Решение № 4623 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 480/2021 г.

ВАСIV отделение12.04.2021 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 341 от 18.11.2020 г., постановено по адм. дело № 469/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на Община Балчик срещу заповед № ДЖС-09-6/24.08.2020 г. на областния управител на Област Добрич. ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на Областна администрация на Област Добрич сумата 270 /двеста и седемдесет/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4623 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 480/2021 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област Добрич, против решение № 341 от 18.11.2020 г., постановено по адм. дело № 469/2020 г. на Административен съд – Добрич. С него по жалба на кмета на Община Балчик е отменена заповед № ДЖС-09-6/24.08.2020 г. на областния управител на Област Добрич, с която е отменен Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 4830 от 18.09.2019 г., утвърден от кмета на Община Балчик. Касационният жалбоподател излага доводи, че решението е неправилно поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на кмета на Община Балчик срещу заповед № ДЖС-09-6/24.08.2020 г. на областния управител на Област Добрич. С касационната жалба освен това се твърди, че първоинстанционния съдия трябвало да си направи отвод, поради което се иска обжалваното решение да бъде обезсилено. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на Община Балчик, чрез упълномощения си представител юрисконсулт М., с представен писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата срещу него да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за настоящето производство. Ответниците М. Д., Г. Г. и И. П., чрез упълномощения си представител адв. К., с писмен отговор считат касационната жалба за неоснователна. Молят същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното решението на Административен съд – Добрич. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдение, че в касационната жалба не се сочат фактически и правни основания, налагащи промяна извода на първостепенния съд. Счита, че обжалваното решението е законосъобразно и правилно. В производството не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за установено, че кметът на Община Балчик отправил до областния управител на Област Добрич запитване с писмо с изх. № 09-00-149/30.08.2019 г. и писмо с изх. № 09-00-141/20.08.2019 г. за наличие на съставен акт за държавна собственост за процесния имот – застроен вилен имот, представляващ представляващ поземлен имот /ПИ/ с площ от 579 кв. м., с кадастрален идентификатор 02508.51.194, в УПИ ХІ, кв. 10 по ПУП на вилна зона "Белите скали" гр. Балчик. Представен е отговор от областния управител с изх. № ДЖС-26-354/9.09.2019 г., че за имота няма актове за държавна собственост. Първоинстанционният съд е установил също, че Община Балчик е записана като носител на правото на собственост на процесния ПИ с идентификатор 02508.51.194, при одобряването на кадастралната карта на гр. Балчик, вилна зона "Белите скали", извършено със заповед № 300-5-5/4.02.2004 г. на ИД на АГКК - видно от скица на ПИ 02508.51.194 от 16.08.2019 г. В изпълнение на задължението по чл. 58, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), кметът на Община Балчик изпратил на областния управител препис от съставения АЧОС № 4830/18.09.2019 г., следствие на което областният управител открил производство по чл. 79 от Закона за държавната собственост (ЗДС), което приключило на 9.01.2020 г. с издаване на заповед № ДЖС-09-4/9.01.2020 г., с която отменил АЧОС № 4830 от 18.09.2019 г. Тази заповед № ДЖС-09-4/9.01.2020 г. е била обжалвана от представляващия Община Балчик и образуваното адм. д. № 50/2020 г. на АС Добрич приключило с влязло в сила решение № 127/4.06.2020 г. С него заповедта е отменена като незаконосъобразна на основанията по чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК (съществено нарушение на административнопроизводствените правила), и преписката е върната на областния управител за провеждане на производство при спазване на административнопроизводствените правила. При постановяването на решението не е била извършвана проверка за законосъобразност на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК - за съответствие на заповедта с материалния закон и неговата цел, поради забраната, установено в чл. 168, ал. 5 от АПК. След изпълнение на указанията на съда, била издадена процесната заповед № ДЖС-09-6 от 24.08.2020 г., с която областният управител отново отменил АЧОС № 4830/18.09.2020 г., като изложил съображения, сходни с отменената заповед. С обжалваното решение съдът приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на изискуемата писмена форма и при надлежно и правилно изложени фактически и правни основания за нейното издаване. Приел обаче, че заповедта била издадена в нарушение на чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от ЗДС, поради което заповедта на областния управител била незаконосъобразна. Административният съд е счел, че нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС възлагала на областния управител единствено да извърши проверка дали имот, актуван като общинска собственост, преди това не е актуван като собственост на държавата. И ако за имота има съставен акт за държавна собственост - да отмени втория по ред, по-късно съставен акт за общинска собственост. За производството по чл. 79, ал. 1 от ЗДС било неотносимо предназначението на имота - за вилно или жилищно строителство. Както и неотносими били и посочените в мотивите на заповедта норми на чл. 2, ал. 1 от ЗОС, § 10 от ПРЗ на ЗОС, § 7 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Съдът е счел, че мотивите на оспорената заповед са относими при решаването на спора за материално право по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДС, но са неотносими за производството по чл. 79, ал. 1 от ЗДС. Така постановеното решение е неправилно. Във връзка с наведените касационни оплаквания следва да се посочи, че е неоснователно възражението на касатора, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено защото съдията по делото не си е направил отвод. Принципно токова възражение е свързано със съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Затова е касационно основание за отмяна на решението като неправилно, но не и за неговото обезсилване. В случая обаче не са били налице основания за отвод на съдията по делото. При разглеждане на спора не е било направено искане за отвод на съдията. Не са били налице и основанията за това, уредени в разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Установява се, че по адм. д. № 50/2020 г. на АС Добрич административният съд е разгледал жалба срещу друг акт - заповед № ДЖС-09-4/9.01.2020 г. на областния управител, с която са отменени АЧОС № 4828/5.09.2019 г. и АЧОС № 4830/18.09.2019 г. /за процесният имот/. По това производство заповедта на областния управител е отменена поради установено съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл на процесуално основание, като не е разглеждал и не се произнасял по съществото на правния спор. Затова съдията, постановил обжалваното решение нито е взел участие при решаване на делото в друга инстанция (чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК), нито за него съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието му (чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК). Обжалваното решение обаче е неправилно поради нарушение на материалния закон, предвид следното: С акт за частна общинска собственост № 4830/18.09.2019 г. на кмета на Община Балчик е актуван застроен вилен имот, представляващ ПИ с кадастрален идентификатор 02508.51.194 с площ от 579 кв. м., урегулиран в УПИ ХІ, кв. 10 по ПУП на в. з. "Белите скали", гр. Балчик, с данни за носителите на вещни права върху имота - заинтересованите лица по настоящото дело. Това е направено на основание § 42 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост /ЗИДЗОС/. Цитираната правна норма предвижда, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. По делото няма доказателства, че процесният недвижим имот е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, каквито са абсолютните предпоставки на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Процесният имот е частна държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗДС, която урежда правото на собственост на държавата директно по силата на закона, а не от съставен предходен акт за държавна собственост или установено право на собственост на държавата със силата на пресъдено нещо. Само по себе си позоваването на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС не означава наличие на кумулативно дадените елементи от фактическия състав на правната норма. Установяването на тези факти е в доказателствена тежест на общината. Единствено тогава е законосъобразно издаване на акта за частна общинска собственост. Изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е неправилен, а заповедта на областния управител е законосъобразна, тъй като издаването на такава заповед не е задължително обусловена от наличието на предходен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие, а единствено установително /констативно/. Актът за общинска собственост, издаден пред акт за държавна собственост, няма правопораждащ ефект, т. е. не прави сам по себе си актувания имот общинска собственост и не изключва собствеността на държавата. Първостепенният съд незаконосъобразно и в противоречие с чл. 79, ал. 3 от ЗДС е приел, че ако няма съставен предходен акт за държавна собственост, областният управител следвало да установи правото на държавата върху имота по общия исков ред, като с решението по гражданския спор се разреши въпроса за това чия е собствеността. След като по силата на чл. 2 и чл. 3 от ЗДС, а и в конкретния случай от изричния текст на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, следва, че имотът е държавна собственост, дори и същият да не е актуван като такъв, то не съответства на установения в ЗДС и ЗОС режим на държавната и общинската собственост вменяването в задължение на областния управител всеки път да предявява собственически искове, независимо че по силата на закона имотът е дефиниран като държавен. Именно за да се избегнат тези спорове е предвидена административната защита на държавната собственост по правилото на чл. 79, ал. 1 от ЗДС. Такава защита за общинската собственост не е регламентирана и ако общината счита, че определен имот е нейна собственост, защото оспорва правото на собственост на държавата, то именно тя следва да предяви правата си по общия исков ред - на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДС. В конкретния случай е налице незаконосъобразно актуване на държавен имот като общински, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, която урежда незаконосъобразно актуване на държавен имот като общински, именно поради засилената защита на държавната собственост спрямо общинската собственост. Изложените в обратния смисъл правни изводи от административния съд са незаконосъобразни поради нарушение на материалния закон и необосновани поради несъобразяване с разпределението на тежестта на доказване, съобразно горецитираната правна норма. Предвид изложеното, като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 79, ал. 1 от ЗДС и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на кмета на Община Балчик срещу заповед № ДЖС-09-6/24.08.2020 г. на областния управител на Област Добрич следва да бъде отхвърлена. Неоснователно е искането на касатора за присъждане на максимален размер на юрисконсултското възнаграждение, защото делото не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед изхода на спора, на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на заповедта, следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо в размер на 270 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция) за юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса в размер на 70 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1