Решение № 7901 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 771/2016 г.

Решение № 7901 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 771/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 7649 от 07.12.2015 г., постановено по административно дело № 1532/2015 г. от Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед № 15/09.01.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необоснова и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Като касационно основание е посочено и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но липсват конкретни доводи в негова подкрепа. Претендира присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - И. И. К., чрез процесуален представител в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е изяснил спора по същество като въз основа на събраните доказателства е извел законосъобразен извод, че в конкретния случай не са налице материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), посочен в заповедта. Със същата е прекратено служебното правоотношение на К. за длъжността "старши експерт" в отдел "Общински и горски мерки", дирекция "Оторизация на плащанията по ПМРСР" в ДФЗ, считано от 12.01.2015 г., въз основа на утвърдено длъжностно разписание в сила от същата дата. При извършената съпоставка на длъжностните разписания в сила от 05.01.2015 г. и съответно от 12.01.2015 г. съдът констатирал, че общата численост на персонала в дирекцията е запазен на 101 щатни бройки, но е намален броят на отделите в които същите са предвидени от 5 на 3. Същевременно е намален броят на служителите, заемащи длъжността "старши експерт" от 61 на 59 щатни бройки. В отдел "Общински и горски мерки", в която е заемал длъжност К. са били предвидени 28 щатни бройки, от които 16 за длъжността "старши експерт", а в новосъздадения отдел "Оторизация на плащанията на публични проекти" са предвидени 19 щатни бройки за длъжността "старши експерт" или с три щатни бройки повече. При това безспорно следва извод, че длъжността е запазена като нормативно определена позиция, а при установеното увеличение на броя на служителите, които заемат същата в новосъздадения отдел, в който са преминали основните функции и области на дейност на отдела, в който е заемал длъжност К. следва безспорен извод, че в случая не е налице съкращение на длъжността. Освен тази съпоставка на броя на служителите, съдът е извършил и съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността, заемана от К. и тази за длъжността "старши експерт" в новосъздадения отдел, при което е установена съвпадение с основаната цел на длъжността, областите на дейност и основните задължения. При това обоснован и законосъобразен е и изводът, че длъжността е запазена и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Аналогични са и изводите на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото. С оглед на така установеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона. Същото е и обосновано, като съдът реформирал изводите си въз основа на събраните по делото доказателства, които са изложени подробно и аргументирано. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ДФЗ следва да бъде осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение