Решение № 14282 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2013 г.

Решение № 14282 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 637 от 31.01.2013 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 11394/2012 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт с 2121202556/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба "Дистри ком" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е обявил за нищожен Ревизионен акт с 2121202556/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са представени доказателства за компетентността на органа, издал обжалвания акт. Така постановеното решение е недопустимо. В случая е налице изключението за произнасяне от решаващия орган по чл. 156, ал. 6, вр. с ал. 5 от ДОПК, тъй като е налице жалба от оспорващото дружество срещу мълчаливо потвърдения РА / в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК/. В този случай и поради това, че подадената жалба срещу мълчаливо потвърдения РА е в срок, решаващия орган има правото да се произнесе с решение в седмодневен срок от момента на подаване на жалбата до съда, по аргумент от чл. 156, ал. 6 от ДОПК и т. 1 на ТР на ВАС № 7/2008 г. Този срок е спазен, тъй като жалбата на оспорващия срещу мълчаливо потвърдения от Директора на Д"ОУИ"-София ревизионен акт е постъпила чрез Директора на Д "ОУИ" до съда на 09.10.2012 г., а Решението на решаващия орган е от 16.10.2012 г., т. е в рамките на законноустановения седмодневен срок. В тази хипотеза и с оглед постановеното решение, с което жалбата на дружеството е уважена и РА е отменен, следва да се приеме, че на основание чл. 156, ал. 3 от ДОПК, жалбата е недопустима. Същото е съобразено със законово предвидените възможности за произнасяне от решаващия административен орган при жалба срещу издаден ревизионен акт, както и с указанията на ТР № 7/2008 г. на ВАС. Съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК при неиздадено решение в преклузивния срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята, че е налице мълчаливо потвърждение на ревизионния акт, в частта, в която се обжалва. При наличие на такова мълчаливо потвърждение и при наличието на подадена до съда жалба срещу същия РА, в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, законодателят е предвидил изключение за произнасяне от решаващия орган /спрямо уреденото в чл. 155, ал. 1 от ДОПК/, в нов седмодневен срок от момента на подаване на жалбата до съда, но не и след този срок. Тази възможност за произнасяне произтича от разпоредбата на чл. 156, ал. 6, вр. с ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, поради което като не е приел, че в случая е налице тази хипотеза, даваща право на решаващия орган да издаде Решение № 2465/16.10.2012 г., съдът е приложил неправилно закона. Този извод следва от установените по делото данни за наличие на мълчаливо потвърден РА, т. е непроизнасяне в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, от наличие на подадена до съда жалба от жалбоподателя, чрез Директора на Д "ОУИ" - София, която е в срок, с дата- 09.10.2012 г. и от наличие на Решение № 2465 от 16.10.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" - София, в законноустановения седмодневен срок, който изтича на същата дата. При тези данни и с оглед съдържанието на постановеното решение, с което обжалвания РА е отменен, съдът незаконосъобразно е приел, че подадената срещу отменения РА жалба е процесуално допустима. Следвало е първоинстанционния съд на основание чл. 156, ал. 3 от ДОПК, поради липса на предмет и правен интерес да остави същата без разглеждане, а производството да прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,