Решение № 686 от 22.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3150/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Цеков, П. Кичашки и Р. Георгиев, и тримата чрез адв. Г. Иванов, съдебен адрес: Адвокатско дружество Груйкин и съдружници , гр. София, ул. Алабин 40, ет.1, срещу Решение 7152 от 25.11.2022 г., постановено по адм. дело 6063/2022 г. от Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение Ж - 450/2016 г. от 02.06.2022 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ Комисията/. В касационната жалба се излагат подробни съображения за нищожност, алтернативно за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се от касационния съд да прогласи нищожността на обжалваното решение, евентуално - да го отмени като неправилно. Претендира се разноски за адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции, включително и за производството пред КЗЛД. В подкрепа на доводите за приложение на материалноправния институт на абсолютната давност с касационната жалба се представят становища на проф. д-р П. Киров и на д - р Н. Николов, както и Тълкувателно постановление 1/27.02.2015 г. на Върховния касационен съд/ВКС/ по тълк. дело 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховният административен съд /ВАС/. В съдебно заседание касаторите не се явяват лично, представляват се от адв. Иванов, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Акцентира, че оспореното решение на КЗЛД представлява незаконосъобразен административен акт, издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално правни разпоредби. Претендира присъждане на разноски по представен списък на същите. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни, не депозира отговор по касационната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гладникова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли касационната инстанция да я отхвърли и да остави в сила оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за юриск. възнаграждение. В случай, че съдът уважи касационната жалба, моли да присъди на касатора адвокатско възнаграждение в минимално предвидения размер съобразно фактическата и правна сложност на делото. Ответните страни по касационната жалба М. Мусова, С. Енчева, С. Иванов, А. Аршинкова, П. Гачев и К. Рачева не депозират отговор по касационната жалба. В съдебно заседание не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени писмените доказателства по делото и становищата на страните, и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: В хода на съдебното производство пред АССГ е установено от фактическа страна следното: Административното производство пред Комисията е започнало по подадени жалби в периода 05.10. - 07.10.2016 г. от М. Мусова, С. Енчева, С. Иванов, А. Аршинкова, П. Гачев и К. Рачева, в които се излагат твърдения, че след направена справка в ЦИК са установили, че личните им данни - имена и единен граждански номер/ЕГН/ са включени в списък на лицата, подкрепящи регистрацията на Инициативен комитет/ИК/ П. Кичашки за участие в информационно - разяснителната кампания по въпросите на националния референдум на 06.11.2016 г. По тези жалби е постановено Решение Ж-450#6/10.11.2017 г. от КЗЛД, което е обжалвано и с Решение 493/23.01.2019 г. по адм. дело 8380/2018 г. по описа на Административен съд София - град оспорването е отхвърлено. С Решение 12699/14.10.2020 г. по адм. дело 4003/2019 г. на ВАС е отменено горецитираното съдебно решение на АССГ, отменено е Решение Ж-450#6/10.11.2017 г. от КЗЛД в частта, с която са обявени за основателни жалбите на М. Мусова, С. Енчева, С. Иванов, А. Аршинкова, П. Гачев и К. Рачева; на П. Кичашки, Б. Цеков и Р. Георгиев е наложена глоба за нарушение на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, като административната преписка е върната на Комисията за защита на личните данни за ново разглеждане. Касационната инстанция е приела, че КЗЛД е допуснала нарушения на административнопроизводствените правила на чл.26 и чл.35 от АПК и са дадени конкретни указания на административния орган при новото разглеждане на преписката. След връщане на преписката Комисията е провела закрито заседание на 29.09.2021 г., на което административното производство по жалбите на горепосочените лица е прекратено по отношение на ИК П. Кичашки , поради липса на правосубектност, а като ответна страна по жалбите са конституирани Б. Цеков, П. Кичашки и Р. Георгиев. От административната преписка се установява, че още при първото разглеждане на жалбите, на проведеното публично заседание на 06.07.2017 г. е било прекратено производството по отношение на Инициативния комитет, представляван от П. Кичашки, поради липса на правосубектност, като Комисията е конституирала като ответни страни П. Кичашки, Р. Георгиев и Б. Цеков. Възражението за несвоевременното им уведомяване за провеждане на производството е прието от касационния съд за основателно, видно от мотивите на Решение 12699/14.10.2020 г. по адм. дело 4003/2019 г. по описа на ВАС. На 24.11.2021 г. КЗЛД е провела открито заседание, на което настоящите касатори са били представлявани от адв. Г. Стоянов, на което не е бил даден ход на административната процедура, страните редовно са уведомени за следващото заседание, насрочено за 09.02.2022 г., като им е предоставена възможност да се запознаят с доказателства, съдържащи се в административната преписка. На 09.02.2022 г. е проведено открито заседание на КЗЛД, при което ответните страни са представлявани от адв. М. Узунова. На това заседание жалбите са разгледани от Комисията и е даден ход по същество, при който адв. Узунова е изложила съображения, че е следвало да се образува административно - наказателно производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, тъй като Комисията е сезирана с жалби срещу Инициативния комитет, а не срещу доверителите й. Направено е искане за прекратяване на производството поради изтекла абсолютна погасителна давност. КЗЛД е постановила Решение Ж-450/2016 г. от 02.06.2022 г., предмет на съдебен контрол пред АССГ по адм. дело 6063/2022 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на настоящите касатори против Решение Ж-450/2016 г. от 02.06.2022 г. на КЗЛД, с което на основание чл.10, ал.1, т.7, във вр. с чл.38, ал. 2/отм./ от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/: 1. Обявява за основателна жалба с рег. Ж-465/06.10.2016 г., подадена от М. Мусова, за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 - т.7 от ЗЗЛД/отм./; 2. Обявява за основателна жалба с рег. Ж-487/07.10.2016 г., подадена от С. Енчева, за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 - т.7 от ЗЗЛД /отм/.; 3. На основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД/отм./ във вр. с чл.320, ал.3 от ИК налага на Б. Цеков административно наказание - глоба - в размер на 10 000/десет хиляди/ лв. за нарушение на чл.4,ал.1, т.1-т.7 от ЗЗЛД/отм./; 4. Обявява за основателна жалба с рег. Ж- 507/07.10.2016 г., подадена от С. Иванов, за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 - т.7 от ЗЗЛД/отм./; 5. На основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД/отм./ във вр. с чл.320, ал.3 от ИК налага на П. Кичашки административно наказание - глоба - в размер на 10 000/десет хиляди/ лв. за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 - т.7 от ЗЗЛД/отм./; 6. Обявява за основателна жалба с рег. Ж-500/07.10.2016 г., подадена от А. Аршинкова, за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 - т.7 от ЗЗЛД/отм./; 7. Обявява за основателна жалба с рег. Ж- 546/10.10.2016 г., подадена от П. Гачев, за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 - т.7 от ЗЗЛД/отм./; 8. Обявява за основателна жалба с рег. Ж-450/05.10.2016 г., подадена от К. Рачева, за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 - т.7 от ЗЗЛД/отм./; 9. На основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД/отм./, във вр. с чл.320, ал.3 от ИК налага на Р. Георгиев административно наказание - глоба - в размер на 10 500/десет хиляди и петстотин/ лв. за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 - т.7 от ЗЗЛД/отм./. За да отхвърли жалбата на Цеков, Кичашки и Георгиев първоинстанционният съд е приел, че обжалваното от тях решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. АССГ е намерил за неоснователни изложените от жалбоподателите доводи за приложение на института на абсолютната погасителна давност. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба са наведени следните възражения: На първо място се навежда довод за нищожност на съдебното решение като постановено с принципа на случайно разпределение на делата, регламентиран в чл.9 от Закона за съдебната власт, тъй като делото е решено от съдия, различен от първоначално разпределения такъв. Този довод е неоснователен, тъй като съставът на съда включва лице с качеството съдия от съответния административен съд, определен по правилата на родовата, местната и функционалната подсъдност, участвало в провеждането на съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото. В съдебното производство по административни дела е приложимо процесуалното правило на чл. 235, ал. 1 от ГПК, съгласно което решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 3, изр. 1 от АПК подписването на решението е от съдиите, участвали в постановяването му. АПК не съдържа правна уредба за състава постановяващ решението. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от АПК определя срока за постановяване на решението и го обвързва със заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, което обуславя субсидиарното прилагане на ГПК, предвид препращата норма на чл. 144 от АПК. Съгласно принципа за непосредственост, въведен с чл. 11 от ГПК и нормата на чл. 235, ал. 1 от ГПК решението следва да бъде постановено от състава на съда, пред който са приключили процесуалните действия по разглеждане на делото. Разглеждането на делото по жалбите на настоящите касатори срещу Решение Ж-450/2016 г. от 02.06.2022 г. на КЗЛД е завършило пред 22 състав на АССГ в съдебното заседание на 28.10.2022 г. Заседанието от 28.10.2022 г. е посочено и в съдебното решение като такова, в което е приключило разглеждането на делото, поради което валидно е формирана волята за решаване на спора от съдебния състав, участвал в това заседание. Този състав съответства на изискването на чл. 164 от АПК. Следва да се подчертае, че надлежното провеждане на разпределението на делата не може да засегне валидността на заключителния съдебен акт. По изложените съображения неоснователно е касационното оплакване за значението на нарушаването на изискването за разпределянето на делото по принципа на случайния подбор. Втората група доводи в касационната жалба касаят твърдения за невалидност и незаконосъобразност на процесния административен акт горецитираното решение на КЗЛД, а именно: сочи се, че жалбите на ответните страни в настоящото касационно производство са насочени срещу Инициативния комитет П. Кичашки , а Комисията е прекратила производството срещу комитета и служебно е конституирала настоящите касатори като ответници във вече прекратено административно производство, поради което следвало да е приложим редът по ЗАНН, а не този по чл.38, ал.2 от ЗЗЛД. Този довод е неоснователен. Според чл. 320, ал. 3 от Изборния кодекс членът на Инициативния комитет обработва и предоставя личните данни при спазване изискванията на ЗЗЛД и носи отговорност като администратор по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД /отм., ДВ, бр. 17/2019 г./. Предвид посочената разпоредба следва правният извод, че не Инициативният комитет, а за нуждите на ЗЗЛД отделните негови членове имат правосубектност по този закон, т.е. че те като членове на Инициативния комитет обработват и предоставят личните данни при спазване изискванията на ЗЗЛД и носят отговорност като администратор по смисъла на чл. 3, ал. 2 от същия закон. Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от условията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД /отм., ДВ, бр. 17/2019 г. /. На следващо място се твърди, че част от жалбите на физическите лица не са подписани, без да е посочено от касатора кои лица има предвид. Касационната инстанция намира и този довод за неоснователен, тъй като от приложената адм. преписка не се установява жалбите на иницииращите адм. производство физически лица да не са подписани. По отношение на останалите доводи, касаещи административното производство и процесното решение на КЗЛД, съставляващи: твърдения за нарушения на разпоредбите на чл.26 от АПК от Комисията, непосочване на дата и място на нарушението в обжалвания акт, липса на установителен диспозитив на решението на КЗЛД, неустановяване вината на нарушителите, липса на съставомерност на деянието след изменението на ЗЗЛД, както и наличието на маловажен случай, поради липсата, респ. незначителността на вредните последици и другите смекчаващи обстоятелства, касационната инстанция намира, че същите не следва да се обсъждат, доколкото в настоящия случай решението на КЗЛД е издадено след изтичане на абсолютната давност за преследване, по арг. от разпоредбата на чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс, която е 4 години и 6 месеца. Този срок започва да тече от довършване на нарушението, което в конкретния случай, предвид непосочване на дата на нарушението в решението на КЗЛД, следва да се приеме, че е започнал да тече най - късно от датата на регистриране на Инициативния комитет с Решение 3627-НР/26.09.2016 г. на Централната избирателна комисия. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че абсолютната погасителна давност не е изтекла, тъй като ЗЗЛД съдържа правила, които дерогират общия текст на ЗАНН, а именно §44, ал.1 от ПЗР на ЗЗЛД, съгласно който образуваните до 25 май 2018 г. и неприключили до влизането в сила на този закон производства за нарушения на закона се довършват по досегашния ред, а съгласно ал.2 за нарушение на закона и на Регламент /ЕС/ 2016/679, извършени до влизане в сила на този закон, срокът за сезиране на комисията по чл.38 е една година от узнаване на нарушението, но не повече от 5 години от извършването му. Посоченият 5 - годишен срок за сезиране на комисията очевидно е в противоречие с предвидения абсолютен давностен срок за наказателно преследване, който е 4 години и 6 месеца от довършване на нарушението. Следва да се отбележи, че редът за обжалване на решение на КЗЛД, издадено на основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД/редакция ДВ, бр.39/2011 г., вр. с §44, ал.1 от ПЗР на ЗЗЛД/, а именно - по реда на АПК, не изключва приложението на института на абсолютната погасителна давност за преследване. Обстоятелството, че ЗЗЛД е специален закон по отношение на ЗАНН обяснява и липсата на изрични разпоредби, които да препращат към ЗАНН за прилагане на давностните срокове. След като с обжалваното решение на КЗЛД се налагат наказания, представляващи глоби, то приложение намират разпоредбите на чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. В конкретния случай Комисията е следвало да прекрати производството по установяване на нарушения по чл.4, ал.1, т.1-7 от ЗЗЛД/отм./, извършени най - късно на 26.09.2016 г./датата на регистриране на Инициативния комитет П. Кичашки с горецитираното решение на ЦИК/ и налагането на наказания на Кичашки, Цеков и Георгиев, тъй като към 26.03.2021 г. е изтекъл абсолютният давностен срок за преследването им. Неприлагането на разпоредбите на чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс, поради наличието на специална норма - §44, ал.2 от ПЗР на ЗЗЛД би означавало, че спрямо нарушителите по ЗЗЛД административно - наказателното преследване може да се извърши неограничено във времето. По този начин на практика би се стигнало до дискриминиране на нарушителите по ЗЗЛД в сравнение с лица, извършили административни нарушения по други закони и с лица, извършили престъпления по НК, за които се предвижда наказание глоба. Това е недопустимо, тъй като неограничено във времето се наказват само лица, извършили престъпления срещу мира и човечеството - чл.79, ал.2 от НК. Касационната инстанция намира, че при наличието на противоречие между нормите на §44, ал.2 от ПЗР на ЗЗЛД, в частта му, предвиждаща 5 - годишен срок за сезиране на КЗЛД от извършване на нарушения по ЗЗЛД и разпоредбите на чл. 81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс, вр. с чл.11 от ЗАНН, следва намери приложение принципът за законност, така както е формулиран в чл. 5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум; при липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Следва да се отбележи, че предвиденият 5 - годишен срок за сезиране на комисията съгласно §44, ал.2 от ПЗР на ЗЗЛД е изменен на две години, видно от разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД /ДВ, бр.17/2019 г./, т.е. законодателят е изправил с измененията на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД противоречието между ЗЗЛД и НК относно давностните срокове за преследване и понастоящем не е налице неяснота между тези разпоредби. В обобщение, основателно е възражението за изтекла абсолютна давност за преследване по чл. 81, ал. 3, вр. с чл.80, ал.1 т.5 от Наказателния кодекс, във вр. с чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания, предмет на тълкуване и с ТР 1 от 27.02.2015 г. по т. д. 1/2014 г. на ВКС и ВАС. Срокът от 4 години и шест месеца, при изтичане на който се погасява материалното право на КЗЛД да наложи наказание на нарушителите, е приложим в настоящия случай, тъй като сроковете, визирани в специалния закон - чл. 38, ал.1 от ЗЗЛД/редакция ДВ, бр.39/2011 г./, касаят единствено сроковете, в които се образува производството пред КЗЛД. В случаите, в които Комисията със своя акт налага административно наказание по реда на чл.38, ал.2 от ЗЗЛД/редакция ДВ, бр.11/2011 г./, за производства, образувани до 25.05.2018 г. и неприключили до влизане в сила на закона /§44 от ПЗР на ЗЗЛД/, абсолютната давност за преследване на нарушителите по ЗЗЛД е 4 години и 6 месеца от довършване на административното нарушение, по арг. от чл. 81, ал. 3, вр. с чл.80, ал.1 т.5 от Наказателния кодекс. По изложените съображения касационната жалба е основателна, а решението, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното решение на КЗЛД. Разноски се претендират от процесуалния представител на касаторите за всички съдебни инстанции, вкл. и тези направени пред Комисията за защита на личните данни. Предвид изхода на спора, разноски се дължат за касационното производство, представляващи такива за държавна такса в размер на по 70 лв. на всеки от касаторите и адвокатско възнаграждение съответно: в размер на по 830 лв. на П. Кичашки и Б. Цеков, и в размер на 845 лв. на Р. Георгиев. Възражението за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно като бланкетно такова и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Претендират се разноски за държавна такса в размер на по 80 лв. от П. Кичашки и Б. Цеков, както и в размер на 84 лв.- от Р. Георгиев, като разликата над 70 лв. е недължимо платена. Същата не следва да се присъжда, а касаторите могат да поискат възстановяването й. По отношение претендираните разноски пред първата съдебна инстанция същите следва да се присъдят в поискания размер, както следва: на П. Кичашки - 10 лв. държавна такса и 830 лв. адв. възнаграждение, на Б. Цеков - 10 лв. държавна такса и 830 лв. адвокатско възнаграждение, и на Р. Георгиев - 10 лв. държавна такса и 845 лв. адв. възнаграждение. Съдът не дължи произнасяне по отношение на искането за разноски, направени пред КЗЛД, по арг. от чл.143 от АПК, която регламентира отговорността за разноски за съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение