Решение № 1807 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11870/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Е. Нешев, подадена чрез адвокат С. Андреев, против Решение 6664/06.11.2023 г., постановено по административно дело 3798/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед САГ23-РА-30-101/02.02.2023 г. на Главния архитект на Столична община, нареждаща премахване на незаконен строеж Стоманобетонова гаражна клетка 5, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1377.1296 и поземлен имот с идентификатор 68134.1377.2066 по КККР на район Надежда гр. София, съставляващ УПИ XVI-1296 по действащия регулационен план на м.Ж.К.Свобода. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което да се отмени оспорената заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Андреев, който моли да бъде уважена и се присъдят сторените от доверителя му разноски. Ответната страна, Главен архитект на Столична община се представлява от юрисконсулт М. Василева, която моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е заповед, с която е наредено премахването на гараж, представляващ стоманобетонова гаражна клетка с размери : ширина 3,20 м., дължина 6 м., височина 2,25 м. и застроена площ от 19,20 кв.м., изградена от стоманобетонови панели, монтирана метална врата и захранен с ток. Строежът е квалифициран като такъв от пета категория и незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ изграден в несъответствие с подробния устройствен план и без необходимите строителни книжа. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и изслушвайки заключение на експерт по съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Заповедта е постановена от компетентен орган и е подробно мотивирана, съдържа както конкретни фактически обстоятелства, касаещи процесния строеж, така и съответните им правни основания, които са мотивирали органът да я издаде. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съставен е констативен акт по съответния ред и правила, изследвани са всички относими факти и са събрани необходимите доказателства за изясняване на случая. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, времето на извършването му, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. Предвид установените характеристики и предназначение на обекта, представляващ гараж, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла на закона. Гаражът по своето предназначение и вид е определен в закона като строеж от пета категория, в който смисъл е разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, като съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 1 ЗУТ представлява строеж на допълващото застрояване, служещ за паркиране на моторни превозни средства, за задоволяване на лични нужди. Следователно, гаражът не отговаря на изискванията за преместваем обект съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ, както правилно е приел съдът. Преместваемите обекти са с предназначение за увеселение, търговия или други обществено обслужващи дейности, като безспорно гаражът не попада сред това изброяване. За определянето на даден обект като преместваем или като строеж следва да се съди от съвкупната преценка на обстоятелствата относно вида му, характеристиките и предназначение, поради което това от какъв материал е изграден и дали може да бъде преместен на друго място в цялост, не е от определящо значение. От приетите по делото доказателства се установява, че процесната "гаражна клетка" не е търпим строеж по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. В конкретния случай, с оглед на установената по делото и неоспорена от страните година на изграждане на гаражната клетка след 1998 г., приложима се явява хипотезата на § 16, ал. 3 ДР ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно тази норма са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на този закон, тоест до 02.07.2001 г. От приетите по делото доказателства не се установява наличие на посочените три изисквания в кумулативност, доколкото няма данни по делото строежът да е бил деклариран по реда по реда и в срока по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Следва да се отбележи, че под деклариране на строежа пред одобряващите органи се има предвид декларирането му като незаконен пред съответната община с цел узаконяване, а не подаването на декларация по ЗМДТ с цел заплащане на местен данък за недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем. Изложеното до тук не се променя от наличието на Протокол 7/13.03.1998 г. на Районната архитектурно-градоустройствена комисия, утвърден от Кмета на Район Надежда, решението по т. 2 от който касае поставяне на гаражни клетки по одобрената схема на основание чл. 197 ЗТСУ и сключване на временни договори със собствениците от бл. 39 и бл. 40, тоест поставяне на преместваеми временни обекти. Тези обекти попадат в приложното поле на § 50а ПЗР ЗТСУ и поради временния им характер са подлежали на премахване най-късно до 2001 г. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,