Решение № 5612 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2178/2021 г.

Решение № 5612 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2178/2021 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ИН-80" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Цар Борис III" № 136 В, срещу Решение № 6959 от 04.12.2020 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 9807/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "ИН-80" ЕООД срещу Заповед №СОА20-РД96-89 от 03.09.2020 г. на кмета на Столична община, с която на дружеството е отказано определянето на категория на туристически обект – ресторант "Македонска среща", ул. "П. Н." .№.... Касационният жалбоподател – "ИН-80" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че с влезли в сила Решение № 2390/27.02.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 7578/2016 г. и Решение № 7551/03.12.2019 г. на Административен съд С.-град по адм. дело № 8427/2018 г. е изяснен вида, законността и собствеността на ресторант "Македонска среща" и сладкарница "Оазис", но същите не са приложени към административната преписка в настоящото съдебно производство в нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 4 АПК. Твърди противоречие на обжалваното решение с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3-5 АПК и чл. 7, ал. 2 АПК. Съдът по силата на служебното начало е следвало да установи наличието на цитираните решения. Не е обсъдил и не е изяснил какво е действието им по отношение на страните. Моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него отмени оспорения административен акт или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. К. Р., Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – кметът на Столична община, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и конкретни възражения на релевираните касационни доводи. Счита, че касаторът неоснователно се позовава на съдебни актове на административните съдилища, след като материалноправният спор за собствеността на постройките е решен от компетентният за това граждански съд, като претенцията за собственост на дружеството е отхвърлена изцяло с влязло в сила решение на Софийски апелативен съд. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. К. М., Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Постъпила е и частна жалба от кмета на Столична община срещу Определение № 9508/23.12.2020 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 9807/2020 г., с което е допълнено Решение № 6959 от 04.12.2020 г. в частта за разноските, като на Столична община са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Частният жалбоподател – кметът на Столична община счита определението за неправилно. Съдът погрешно е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като в производството пред Административен съд С.-град ответникът е представляван от адвокат и поисканите своевременно и доказани разноски са в размер на 600 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Моли съдът да отмени обжалваното определение, като вместо него осъди "ИН-80" ЕООД да заплати на Столична община сумата от 600 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба - "ИН-80" ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната и частната жалби са допустими – подадени са от надлежни страни, в законоустановения срок и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. За да се произнесе по същество, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 18.11.2016 г. "ИН-80" ЕООД подава до кмета на Столична община заявление за категоризиране на заведение за хранене и развлечение – ресторант "Македонска среща", ул. "П. Н." .№..., за категория една звезда, с общ брой места за сядане - 50. Заявлението е във формата на образец по Приложение № 5 към чл. 18, ал. 1 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (Наредбата) и към него да са приложени документи по смисъла на чл. 129, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ). На 30.11.2016 г. Общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ОЕККТО) разглежда заявлението и установява непълнота на доказателствата – непредставяне на документ за собственост или договор за наем на заявения обект. На 17.01.2017 г. председателят на ОЕККТО уведомява "ИН-80" ЕООД, че следва да представи документ за собственост или договор за наем на заявения обект. На 31.01.2017 г. "ИН-80" ЕООД представя съдебно удостоверение за наличие на висящо съдебно производство по установителен иск за собственост относно заявения обект пред Софийски градски съд. На 08.02.2017 г. с Решение № 1 към Протокол №СО-ТО-622, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, ОЕККТО спира производството по категоризиране на заведение за хранене и развлечение – ресторант "Македонска среща" до влизане в сила на решение по гр. дело № 7094/2016 г. на Софийски градски съд. На 26.08.2020 г. ОЕККТО предлага на кмета на Столична община на основание чл. 130, ал. 3 ЗТ да откаже определяне на вид и категория на заведение за хранене и развлечение – ресторант "Македонска среща", поради неотстраняване на непълнотите – непредставяне на договор за наем за заявения обект, съгласно влязло в сила Решение № 1472/18.06.2019 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. дело № 3254/2018 г. На 03.09.2020 г., със Заповед №СОА20-РД96-89, кметът на Столична община, на основание чл. 130, ал. 3 ЗТ отказва определянето на категория на ресторант "Македонска среща", находящ се на ул. "П. Н." .№.... Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът приема, че при установена собственост в полза на трето лице по отношение на обекта с влязъл в сила съдебен акт, както и при установена липса на каквото и да е друго основание за ползване на обекта, на облигационно или друго вещно–правно основание, липсва съмнение относно неизпълнение на изискванията на закона за уважаване на заявлението за категоризация на обекта, поради установеност на отрицателната предпоставка на чл. 130, ал. 2 от Закона за туризма. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 6 ЗТ, действала и към датата на подаване на заявлението, изисква към заявлението-декларация да бъдат приложени копия на документите за собственост на обекта или копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта. Безспорно е, че при разглеждане на заявлението на "ИН-80" ЕООД за категоризиране на заведение за хранене и развлечение – ресторант "Македонска среща", ул. "П. Н." .№..., комисията е констатирала липса на изискуемите документи по чл. 129, ал. 1, т. 6 ЗТ и е дала е срок на заявителя да отстрани нередовностите. Не спори и, че касаторът не е представил исканите документи. Приложеното в срока по чл. 132, ал. 2 ЗТ съдебно удостоверение за наличие на висящо съдебно производство по установителен иск за собственост относно заявения обект, не представлява документ по смисъла на цитираната разпоредба. Правилно административният съд е приел, че още към този момент са били налице основанията по чл. 130, ал. 3 ЗТ за отказ за категоризиране на процесния обект. Спирането на административното производство до разрешаването на повдигнатия спор за собственост, както и постановеното в последствие влязло в сила решение на Софийски апелативен съд не променя този извод, както правилно сочи решаващият състав. Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са свързани изцяло с несъобразяване на съда и административния орган с две съдебни решения на Административен съд С.-град и ВАС по административни дела, с които според него "е изяснен вида, законността и собствеността на ресторант "Македонска среща". Тези твърдения са неоснователни. Процесното производство е по категоризация на заведение за обществено хранене. Правилно Административен съд С.-град е приел, че в случая отказът на административния орган е формален и се базира на нередовност на заявлението, доколкото към него не се представят изискуеми по закон документи. След като дружеството не представя доказателства по чл. 129, ал. 1, т. 6 ЗТ, причините, защо не разполага с посочените документи към момента на подаване на заявлението, са извън предмета на спора. Недопустимо е спор за собственост да се установява в производство по категоризация на заведение. Изложеното прави извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ правилен. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Частният жалбоподател твърди неправилност на определението, тъй като претендираните и доказани разноски са за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Частната жалба е основателна. В производството по адм. дело № 9807/2020 г. ответникът - кметът на Столична община е бил представляван от адвокат. С молба от 20.11.2020 г. процесуалният представител на ответника е претендирал присъждане на адвокатски хонорар, като е приложил договор за правна защита и съдействие от 19.11.2.0201 г. и банково извлечение от 20.11.2020 г. за сумата от 600 лева, с основание за плащането - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело № 9807/2020 г. С молба от 11.12.2020 г., кметът на Столична община е поискал допълване на Решение № 6959, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК поради липса на произнасяне в частта за разноските. С обжалваното Определение № 9508/23.12.2020 г. е допълнено Решение № 6959 от 04.12.2020 г. по адм. дело № 9807/2020 г. в частта за разноските, като "ИН-80" ЕООД е осъдено да заплати на Столична община "сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение". Съдът неправилно е присъдил разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 600 лева са дължими на ответника на основание чл. 143, ал. 4 АПК, съгласно който при отхвърляне на жалбата на ответника се дължи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се присъдят дължимите разноски в размер на 600 лева. С оглед на изхода на настоящия спор, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК съдът следва да осъди "ИН-80" ЕООД да заплати на Столична община – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 600, 00 лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.01.2021 г., фактура № 463 от 18.01.2021 г. и банково извлечение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд