият не отрича да е извършил деянията, описани в т. 1 и 2 от обжалваната заповед на директора на РЦЗ. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Правните изводи на АССГ относно липсата на съставомерно деяние, осъществяващо текстовете на чл. 89, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗДС, са обосновани и законосъобразни. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касае изпълнението на молбата на касатора, постъпила в АССГ на 28.12.2009 г. за получаване препис от протокола от с. з., проведено на 21.12.2009 г. Твърди се, че препис от последния е получен едва на 6.01.2010 г. и то поради неизготвянето на съдебния протокол до тази дата. По тази причина молбата му, постъпила в съда на 8.01.2010 г. за допълване на протокола е подадена в срок. Приемайки обратното и недопускайки допълване на протокола от посоченото заседание по делото, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводът е неоснователен. Действително, молба за получаване на препис от съдебния протокол от заседанието по делото, проведено на 21.12.2009 г. е постъпила в АССГ на 28.12.2009 г. Видно от отметката, поставена върху нея от адв. Гърбатов - пълномощник на касатора в първата фаза на делото, той е получил такъв на 6.01.2010 г. и е подал молба за допълването му на 8.01.2010 г. По делото обаче няма категорични данни, че получаването на преписа е станало на 6.01.2010 г. по вина на съда. Видно от текста на протокола, той е изготвен в с. з. (т. е. на 21.12.2009 г.), което е приключило в 15,31 часа. Други данни за дата на изготвянето му освен отразеното в него по делото няма. При тези доказателства, обстоятелството, че след подадената молба за получаване на препис на 28.12.2009 г., такъв е получен едва на 6.01.2010 г. от касатора, е възможно да е станало по негова вина, а не по такава на съда. При наличието на отметката, че протоколът е изготвен на 21.12.2009 г., подаването на молба за допълването му на 8.01.2010 г. действително се явява действие, извършено след срока по чл. 151, ал. 1 от ГПК, в какъвто смисъл е и произнасянето на съда с Определение от 25.05.2010 г. При това в случая следва да се има предвид, че искането за допълване е за обстоятелството, че "в протокола е изпуснато изявлението на св. Паскова, че в някои случаи Иванов също е давал указания за запазване на номера за кореспонденция". При наличните обяснения на Иванов, който не оспорва, че по своя инициатива е запазил изх. № 107/16.02.2009 г., който в последствие е поставил върху неподписан от директора доклад до Министерство на здравеопазването, искането за допълване на протокола с посоченото обстоятелство е несъществено за събраните доказателства по делото, от значение за правилното решаване на спора. Доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон при квалифицирането на деянията на Иванов също е неоснователен. АССГ е разгледал обстойно характера на извършеното, отнесъл е изводите си към действащите норми на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (за т. I от заповедта), практиката при осъществяването на деловодните операции в РЦЗ (за т. II от същата), съобразил е мотивацията на служителя и преследваните от него цели със същите действия и обосновано е стигнал до извода, че описаните действия на Иванов не съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗДС. ВАС споделя изцяло изложеното. В подкрепа на правните изводи на АССГ е и гласуваното от Народното събрание изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗЗ). С обнародваното в ДВ бр. 41/02.06.2009 г., в сила от 1.01.2009 г. изменение, е приет нов чл. 10а. Съгласно последния, внасянето на глобите и имуществените санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от директора на РЦЗ, по сметка на центъра, е изрично предвидено като възможност за доброволно уреждане на задълженията на лицата. По делото е направено искане от касационния ответник Иванов за присъждане на направените от него разноски пред ВАС. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 0080343/30.06.2010 г., разноските са в размер на 600,00 лв. Следва да бъде осъден РЦЗ да му ги заплати. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение