Решение № 4200 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14354/2012 г.

Решение № 4200 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14354/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ташко Стоянов Стаматов от гр. Ямбол против решение № 96 от 03.10.2012 г. по адм. дело № 133 по описа за 2012 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-04-№ 155/01.06.2012 г. на Административния ръководител - Военно-окръжен прокурор - гр. Сливен. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 117, ал. 2, чл. 140 и чл. 143, ал. 4 от ЗСВ, чл. 10 и чл. 72, ал. 1 от НПК, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Военно-окръжен прокурор - Сливен не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Сливен е заповед № РД-04-№ 155/1.06.2012 г., издадена на основание чл. 327 от ЗСВ от Административния ръководител - Военно-окръжен прокурор - Сливен, с която на Ташко Стоянов Стаматов - военен прокурор, полковник във Военно-окръжна прокуратура - Сливен - е обърнато внимание в бъдещата си дейност стриктно да спазва изискванията на закона и вътрешноведомствените актове при изпълнение на функциите си. Със същата заповед на прокурорите е препоръчано да спазват стриктно материалния и процесуалния закон и при възникнали затруднения по решаване на казуси по ДП и преписки; методиката на разследване; тактиката на извършване на отделни действия; определяне на правилната правна квалификация и пр. да поставят на обсъждане въпросите (при спазване изискванията за опазване на следствената тайна) на ежемесечните квалификационни мероприятия или по други поводи с оглед правилното и срочното им приключване. За да отхвърли оспорването, Административен съд - Сливен законосъобразно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган без допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила и в съответствие с материалния закон. След извършената подробна преценка на доказателствата съдът е стигнал до извода, че е налице виновно неизпълнение на служебни задължения, което по определението в чл. 307, ал. 3 от ЗСВ представлява дисциплинарно нарушение. Административният орган обаче правилно е взел решение за издаване на заповед за обръщане на внимание по чл. 327 от ЗСВ, след е съобразил тежестта на нарушенията, поведението на нарушителя и липсата на други нарушения, както и отсъствието на вредоносен резултат, обуславящ по-ниската степен на укоримост на деянието. Първоинстанционният съд е установил, че производството е започнало като дисциплинарно и заповедта за образуването му е била връчена на жалбоподателя на 15.03.2012 г. Дадените писмени обяснения са били обсъдени от административния ръководител - Военно-окръжен прокурор - Сливен. В хода на съдебноадминистративното производство лицето е имало възможност да се запознае с материалите по преписката и да организира защитата си. Установено е, че прокурор Стаматов като старши на екипа, извършващ разследването по ДП № 92-РП/19.08.2011 г., е взел решение за промяна на мерките за неотклонение "задържане под стража" на петимата обвиняеми по досъдебното производство след повторния им разпит, който е провел на 5.12.2011 г. Тези действия на военния прокурор са извършени в разрез с изискванията на Инструкцията за взаимодействие между Прокуратурата на РБ и МВР при разследване на две и повече досъдебни производства, образувани и водени срещу едно и също лице (изх. № Iз-219 от 9.02.2010 г.), а също и в нарушение на заповед № ЛС-2666 от 7.10.2011 г. на Главния прокурор и указанията, дадени от ВКП с писмо № 307/2010 г. и от Военно-апелативна прокуратура с писмо № 1000/2010 г. С указание на ВКП № 307/2010 г. е обърнато внимание на всички прокурори, че спрямо лица с две и повече досъдебни производства следва да се вземат адекватни мерки за неотклонение с цел предотвратяване извършването на други престъпления. Отново е вменено задължение за стриктното спазване на чл. 14 от цитираната инструкция, където е посочено, че при наличие на данни по чл. 8, сочещи на завишена степен на обществена опасност на дееца, наблюдаващият прокурор следва да сезира съда за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Жалбоподателят не е изпълнил даденото при създаване на екипа писмено разпореждане да се докладва в подходящ момент на отдел IХ при ВКП и на ръководителя на специализираното звено за противодействие на организираната престъпност и корупция при ВАпП за резултатите и организацията по ДП. Докладът за резултатите от разследването по ДП № 92-РП/2011 г. е изготвен и изпратен на висшестоящите прокурори едва на 19.03.2012 г., т. е. след образуване на дисциплинарното производство. