Решение № 2402 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2009 г.

Решение № 2402 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по реда на чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на "Екон-91" ООД гр. Русе за отмяна на решение № 772/22.12.2008 г. по адм д. № 413/2008 г. на Административен съд гр. Русе, оставено в сила с решение № 5766/07.05.2009 г. по адм. д. № 2788/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Твърди в молбата си, че са налице условията на чл. 239, т. 4 АПК. Ответниците по молбата за отмяна Евгени Красимиров Стефанов, Стефан Красимиров Стефанов и Красимир Стефанов Гаврилов чрез своя пълномощник намират молбата за отмяна за недопустима и алтернативно - за неоснователна. Претендират разноски. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на РУСО - Русе не взема становище. Молбата за отмяна е депозирана в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: На първо място, не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 АПК: Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай, визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Видно от данните по делото е, че молителят сочи като две противоречиви решения първоинстанционното и касационното потвърдително решение, постановени по едно и също дело. На второ място, в обстоятелствената част на молбата за отмяна се сочат касационни доводи за материалноправни нарушения, а не предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В този аспект следва да се подчертае, че молбата за отмяна е извънреден, а не инстанционен способ, за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. Предвид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне. С оглед изхода на спора на ответниците по молбата за отмяна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 3 000 /три хиляди/ лв., които са реално престирани, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 10.11.2009 г. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав