Решение № 1367 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2973/2011 г.

Решение № 1367 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2973/2011 г., VIII о., докладчик председателят Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сартен България" ООД - гр. Плевен срещу решение № 22/26.01.2011 г., постановено по адм. дело № 581/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу обжалваната част на ревизионен акт № 151000552/17.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в тази част с решение № 295/08.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Велико Търново. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез юриск. В. Василева е мотивирал становище за неоснователност в писмен отговор срещу касационната жалба и в писмено становище по отношение на допълнението към касационната жалба. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е потвърдил констатациите на приходните органи относно данъчни периоди м. 06, 07, 08, 09 и 10 на 2009 г., за които на дружеството е отказано право на данъчен кредит по пет фактури на доставчика "Ист Трейдинг" ООД в обща размер от 16 945,61 лв., като са определени и съответните лихви, преобразуван е декларирания данъчен ФР за 2007 г. на дружеството с основите по три фактури на посочения доставчик, издадени от този доставчик през 2007 г. и е определен допълнително корпоративен данък за тази година в размер на 59060,61 лв. и лихви върху тази сума и е преобразуван декларирания ДФР за 2008 г. с основите по три фактури на посочения доставчик, издадени през процесната година, като е определен допълнителен КД в размер на 30 216,74 лв., като върху тези суми са начислени и съответните лихви. Освен това са определени лихви за невнесени в срок авансови вноски за КД за 2006 г. и лихви за данъци върху разходите по чл. 35 и чл. 36 от ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 39,60 лв. и чл. 204 от ЗКПО за 2007 и 2008 г. в общ размер на 2,60 лв. По отношение непризнатото право на данъчен кредит съдът с мотивите си е възприел обоснованата нереалност на фактурираните услуги, мотивирал и основателността на преобразувания финансов резултат по години. Понастоящем са релевирани доводи, че в частта относно ДДС и начисления допълнително корпоративен данък за 2007 и 2008 г. съдът неправилно е обсъждал доказателства релевантни за 2009 г. и въз основа на тях е направил изводи за начисления корпоративен данък за 2007 и 2008 г., а ДДС в конкретното производство е било за 2009 г. Допълнително се възразява, че за периодите от 2007 и 2008 г. са налице две висящи производства пред ВАС. Отделно се твърди неправилност по отношение приложението на материалния закон - ЗКПО, за чиито цели е ирелевантна реалността на доставките, а дали разхода е извършен и как е обоснован. Настоящият състав на касационната инстанция като съобрази наведените касационни основания, доводите на страните, представените понастоящем нови доказателства, включително и в превод на български език и след като извърши служебна справка по движението и резултата от касационното обжалване на решенията на адм. дело № 712/2010 г. и адм. дело 718/2009 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, по които във ВАС са образувани съответно адм. дело № 5684/2011 г. и адм. дело 5564/2011 г. намира, че обжалваното решение е необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на фактите по делото от една страна, а от друга на действителното правно положениe, а също така е допуснато нарушение на ЗКПО по отношение установяването на фактите и извличане на правните им последици. По адм. дело № 5684/2011 г. на ВАС е оставено в сила първоинстанционното решение адм. дело № 712/2010 г., с което административният съд е обявил за нищожен РА № 151001721/16.07.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта, с която на същото търговско дружество са определени задължения по ЗДДС за м. 10.2007 г. и е отхвърлена жалбата на дружеството против РА в останалата му част, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 12.2007 г., м. 7 и 10.2008 г., поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Ист трейдинг" ООД с предмет комисионни възнаграждения по договор за търговско представителство. Съдът е възприел фактическа обстановка съответна на събраните по делото доказателства. По адм. дело 5564/2011 г. на ВАС е е отменил изцяло решение № 9/24.03.2011 г., постановено по адм. дело № 718/2009 г. по описа на Великотърновския административен съд и вместо него е обявил за нищожен РА № 150900355/23.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 395/11.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново за начислен на "Сартен България" ООД - гр. Плевен ДДС в размер на 36 771,15 лв. за данъчни периоди на месеците април и май 2007 г. и за отказано право на данъчен кредит в размер на 55 673,27 лв. за данъчен период месец юни 2007 г. и начислени лихви в размер на 26 845,32 лв. Към момента на постановяване на настоящото съдебното решение, цитираните две решения на ВАС са влезли в сила. Така установеното налага извода, че със сила на присъдено нещо вече са установени данъчни задължения на дружеството, които не са били съобразени правилно, вкл и безспорно при първоинстанционното разглеждане на делото, когато са релевирани доводи за преюдициалност. Установената неправилност на решението ангажира като последица неговата отмяна, а установеното с постановените съдебни решения и новопредставените доказателства относно договорните отношения и извършване на разходите на дружеството във връзка с тях налага установяването на нови факти, за които събирането само на писмени доказателства не е достатъчно с оглед предмета на спора и правомощията на настоящата инстанция. Всички приети понастоящем доказателства и цитираните съдебни решения следва да бъдат съобразени от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, при което следва и с назначаването на съдебно-счетоводна експертиза да се установи как са отчитани приходите и разходите на дружеството за целите на ЗКПО, какви са правните последици, респ. какви са данъчните задължения по ЗДДС. Въпроса за разноските следва да бъде разгледан от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, тъй като списък по чл. 80 ГПК понастоящем не е представен. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,