Решение № 6274 от 24.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на О. Велев от гр. Сандански, чрез процесуалния представител адв. Цветанов, срещу Решение 1860 от 01.11.2021 г., постановено по адм. дело 442/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед УТИ-65/31.03.2021 г. на кмета на Община Сандански. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и неправилност на съдебното решение. Според касатора изводите на съда не кореспондират с фактическата обстановка и с представените по делото писмени доказателства. Твърди се, че безспорно се установява по делото, че към процесния етаж от двуетажната вила е съществувала тераса, която е изградена още при построяване на вилата, а не както твърди първоинстанционният съд през 2013 г. Възразява се още, че описаното в констативните актове представлява сглобяема конструкция, като е заградена съществуваща тераса, което не предсталява строеж по смисъла на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Излагат се доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Ответникът кмета на Община Сандански, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от О. Велев, срещу заповед УТИ-65/31.03.2021 г. на кмета на Община Сандански, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, както и въз основа на констативен акт 1-АА/19.01.2021 г. и констативен акт 2-АА/19.01.2021 г., е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Едноетажна пристройка към вилна сграда , находящ се в поземлен имот 000682 /имот с идентификатор 43699.57.366/, [местност], землището на [населено място], Община Сандански. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е V-та категория и представлява едноетажна пристройка към вилна сграда с едноскатен покрив, като върху зидария от циментови тухли е отлята стоманобетонова плоча, на която е изградена пристройката, както и че конструкцията е дървена с изключение на източната й част, която е изградена от тухлена зидария и е монтирана входна врата с прозорец и част от южната страна, която е изградена от тухлена зидария, върху която има циментови балустри с отлят стоманобетонов пояс и монтирана дограма. В заповедта е посочено още, че строежът е изграден в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и не попада в приложното поле на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която поради стръмния терен на имот 000682 /имот с идентификатор 43699.57.366/ за укрепване на съществуващата вилна сграда, от югоизточната фасада, е изградена подпорна стена с бетонови тухли с височина над нивото на терена 1.70 м., като пред тази фасада при строителството на вилната сграда е била оформена тераса на нивото на първия етаж, която през 2013 г. е остъклена и е изградена дървена конструкция с покрив от профилирана ламарина, като две от стените са остъклени по цялата дължина с алуминиеви прозорци и монтирани две алуминиеви врати, а стената от североизток е изградена частично от тухли и в нея е монтирана алуминиева врата. Констатирано е от вещото лице също така, че между описанието на строежа в констативните актове и на място има известно разминаване: формата на място е многоъгълна, а не правоъгълна; разстоянието от североизточната стена на вилата до строежа е 3.00 м., а не 2.60 м.; югоизточната фасада на строежа е остъклена по цялата дължина. По делото се установява още, че по действащия подробен устройствен план /ПУП/ - план за застрояване /ПЗ/, одобрен със заповед АБ-25/21.03.2011 г. на кмета на Община Сандански, имота е отреден за УПИ 682 с основно застрояване 3МЖ, без предвидено допълващо застрояване, а вилата е отразена като запазваща се сграда . За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Според съда безспорно се установява по делото, че процесната едноетажна пристройка към вилна сграда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за изграждането на който се изисква съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж, съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, каквито по делото не са представени, а и оспорващият не твърди, че притежава. Прието е от съда, че строежът не попада и в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ, съответно § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е извършен през 2013 г. и е недопустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и сега действащите. По отношение на констатираното от вещото лице разминаване в описанието на строежа в оспорената заповед и установения на място, съдът е приел, че това не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед, тъй като по делото безспорно се установява наличие на строеж, за който се изисква съответното разрешение. Съдът приема също така, че погрешното посочване на поземления имот по лесоустройствения проект в констативните актове е без значение, тъй като идентификатора на имота по кадастралната карта е коректно изписан и не възниква съмнение дали констатациите не касаят строеж в друг имот. При така приетото по делото първоинстанционният съд е обосновал извод, че за процесния строеж са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Така постановеното решение е неправилно и необоснована, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Относимите към спора факти не са изяснени, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. Изводът на съда, че констатираното разминаване в описанието на процесния строеж в оспорената заповед и заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед е немотивиран и направен при неизясненост на фактите. С оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж Едноетажна пристройка към вилна сграда , находяща се в имот с идентификатор 43699.57.366 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. В заповедта и констативните актове процесната постройка е описана с размери в план 8.20 м./4.70 м., като изградена върху отлята стоманобетонова плоча, с дебелина 0.20 м., която плоча е върху зидария от циментови тухли с височина до 1.80 м. Същевременно, от приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че към приземния жилищен етаж на съществуващата в имота вила, откъм югоизточната фасада на сградата, е съществувала тераса, която е изградена още при построяването на вилата, като поради стръмният терен на дворното място пред югоизточната фасада на вилата е изградена подпорна стена за укрепване на терена, при което в пространството между стената и фасадата на вилата се е оформила тази тераса, върху която именно през 2013г. от собственика са предприети действия по отстъкляване на терасата, изразяващи се в изграждане на дървена конструкция с едноскатен покрив, с една стена, изградена от тухлена зидария и монтирани врата и прозорци, а останалите стени са остъклени по цялата дължина с монитирани алуминиеви прозорци. Видно от заключението на вещото лице процесната постройка е свързана конструктивно и функционално със съществуващата в имота вилна сграда. При така установено по делото неправилно първоинстанционният съд, без да съобрази, че се констатира наличието на съществуваща отпреди 2013 г. тераса, която съгласно експертизата е изградена още при построяването на вила и е свързана с нея, както и върху която е изградена конструкцията на процесния обект, определен като едноетажна пристройка , които фактически установявания са несъответстващи на посоченото от административния орган, е приел констатираното разминаване в описанието на процесния строеж, като обстоятелство, което не се отразява върху законосъобразността на оспорената заповед. В процесния случай, с оглед на установената от административния съд фактическа обстановка, определящо за правилното решаване на спора е било да се изясни въпросът дали описаната в заповедта стоманобетонова плоча, на която е изградена останалата конструкцията на постройката, представлява констатираната на място от вещото лице и изградена още при построяването на вилата тераса, каквито и твърдения излага жалбоподателят, както и да се изясни правилно ли е индивидуализиран обекът, предмета на премахване, и доколко не е налице различен незаконен строеж от този, разпореден за премахване с оспорената заповед. В случая е следвало също така, с оглед на констатираната функционална и конструктивна свързаност на терасата с изградената вила, да се изясни по делото възможността за премахнане на процесния строеж, така е бил описан от административния орган в оспорената заповед, т. е. доколко е бил възможен предмета на премахване. Тези установявания са били пряко относими към предмета на премахване, както и от съществено значение за правилната преценка за законосъобразността на процесната заповед за премахване на незаконен строеж. В тази връзка следва да се има предвид, че конкретният строеж следва да бъде индивидуализиран точно, което е предпоставка за доброволното му, респ. за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. При липсата на безспорни установявания по делото на основни релевантни въпроси по спора и на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът е следвало да възложи допълнителна съдебно-техническа експертиза с цел безспорното установяване на строежа - предмет на заповедта за премахване. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва въпросите, касаещи предмета на премахване, в изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина. Именно безспорните фактическите констатации на една допълнителна техническа експертиза биха обусловили и правният извод на съда за надлежна индивидуализацията в заповедта на разпоредения предмет на премахване, както и правна обоснованост на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна и до немотивиране на обжалваното решение чл. 172а, ал. 2 АПК, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Благоевград, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,