Решение № 9657 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2010 г.

Решение № 9657 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Валентина Стефанова, като пълномощник на Религиозна институция "Свидетелите на Йехова в България", срещу Решение № 2078/4.12.2009 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 1265/2007 г., което се счита неправилно, недопустимо и нищожно, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Атанас Кръстев и адв. Димитриос Евангелос Калайтзис, от АК - Атина, участващ в процеса съгласно решение на Висшия адвокатски съвет № 2/25.03.2010 г. и чрез преводач Атанас Атанасов. Поддържа се жалбата, по изложените в нея и в писмени бележки съображения, представят се писмени доказателства по опис. От ответните страни - Кунчо Димитров Узунов, Георги Стоилов Стоименов и Николай Георгиев Бербенков се явява лично само Кунчо Димитров Узунов. И тримата се представляват от адв. Росица Спасова, която оспорва жалбата, счита я недопустима, тъй като в случая производството е едноинстанционно и то е проведено. Подробни съображения и за неоснователност, са изложени в депозиран своевременно писмен отговор по касационната жалба. Ответниците - физически лица от № 5 до № 128 включително по списъка по делото, редовно призовани чрез назначения от АК-Варна особен представител - адв. Кристина Геновска, не се явяват и не се представляват. Приложен е писмен отговор по касационната жалба от адв. Геновска, с доводи за нейната недопустимост и алтернативно - неоснователност, както и с претенция за разноски. Ответните страни - "Дом" ООД - Варна и Кмета на община - Варна, редовно призовани, не изпращат представители, изразено е становище от юрк. Кискинов за община Варна, за недопустимост на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е подадена в срок и от надлежна страна, но е недопустима. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С оспореното решение Варненският административен съд е отменил, като незаконосъобразна, Заповед № Г-58/16.08.2001 г. на Кмета на община Варна, (изменена със Заповед № 2463/29.11.2001 г. за поправка на очевидна фактическа грешка), с която е одобрено изменението на застроителния и регулационен план за имоти пл. № 168 и № 169 - и двата с предназначение за "обществено строителство", по плана на ж. к. "Възраждане", първи микрорайон, гр. Варна. Производството по отношение на обжалваното разрешение за строеж за УПИ 168 - № 67/07.07.2005 г. на Главния архитект на р-н "Младост" е било прекратено като недопустимо, с оглед предвидения специален ред за оспорване пред Началника на РДНСК, като няма данни за депозирана частна жалба. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е изложил съображения за допустимост на подадената от Кунчо Димитров Узунов, Георги Стоилов Стоименов и Николай Георгиев Бербенков жалба, приемайки, че липсват категорични и безспорни доказателства по делото за надлежно уведомяване на същите за издадената и поправена заповед, а и е направено оплакване за нищожност на акта, което не е ограничено със срок. Въз основа на установеното по делото, жалбата е приета като допустима и с оглед наличието на предпоставките по чл. 131, ал. 1 ЗУТ, досежно наличието на правен интерес за обжалване, при доказани вещни права в съседен имот на тези, предмет на заповедта и данните за промяна в предназначението - от "жилищно комплексно строителство", съобразно действащия ЗРП, влязъл в сила със Заповед № 44/12.06.1976 г., за обществено строителство. Обсъдени са и възраженията за нищожност на процесния административен акт, които не са възприети от съда, тъй като не са констатирани особено сериозни и тежки пороци при издаването му. Същият обаче е преценен като незаконосъобразен, с оглед липсата на посочени правни и фактически основания за изменение на плана, съобразно изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм.), каквито не се съдържат нито в заповедта, нито в съпровождащи я документи, няма и препратки към такива. С оглед това, съдът е отчел невъзможността да се направи извода коя от всички, предвидени в закона хипотези, е била налице при издаването на акта и какъв е бил конкретният обществен интерес, предвиден за удовлетворяване с приетото ИЗРП. В заключение е приел, че в отменителната му част решението е окончателно и не подлежи на обжалване. По допустимостта на жалбата: Касационната жалба е допустима - съдът неправилно е посочил едноинстанционност на образуваното пред него производство и окончателност на постановения съдебен акт, но с това правата на страните не са нарушени, с образуваното касационно производство и участието им в него. Налага се този извод, тъй като процесната заповед е издадена по реда и основанията на отменения ЗТСУ, а законосъобразността на даден административен акт се преценява с оглед съответствието с нормативната уредба, действала към момента на постановяването му. Съгласно предвиденото изключение в разпоредбата на § 6, ал. 3 ЗУТ, проектите за териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове и кадастралните планове към тях, се "съобщават, съгласуват, одобряват, обжалват и влизат в сила по досегашния ред", както и с оглед новелата на чл. 138 ЗТСУ (отм.), следва да бъде допуснато касационно обжалване. Административното производство по издаването на обжалваната заповед не е започнало, развило се и приключило изцяло при действието на ЗУТ, за да намират приложение нормите на чл. 132, ал. 1, т. 3, вр. чл. 136, ал. 1 ЗУТ, неоснователни са и възраженията за недопустимост на касационната жалба, позовани на ТР № 1/14.01.2008 г. на ОС на ВАС, отнасящо се само до актове издадени по ЗУТ, както впрочем е посочено и в самото него, затова и решението на административния съд в случая не е окончателно. Споделят се изцяло, като обосновани и правилни, изводите в него досежно допустимостта на жалбата пред решаващия съд, както с оглед липсата на доказателства за надлежното уведомяване на заинтересованите лица за издаването на акта, така във връзка с наличието на правният им интерес за оспорване на заповедта. Всички, наведени с касационната жалба оплаквания в тази връзка са били изложени и в производството пред първоинстанционния съд - те детайлно са обсъдени в мотивите на решението и не е наложително преповтарянето им. Неоснователни са и възраженията на касатора за преклудирано право на жалба поради постановените в предходни производства прекратителни определения на същия съд, с оглед неизпълнени указания - по делото липсват доказателства, че "всички живущи в бл. 2 са били уведомени по предвидения законов ред", както се твърди, (доказателствената тежест досежно установяването на този факт е за административния орган и ползващата се от акта страна), а и с тези съдебни актове няма произнасяне по съществото на спора, не е създадена сила на пресъдено нещо по отношение на участвалите лица. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдяните от касатора пороци, които да представляват отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, с точна преценка за доказателствената тежест в процеса, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна обосновка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и техните изисквания, постановен е при спазване на съдопроизводствените правила. Отказът на съда "да допусне лица от "Свидетели на Йехова", които да изразят устно своите мнения и съображения, да го убедят, че в случая с този процес се унижава една религиозна организация, подкрепяна от много членове и жители на гр. Варна", не съставлява процесуално нарушение - допускането на свидетели става по преценка на съда, за изясняване на факти и обстоятелства, относими по спора. В случая предмет на обсъждане е законосъобразността на административен акт, провеждано по законов ред, по който свидетелски показания са ирелевантни. Неотносими са и не следва да бъдат коментирани, навежданите съображения за дискриминационни действия по повод религиозни убеждения, както и намеренията за ползването на имота (т. 4, т. 5 и т. 6 от жалбата), твърденията за добре организирана атака срещу граждани на Изповеданието и пр., които са извън предмета на конкретния спор и не са в компетентността на този съд. Вещото лице по допуснатата и неоспорена експертиза е установило, че с процесната заповед за първи път се провежда регулация за имоти пл. № № 168 и 169 и че няма изработен и влязъл в сила план след 1976 г., а видно от скицата - извадка на този план, приложена в цветно копие в папката с административната преписка, предвиждането е за "жилищно комплексно строителство", в частност - озеленяване, отразено в нея, а не за"лекционна зала с религиозна цел". Посоченото в т. 21 възражение - че "съдът не е компетентен по произнасянето на това дали заповедта е незаконосъобразна...", (при законово задължение именно на съда за цялостна проверка за законосъобразност - естествено след произнасяне по допустимостта на жалбата, с която е сезиран), буди недоумение, както и цитирано в касационната жалба решение на АС - Смолян. Всъщност, по мотивите на съдебния акт, във връзка с констатираните пороци, които именно са довели до отмяната на акта, с касационни основания не е акцентувано - действително чл. 32 ЗТСУ отм. и ППЗТСУ отм., визират различни хипотези, но измежду тях в заповедта не е посочено конкретно правно и фактическо основание за изменението на плана, не се съдържат такива и в съпровождащите я документи - преценката на съда за незаконосъобразност, е обоснована и правилна, отменителни за решението основания не са налице. Не е обърнато внимание само на валидността на допълнителната заповед от м. ХI. 2001 г. - за изменение на предходната, по реда на чл. 18, ал. 2 ЗАП (отм.). Съгласно тази разпоредба, издателят на акта може да поправи само допусната в него очевидна фактическа грешка, т. е. такава, която отразява несъответствие между действителната му воля и тази, документирана в акта. Промяната в предназначението на имота не съставлява "грешка" по смисъла на закона, а промяна на волята, след постановяването на акта. За издаването на Заповед № 2463/29.11.2001 г., е цитирано, като основание, решението по т. 7 от Протокол № 51/03.10.2001 г. на ЕСУТ при община Варна, което заседание е проведено след издаването на поправяната заповед. Посоченият порок води до нищожност на заповедта, за която съдът следи служебно, но с оглед изхода на процеса и отмяната на първоначалния административен акт, предмет на поправката, прогласяването й е без значение по спора. С оглед изхода на процеса и своевременно направеното искане от адв. Геновска за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 136, ал. 4 АПК, община Варна следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 150 лв. (сто и петдесет) лв. разноски, за осъщественото общо представителство на заинтересованите лица, посочени в писмо № 2934/05.06.2008 г. на Председателя на АК-Варна. Воден от изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК,