Решение № 1866 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11494/2020 г.

Решение № 1866 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11494/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена чрез процесуалния представител ст. юрк. Л. Стефанова, срещу решение № 4717 от 24.08.2020 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 8051/2019 г., в частта му, с която е отменено решение № 207, по Протокол 75/18.04.2019 г. на СОбС, досежно одобреното изменение на план за регулация (ПУП-ПР), на УПИ ХI-710, кв. 264 на в. Нови Искър, кв. Славовци и е предвидено прокарване на нова задънена улица от о. т. 1299 в – о. т. 1299 д, като е върната преписката на СОбС за ново разглеждане на проекта, съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба, без конкретизация, се твърди неправилност на решението в оспорената му част, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочено е, че с уточняваща молба ще се изложат подробни съображения по наведените касационни основания. След разпореждане от 17.09.2020 г., е внесена ДТ, но допълнителни доводи срещу правилността на съдебния акт не са изложени. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Стефанова, изготвила бланкетната касационна жалба, която се поддържа, претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Депозираното едва в с. з. пред касационния състав допълнение към касационната жалба, бе прието като бележки по съществото на спора, като на ответната страна бе осигурена възможността в 10 дневен срок да изрази писмено становище. Ответниците С. Д. и Г. Ц., в с. з. се представляват от адв. Симеонов - САК, депозирал възражение по касационната жалба и подробни писмени бележки за недопустимост и алтернативно – за неоснователност на касационната жалба. Иска се решението, в оспорената му част като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила, като разноски за производството пред ВАС не се претендират. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост на касационната жалба, която формално отговаря на законовите изисквания. По същество същата е преценена като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящият състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – издател на частично отменения с оспореното решение акт, насочена е срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, указваща, че за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, същата бе преценена като неоснователна. За да отмени решението на СОбС по одобрения проект за ПЗР, в частта, с която е одобрено изменение на плана за регулация на УПИ ХІ-710 от кв. 264 на м. Нови Искър, кв. Славовци, с предвиденото прокарване на нова задънена улица по о. т. 1299 в - о. т. 1299 д. и да върне преписката за ново разглеждане на проекта, съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона, решаващият съд е приел в тази част акта като материално незаконосъобразен. Посочил е, че проектираната улица-тупик, в частта на процесните имоти с одобрения ПУП-ПР, не е най-икономичното техническо решение за улична регулация, което означава неспазване чл. 6 от АПК и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, а предвид заключението на СТЕ, изпълнението на обжалваното изменение на плана, засяга правото на собственост на оспорващите лица в по-голяма степен от необходимото за постигане целта на одобреното решение от СОС по провеждане на улична регулация. Ответният орган не е избрал най-благоприятното не само за жалбоподателите, но и за обществото решение за прокарване на улица-тупик, след като е налице и друга възможност за тяхното изпълнение, със засягане в по-малка степен на вещните права на жалбоподателите, както и това, че ще бъде икономически по-изгодно за държавата при нейното реализиране. При огледа на място вещото лице е установило, че през мястото, където се предвижда да бъде прокарана улицата съществува ореховото дърво и кладенец, които не са били взети предвид, тъй като дървото не е отразено при заснемането на съществуващата дървесна растителност, както и кладенеца също не е видно да е бил отразяван върху наличните картни материали. По делото се съдържат доказателства, установяващи, че съществуват няколко икономически по-изгодни варианти за изграждането на улица-тупик, с които варианти се отнемат по-малко площи от имота на двамата жалбоподатели. Варианти за такива решения вещото лице е предложило в Приложения 2, 3, 4 на заключението: вариант 1 е с проектиране на улица-тупик (отразена в лилав цвят) северно от границата на ПИ 00357.5362.710 през ПИ 00357.5362.65; вариант 2 - с предвиждане на улица-тупик през ПИ 00357.5362.710, но без чупка, за да се запазят кладенеца и ореховото дърво; вариант 3 - предвижда тупика през ПИ 00357.5362.704 (от северната страна на ПИ 00357.5362.708, според данните, че достъпа до имота бил по този начин преди 1984 г.). Според заключението на вещото лице, технически е възможно предвидената нова задънена улица, с която да се осигури достъп и се открива лице на ПИ Х-708, да бъде проектирана изцяло в ПИ IХ-65 по границата на имота на жалбоподателите ПИ ХVI-710, с вход откъм улица "Додо Наков". Този вариант е показан от вещото лице в приложения Вариант 1, като теоретично е възможно и изместването на тази улица в северна посока, в случай че се установи, че няма уреждане на сметки по регулация за отнетите от ПИ 00357.5362.710 части от имота, придадени към съседните от север УПИ. Според СТЕ, в случай, че тази предвидена улица продължи в права посока, като се начертае без изградената чупка според графичната част на проекта, ще бъдат запазени дървото и кладенеца на жалбоподателите, които ще останат западно от предвидената улица. Не са ясни причините, поради които ответният орган е избрал именно одобрения вариант, вместо да разгледа този, който според вещото лице е по-икономичен. Също така, при зачитане на принципа за съразмерност по отношение на предвижданията на ПУП, следва да се съобрази обстоятелството, че с предходния план - от 1984 г., от имота на жалбоподателите 00357.5362.710 са придадени части към съседните от север два имота IХ-707 и Х-708, както и са отнети части от съседния от юг имот ХV-711. Т. е., с предходния план имотът на жалбоподателите значително е намален. Поради това, е следвало при приемане на нов ПУП, да не се засяга в такава степен отново имот 710, а да се потърсят други варианти, които съразмерно да се отразят на съседните имоти. Още повече, че са налични поне три такива варианта според заключението на вещото лице, съобразени с изискванията на закона и възможни за реализация. При тези съображения, делото е върнато като преписка на СОбС за ново разглеждане на проекта в тази част. Така постановеното решение в оспорената му част, е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал и приобщил по делото всички относими за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в пълнота и е извел обосновани изводи за незаконосъобразност на решение № 207/18.04.2019 г. на СОбС по отношение прокарването на процесната улица-тупик, поради допуснати нарушения на материалния закон. Настоящата инстанция изцяло ги споделя и се позовава на тях, по силата на чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. От доказателствата по делото и приложената СТЕ се установява, че предвидената по плана от 1984 г. улица не е била реализирана и регулацията не е била приложена по отношение на нея. В този смисъл с изменението на ПУП от 1984 г. отмяната на тази улица и изместването й, както и предвиждането на улица-тупик, представляват обстоятелства, които са настъпили поради съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът – неприлагането на влязъл в сила план представлява именно промяна в обстоятелства, които водят до изменението на предходния план и предвиждане на улица, с която да се урегулират поземлените имоти. С решението на СГС по приобщеното гражданско дело, изрично е направено разграничението, че частта от имот пл. № 710, отнета за улица, не е предмет на иска по чл. 108 ЗС, с оглед което направеното от касатора оплакване е несъстоятелно. Правилно съдът е отчел и, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, /посочена между 4-те основания за приетото изменение/, че не е налице съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 - ответниците Д. и Ц. изрично са възразили срещу прокарването на улица-тупик през техния имот, твърдейки, че е налице икономически по-изгоден вариант за осигуряване на достъп до съседния им от север имот. Разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ изисква изработените подробни устройствени планове да са икономично осъществими, което нормативно решение е проявление на основния принцип в административния процес по чл. 6 АПК - принципът за съразмерност, който административните органи следва да съблюдават, в процеса на осъществяване на своите правомощия. В случая, с основание решаващият съдебен състав е възприел изложеното от вещото лице, в неоспореното от страните заключение, изготвено обективно и компетентно и въз основа на него е изградил извода, че проектираната улица-тупик, в частта на процесните имоти с одобрения ПУП-ПР, не е най-икономичното техническо решение за улична регулация. След като в процеса са установени като налични и други начини за осигуряване на лице/изход за УПИ Х-708, обяснени разбираемо и онагледени с три приложения към СТЕ, е одобрен вариант, без да са проучени всички технически възможности, засегнат е максимално само един имот, който при това е със значително намалена площ и от предходна регулация, а това означава неспазване чл. 6 от АПК и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Освен това, доказано е в процеса, че с одобрения тупик в имота на ответните страни, се засягат находящи се в предвиденото трасе орех (който по сведение на собствениците е на над 40 г.) и действащ кладенец, ползван от тях. Не става ясно, по какви причини дървото от защитен вид не е отразено при заснемането на съществуващата дървесна растителност. Що се отнася до кладенеца, същият не може да се преценява като "незаконен", тъй като не бил регистриран. Подобни доводи са неотносими в производство като настоящето - без изричен акт с такава преценка, чиято законосъобразност да се провери в друго производство, още повече след като с ПЗР към ЗИД на Закона за опазване на околната среда, обн. Бр. 102 на ДВ, в сила от 27.11.2020 г., с § 41, ал. 7, е предвидено: " Собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, разположени в границите на населените места и селищните образувания, за които до 27 ноември 2018 г., не са подадени заявления за вписване в регистъра по чл. 118 г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, подават заявление в срок до 28 ноември 2022 г., в съответната басейнова дирекция за вписване на съоръженията в регистъра. Заявлението съдържа информацията за регистриране на изграден кладенец, определена в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите", т. е. срокът за регистрация на въпросния кладенец не е изтекъл и е недопустимо да се прави преценка законен ли е или не, при това в производство като настоящето. С оглед тези съображения, не са налице касационни основания за отмяна на решението в оспорената му част. Разноски в касационното производство не се претендират от ответните в касацията страни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,