Решение № 10080 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2009 г.

Решение № 10080 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от началника на Митница София, чрез пълномощника юрисконсулт Тодорка Попгеоргиева, против решение № 201/19.11.2008 г., постановено по адм. дело № 91/2008 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № Ч-47-0016/11.12.2000 г. на началника на Митница София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че новата митническа стойност на внесената стока е определена при наличие на основание за това и при спазване на изискванията по чл. 36, ал. 2 ЗМ, поради което съдът неправилно е отменил решението на митническия орган. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадена жалба против митническото решение. Ответникът по касационната жалба - Владимир Александров Чардаков, действащ като ЕТ "Чардо - Владимир Чардаков" от гр. София, оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено съдебното решение. Заинтересованите страни Регионална митническа дирекция гр. София и Национална агенция за приходите, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отменено решение № Ч-47-0016/11.12.2000 г. на началника на Митница София, потвърдено с решение № РМ-4417/0025/28.03.2001 г. на директора на Регионална митническа дирекция гр. София по жалба на Владимир Александров Чардаков, действащ като ЕТ "Чардо - Владимир Чардаков". За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваното решение на началника на Митница София е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 5004-458778/29.11.2000 г. - 100 бр. употребявани автомобилни гуми, внос от Австрия, като са определени за внасяне мито в размер на 150 лв., екотакса - 600 лв. и ДДС - 250 лв. При вноса жалбоподателят ЕТ "Чардо - Владимир Чардаков" е декларирал митническа стойност на стоката в размер на 1200 евро и митнически задължения, съответно мито 72 лв., екотакса - 600 лв. и ДДС - 182 лв. При извършената последваща проверка от митническите органи на основание чл. 84 ЗМ е прието, че декларираната митническа стойност е занижена, и поради това че от декларатора не са представени поисканите допълнителни документи, доказващи цената на стоката, митническата облагаема стойност е определена по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ въз основа на сравнение с ЕАД № 5002/4-42388/04.09.2000 г. и № 5000/4-52446/30.10.2000 г. Съдът е приел, че неправилно е определена нова митническа стойност на внесената стока, поради това че договорната цена на стоката е посочена в представената фактура № 379/25.05.2000 г., издадена от фирма "Фридрих Хамп" - Виена, поради което не е имало основание да се изисква допълнителна информация за договорната стойност. Наред с това от данните по делото е видно, че стоката е транспортирана със собствен транспорт, поради което не е следвало да се изискват допълнително доказателства за цената на транспорта. Същевременно съдът е направил извода, че новата митническа стойност не е определена при спазване на изискването по чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ за сходни стоки, тъй като според чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ "сходни стоки" означават стоки, произведени в същата страна, а в случая стоките по двата ЕАД, използвани за определяне на новата стойност, са произведени в Швейцария и Германия. По съображения в този смисъл съдът е отменил обжалваното решение за определяне на нова облагаема митническа стойност. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 482/14.01.2008 г. постановено по адм. дело № 6200/2007 г. на Върховния административен съд, първо отделение е отменено решението от 05.10.2006 г. на СГС по адм. дело № 1724/2003 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От фактическа страна съдът правилно е установил, че ЕТ"Чардо - Владимир Чардаков" е декларирал за поставяне под режим внос стоки по ЕАД № 5004-458778/29.11.2000 г., внесени от Австрия, представляващи 100 бр. употребявани автомобилни гуми, с декларирана митническа стойност 1200 евро, мито - 72 лв., екотакса - 600 лв. и ДДС - 182 лв. При извършената последваща проверка на внесената стока от страна на митническите органи по реда на чл. 84 ЗМ са изискани от вносителя допълнително документи във връзка с установяване на цената на стоката. Безспорно е, че изисканите документи не са представени. Същевременно по преписката не са налице доказателства за плащане на цена на стоката, а според поддържаното становище на жалбоподателя в първоинстанционното производство цена за стоките изобщо не е плащана, тъй като гумите са му били подарени. Поради това, както и предвид липсата на доказателства за договорената и платена или подлежаща на плащане цена, митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ и за митническите органи е възникнало основание за определяне на нова митническа стойност по реда на чл. 36 ЗМ. При определянето на тази цена обаче е допуснато нарушение на материалния закон. Определянето на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ следва да се извършва чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2, т. 1-4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане и само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретна точка в посочената последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по ред. Установената задължителна последователност на условията за определяне на митническа стойност не е нарушена, поради това че прилагането на т. 1 от чл. 36, ал. 2 ЗМ е невъзможно, предвид естеството на внесените стоки и липсата на индивидуализиращи белези, които да дават възможност да бъде определена идентичност на стоките. Поради това, налице е основание за определяне на стойността по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ - съобразно договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ за България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване. При приложението на този ред обаче не е спазена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ППЗМ, според която "сходни стоки" са такива, които са произведени в същата страна и макар да не са еднакви във всяко отношение, могат да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми. От данните, съдържащи се в приложените митнически декларации за внос - ЕАД № 5002/4-42388/04.09.2000 г. и 5000/4-52446/30.10.2000 г., е видно, че стоките по тези митнически декларации са внесени съответно от Германия и Швейцария, поради което не е изпълнено първото условие за определянето на стоките като сходни, а именно да са произведени в същата страна. Обстоятелството, че стоките са внасяни от тези страни не означава задължително, че са произведени в тях, но в случая същественото е, че липсват доказателства за това, че внасяните стоки от Германия и Швейцария са били произведени в Австрия, откъдето е внесена процесната стока. Липсват също доказателства евентуално за това че процесната стока и стоките, използвани като сравнение за определяне на митническата стойност, са произведени в една и съща страна, независимо че са внесени от различни страни. Наред с това, от данните по посочените два ЕАД и процесния ЕАД е видно, че стоките не са търгувани на приблизително същите равнища и количества, с което е нарушено изискването по чл. 74, ал. 1 ППЗМ. Така по процесния ЕАД са внесени 100 бр. употребявани гуми, а по двата ЕАД, използвани при определяне на новата облагаема стойност, съответно 45 бр. и 9 бр. Предвид изложеното, правилен и обоснован е решаващия извод на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно е определена нова облагаема митническа стойност на стоките по ЕАД № 5004-458778/29.11.2000 г., поради което обжалваното решение на началника на митница София правилно е отменено от съда. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,