Решение № 3269 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2014 г.

Решение № 3269 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2014 г., VIII о.,докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчноосигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Топ Транс 1" ООД гр. Велико Търново против решение № 73/07.03.14 г., постановено по адм. д. 680/13 г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 041202933/21.03.2013 г. на ТД на НАП Велико Търново, поправен с РАПРА № П-041202933/18.04.2013 г., потвърден с Решение № 300/08.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с който са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2007 г., 2008г и 2009 г. общо в размер на 30 807.10 лв. и лихви 14 295.69 лв. и е определен ДДС за внасяне в размер на 211 201.95 лв. за данъчни периоди от 01.10.2006 г. до 31.08.2008 г. включително и лихви в размер на 98 570.53 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Велико Търново е приел за установено, че обжалвания РА е действителен данъчен акт, издаден от компетентен орган и определящ данъчни задължения от вида и за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на основания за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизираното лице не е представило изисканата информация относно фирмени нормативи за разход на съответните горива на 100 км пробег, отчетени разходи за смазочни материали и резервни части и т. в. Прието е, че е нарушен счетоводния принцип на съпоставимост между приходите и разходите, тъй като закупеното от дружеството гориво е отчитано още при закупуването му по дебита на сметка 601 "Разходи за материали", като е изписвано цялото закупувано гориво, без да е направена връзка между разхода на всеки автомобил на база изминатия пробег и количеството гориво. Отчетените разходи за горива за определени периоди са много повече от приходите. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дал заключение за разходната норма на основното гориво. Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза и повторна съдебно-счетоводна експертиза, като е прието, че изводите на двете вещи лица по първоначалното и повторното заключение на ССЕ по отношение на съобразяването на разходите за горива със изминатите от всеки автомобил километри и отчетените приходи по ЕТАФП са диаметрално противоположни при положение, че следва да са работили върху едни и същи счетоводни данни. Кредитирал е заключенето на вещото лице, съвпадащо със изводите на органите на приходите. Обосновано е също така, че въпросите, поставени на вещото лице по СТЕ не допринасят за опровергаване на констатациите в РА. По отношение на начисленото ДДС, след като е прието, че разходите за горива представляват 50 % от реализираните от дружеството постъпления, е установен размерът на неотчетените обороти от гледна точка на ЗДДС след извършен подробен анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК на относимите обстоятелства. С тези мотиви първоинстанционният съд е счел, че изводите на органите по приходите при определянето на задълженията по ЗКПО и ЗДДС са правилни и в съответствие с установените факти и събраните доказателства, паради което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу РА жалба. Обжалваното решение е неправилно и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Отвод на вещото лице Бакалова е поискан с изрична молба на настоящия касатор от 7.10.2013 г., преди приемане на заключението, като е поискано и изслушването на свидетел относно твърдяните обстоятелства. Молбата е оставена без уважение с определение от 14.10.2013 г., с мотив, че посочените от страната обстоятелства не пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност. Настоящата инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд, тъй като описаното в молбата поведение на вещото лице дава основание за отвеждането му, поради което съдът е допуснал съществено процесуално нарушение с допускането му. Като е кредитирал и обосновал решението си върху заключението на това вещо лице, а не на неоспореното заключение на в. л. Нечев, което е в абсолютно противоположния смисъл, първоинстанционният съд е стигнал до неправилни изводи. Въпреки допуснатото процесуално нарушение, предвид пълното изясняване на спора от фактическа страна чрез ССЕ на в. л. Нечев и СТЕ, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество. За да приеме, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, органът по приходите се е позовал на съвкупния анализ на фактите и обстоятелствата по ревизионната преписка, вследствие на който е приел, че ревизираният субект не е организирал счетоводно отчитане на разходите за горива в зависимост от изминатите километри по ЕТАФП на всеки автомобил, което е довело до съмнения за укриване на приходи. Поради това отчетените от жалбоподателя годишни финансови резултати за ревизираните периоди не дават представа за реалния финансов резултат от неговата дейност. Неотразяването в пълен размер на приходите от реализираните услуги води до извода, че воденото счетоводство на жалбоподателя не дава възможност за установяване действителния размер на реализираните приходи. Противоположно на изложеното, вещото лице Нечев е дал заключение, че не се установяват приходи, които не са намерили счетоводно отражение, извършените разходи за осъществяване на дейността са съобразени с изминатите километри и с отчетените приходи от същата, като отчетените приходи са в пряка зависимост от съотношението между изминалите километри с включен апарат и изминатите километри без включен апарат. Дадено е и заключение, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Посочено е, че заведената счетоводна отчетност на "Топ Транс 1" ООД за ревизирания период отразява извършваната стопанска дейност на дружеството (транспортни услуги), както и формираните резултати от нея, в резултат на което може да се определи данъчната основа за определяне на данъчните задължения на дружеството и е налице съпоставимост между приходите и разходите, извършени във връзка със закупуването на горивото, по смисъла на принципа на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството. Тези констатации доказват, че не са налице предпоставките, визирани в хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, чието доказване е в тежест на данъчните органи. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. При липсата или непълнотата на доказване на обстоятелствата, послужили на приходната администрация да определи основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на ревизионния акт не се ползват с доказателствена сила, обвързваща съда. В този смисъл въпреки, че по принцип недоказването на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК лишава акта от тази доказателствена сила, без да го прави непременно незаконосъобразен, в конкретният случай администрацията е начислила корпоративен данък и ДДС върху счетени от нея за укрити приходи от твърдени като получени доставки, което означава, че в нейна тежест е да установи и всички предпоставки за начисляването на данъка - настъпването на данъчно събитие (облагаема доставка на стоки или услуги). В случая органа по приходите се е възползвал от събирането на информация за приходите, реализирани от фирми с аналогична дейност с цел установяване на действително реализираните от ревизираното дружество приходи от извършвана таксиметрова дейност, като е извършил проверки на "Милениум Такси" ЕООД и "Интер Такси - С. и сие" СД. В този смисъл липсва доказване за формирането на различна от отразената в счетоводството на търговеца данъчна основа по извършените от него доставки, поради което приходната администрация е постановила незаконосъобразен акт. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорения от "Топ Транс 1" ООД гр. Велико Търново РА да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото, на касатора следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 20 000 лв., съобразно представените доказателства пред касационния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,