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 117, ал. 2, чл. 140 и чл. 143, ал. 4 от ЗСВ (Закона за съдебната власт) са неоснователни. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗСВ се отнася до устройството и организацията на Върховния административен съд. Очевидно касаторът има предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 2, изр. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Със законовата разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗСВ е предвидено дейността на прокуратурите, вкл. военно-окръжната, да се организира и ръководи от административния ръководител. С новата алинея 4 на чл. 143 от ЗСВ е изрично уредено правомощието на административния ръководител да осъществява контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В чл. 8 от Инструкцията за взаимодействие между Прокуратурата на РБ и МВР при разследване на две и повече досъдебни производства, образувани и водени срещу едно и също лице (изх. № Iз-219/09.02.2010 г.) са разписани правилата за взаимодействие и обмен на информация между наблюдаващия прокурор и другите органи на досъдебното производство. От фактическа страна по делото е установено, че с разпореждане изх. № 79/14.09.2011 г. административният ръководител - военно-окръжен прокурор - Сливен, е дал нареждания във връзка с организацията на работата по досъдебно производство № 92-РП/19.08.2011 г. Наблюдаващият прокурор полковник Ташко Стаматов е бил определен за старши на назначения екип от двама прокурори. С т. 5 е разпоредено за създадения екип, организация и резултати от разследването, да се докладва в подходящ момент на Завеждащ IХ отдел "Противодействие на организираната престъпност" при ВКП, както и на ръководителя на специализираното звено за противодействие на организираната престъпност и корупцията при ВАпП. С определения № 52, 53, 54, 55 и 56 от 4.11.2011 г. на Сливенския военен съд е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на петте обвиняеми лица по ДП № 92-РП/19.08.2011 г. Така взетите мерки за неотклонение са били изменени на "гаранция" с постановления от 6.12.2011 г. на втория прокурор от екипа Байчо Кулев. Същия ден обвиняемите са били освободени от ареста. В писмените си обяснения прокурор Кулев е посочил, че на 5.12.2011 г. е разговарял с полковник Стаматов и той го помолил да напише постановленията за извеждането на петимата обвиняеми от ареста и привеждането им във ВСУ. Разпитите се провели същия ден от полковник Стаматов, след което двамата с полковник Кулев говорили и взели решение за изменение на мерките за неотклонение. Прокурор Кулев написал постановленията. По-късно същия ден полковник Стаматов отишъл при полковник Кулев заедно с капитан Цончев и се решило, че мерките за неотклонение трябва да се променят, като полковник Стаматов предложил парични гаранции. В обясненията си полковник Кулев изрично уточнява, че не е докладвал на полковник Чернев - административния ръководител, тъй като смятал, че Стаматов трябва до го стори. В докладна записка изх. № 92/14.12.2011 г., адресирана до Завеждащ отдел VI-ти "Инспекторат" при ВКП с копие до Военно-апелативния прокурор - София, административният ръководител - военно-окръжен прокурор - Сливен е заявил, че случайно е научил за изменените мерки за неотклонение на петимата обвиняеми по ДП № 92-РП/19.08.2011 г. Полковник Стаматов е докладвал писмено на административния ръководител за извършените процесуални действия на 27.03.2012 г. Гореустановените фактически обстоятелства сочат, че прокурорът Стаматов не е изпълнил дадените от административния ръководител - военно-окръжен прокурор - Сливен разпореждания във връзка с организацията на досъдебното производство № 92-РП/19.08.2011 г. Неспазването на подзаконовите нормативни и вътрешноведомствени актове, които създават правила за процесуално поведение на разследващите органи и наблюдаващите прокурори, обуславят прилагането на предвидената от чл. 327 от ЗСВ административна мярка. Оспорената заповед, с която административният ръководител е обърнал внимание на прокурор полк. Стаматов за допуснатите от него нарушения по организацията на работата му по досъдебното производство, е издадено при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, Като е отхвърлил оспорването като неоснователно, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,