Решение № 723 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2009 г.

Решение № 723 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Дезинфекционна станция Добрич" ЕООД, гр. Добрич против решение № 271/13.04.09 г. постановено от Варненски окръжен съд по адм. д. № 1832/06 г. в частта, в която се отхвърля като неоснователна жалбата на дружеството против РА № 08-00045/28.04.06 г. в потвърдената му с решение на директора на дирекция "ОУИ" част и в частта относно отговорността за разноски. Твърдяните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в частта, относно допълнително начисления ДДС в размер на 1136, 65 лв. за м. 01 и м. 02.06 г. и в частта относно отказа на данъчен кредит в размер общо на 17 005, 52 лв. за периода - м. 04. - м. 11.2005 г. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ" - Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора, съдът е допуснал съдопроизводствени нарушения като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в рамките на 14-дневния срок за обжалване на решението. Досежно основателността и съдът приема следното: Предмет на контрол пред окръжния съд е бил РА № 08-00045/28.04.08 г. в частта относно - определения корпоративен данък за 2004 г. в размер на 3473, 20 лв. и лихви в размер на 459, 25 лв. допълнително определен ДДС в размер на 1136, 65 лв. за установена липси на стоки при извършена инвентаризация, отказан данъчен кредит в размер на 19 363, 60 лв. по доставки, получени от "Дезинфекционна станция Добрич" ЕООД в периода м. 05.2004 г. - м. 11.2005 г. Административният съд е прекратил производството по делото в частта относно обжалвания отказ на данъчен кредит в частта над 17 005, 52 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Жалбоподателят не е обжалвал частичното прекратяване на делото, нито отхвърлянето на жалбата му срещу допълнително определения корпоративен данък за 2004 г. Касационната жалба, както се посочи и по-горе е срещу допълнително определения ДДС върху установени липси и отказа на данъчен кредит в размер на 17 005, 52 лв. по доставки, получени в периода - м. 05.04 г. - м. 11.2005 г. Допълнително начисленият от органите по приходите, ДДС в размер на 1136, 65 лв. е в резултат на установени липси при инвентаризация на наличните стоки към м. 02.06 г., направена от ревизиращия екип в обект - офис администрация на ревизирания субект в гр. Добрич. Констатациите на органите по приходите са относно установени липси в размер на 5683, 26 лв. върху която на осн. чл. 82 от ЗДДС (отм.) е начислен ДДС на датата, на която е установена липсата. С РА на ревизирания субект е отказано също така признаване на право на данъчен кредит за периода - м. 05.04 г. - м. 11.05 г. в размер на 17 005, 52 лв. Констатирано е, че ревизираният субект - "Дезинфекционна станция Добрич" ЕООД получава фактури за закупени стоки и материали като ползва право на данъчен кредит за тях, независимо, че фактурираните стоки и материали не са постъпвали в дружеството, нито е извършено разплащане за тях. Установено е, че стоките и материалите за които е отказан данъчен кредит са закупувани от "ДДД - 1" ООД, намират се в бази на последното, като те фактически не са постъпвали в ревизираното дружество, нито последното е извършвало разплащане за тях. Органите по приходите са отхвърлили като неоснователно възражението на ревизирания субект, че "ДДД - 1" ООД е осъществявало текущо финансиране с необходимите финансови средства дейността на ревизирания субект. Установено е, че ревизираното дружество не е спазило правилата за отчитане на получените в предприятието финансирания под формата на ДМА или краткотрайни активи. Прието е, че до посочения размер не са налице реални доставки, поради което правото на данъчен кредит е отказан на осн. чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). С решението на окръжния съд, жалбата срещу обжалваната част от РА е отхвърлена изцяло. Мотивите на съда са следните: По отношение на допълнително начислен ДДС в размер на 1136, 65 лв. върху размера на установените липси в размер на 5683, 26 лв. съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че не са налице установени липси, тъй като ревизията не е извършила инвентаризация в обектите на дружеството в гр. София и гр. Велико Търново. За да отхвърли това възражение, първоинстанционният съд е установил, че ревизията не е съпоставяла всички осчетоводени препарати, част от които се намират в София и Търново и инвентаризацията на тези, находящи се само в обекта в гр. Добрич, а са съпоставени само счетоводно и фактически препаратите, заприходени в склада в гр. Добрич. Съдът е приел, че тези констатации не се опровергават със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Окръжният съд е счел, че при липси, които не се дължат на физико-химичните свойства на материалите при съхранение и естествени загуби или технологичен брак, както и останалите обстоятелства по чл. 82, ал. 3 от ЗДДС (отм.) законосъобразна е корекцията и начисляването на ДДС в размер на упражненото право на данъчен кредит при придобиване на липсващите стоки. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 17 005, 52 лв. по доставки, получени от "Дезинфекционна станция Добрич" ЕООД в периода м. 05.2004 г. - м. 11.2005 г. съдът е преценил жалбата като неоснователна. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на РА в тази част, тъй като не били конкретизирани фактурите по които се отказва право на данъчен кредит. Съдът е приел, че тези фактури действително не са конкретизирани, но те са определяеми според представените от главния счетоводител на дружеството справки за материалите, резервните части и горива, които се водят налични и не са изписани като разход, защото не са постъпили в офиса в Добрич, представляващи остатъци на наличните материали по фактурите. Съдът е преценил като обоснован и верен извода, направен от органа по приходите за липса на реални доставки до размера на данъчната основа, за която е отказано признаване на право на данъчен кредит. Съдът е приел за недоказано прехвърлянето на право на собственост върху препарати, резервни части и горива предвид на това, че не било установено плащане от страна на получателя на доставката, както и фактическото предаване на стоките, транспортирането им до, и изписване от склада на доставчика. От съществено значение според съда е обстоятелството, че част от счетоводните записвания по сметка 302 не съответстват на складовата наличност в офиса в гр. Добрич, като част от препаратите изобщо не били постъпвали там. Окръжният съд е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя за извършени услуги между него и "ДДД 1" ООД - София по повод твърдения за сключен договор за съвместна дейност, с предмет, предмета на дейност на ревизираното дружество. Констатирана е от съда и липса на командировани заповеди за работа на служители на ревизираното дружество на територия, в близост до гр. София и черпене на препарати от склада в София. Съдът е приел, че договорът за съвместна дейност няма достоверна дата, тъй като бил представен едва в съдебната фаза на производството, като същото е прието и по отношение на договора за съхранение на вещи от 1.05.04 г. Съдът е констатирал противоречие между съдържанието на протоколи за оставяне на съхранение на препарати, резервни части и бензин и декларацията на управителя на ревизираното дружество от 16.02.06 г. че няма съставяни документи за предадените материали в обектите в гр. София и Търново и не се знае какви количества се съхраняват там. Във връзка с това противоречие, съдът е приел, че тези протоколи са съставени с оглед на процеса. Съдът е приел, че спорното обстоятелство не е дали доставките, за които е ползван данъчен кредит са облагаеми или не, а въпросът е дали са били налице реални доставки. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилно решението на окръжния съд в една част, в която е отхвърлена жалбата срещу допълнително начисления ДДС върху размера на установените липси на стоки. Тезата на жалбоподателя е била и е, че липса на стоки не е налице, тъй като освен с обекта в гр. Добрич, където е извършена инвентаризация от органите по приходите, дружеството е разполагало и с други два обекта - в гр. София и в гр. Велико Търново, където инвентаризация на стоки не е извършвана. Първоинстанционният съд обосновано и правилно е отговорил на възражението на жалбоподателя посочвайки, че извършването на инвентаризация в складовете на дружеството в гр. София и Търново би била ирелевантно обстоятелство, тъй като съпоставката, извършена от органите по приходите е между счетоводните записвания и складовите наличности единствено и само по отношение на офиса в гр. Добрич. Не се спори, че в дружеството е въведено аналитично отчитане на закупените материали в трите склада - склад в София, склад във Велико Търново и склад в Добрич, така че счетоводната наличност към датата на инвентаризацията само за склада в гр. Добрич е установима. В този смисъл е и заключението на съдебно-икономическата експертиза. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, с които да опровергае установеното несъответствие между стойността на установената счетоводна и фактическа наличност в склада в гр. Добрич. Заключението на съдебно-икономическата експертиза не опровергава установеното несъответствие, тъй като вещото лице изрично е посочило, че при проверката, извършена от него може да се определи само счетоводната наличност към определени моменти. Преценявайки поддържаната от жалбоподателя теза, че при евентуално извършване на инвентаризация и на трите складови обекта - в гр. София, в гр. Велико Търново и в гр. Добрич липса на стоки не би била установена, а така също предвид установеното аналитично отчитане по складове на закупените материали в дружеството се стига до предположение за евентуално грешно отчитане от жалбоподателя на закупени материали аналитично в склада в гр. Добрич при фактическото им наличие в един от останалите складове на дружеството. Доказателства в този смисъл обаче не са събрани по делото. Окръжният съд обосновано е приел, че е налице установена липса, но неправилно е възприел размера й, установен от органите по приходите. Видно от стр. 12 абзац 3 на РД е, че като размер на установената липса е посочена сумата от 5 683, 26 лв. В РД не се сочи ясно, но в тази сума влиза и размерът на установените излишъци от материали - 2056, 82 лв. Стойността на установената липса за склада в гр. Добрич е посочена в колона 6 от справката, представляваща приложение № 24 към РА (стр. 688 от делото, папка 3), а именно, стойността на липсата е 3 626, 44 лв. Разпоредбата на чл. 82 от ЗДДС (отм.) е неприложима към установен излишък, поради което размерът на установения излишък в конкретния случай следва да се изключи от размера на установената липса. Размерът на установената липса върху който следва да се определи ДДС по реда на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е 3 626, 44 лв. Определеният ДДС върху тази данъчна основа е 725, 29 лв. По тези съображения, решението на окръжния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА относно начисления ДДС на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗДДС в размер над 725, 29 лв. следва да се отмени, в това число и за лихвата за забава, определена върху разликата над този размер, а вместо това РА се отмени в тази част. Правилно е решението на окръжния съд в частта, в която е потвърден отказ на данъчен кредит в размер на 17 005, 52 лв. по доставки, получени от жалбоподателя през периода м. 05.04 г. - м. 11.2005 г. Съдът е достигнал до същия извод, до който са достигнали и органите по приходите, а именно, че жалбоподателят не е получил доставки на стоки през посочения период на стойност 17 005, 52 лв. В тази част от спора, органите по приходите оспорват реалното получаване от жалбоподателя на стоки в посочения размер. Тежестта на доказване пада върху този който твърди, а не върху този, който отрича. В този смисъл, жалбоподателят е следвало да докаже, че е разполагал фактически със стоки на посочената стойност и те са били в неговата разпоредителна власт. Категорични и безпротиворечиви доказателства по този въпрос, по делото не са представени. Правилно, първоинстанционният съд не е е кредитирал протоколите, представени с допълнението към жалба, адресирано до директора на дирекция "ОУИ" - Варна. Тези протоколи, както основателно е отбелязал окръжният съд противоречат на декларацията, дадена от управителя на дружеството в хода на ревизията, поради което преценката на съда, че са съставени за нуждите на обжалването е обоснована. По същите съображения, настоящият съдебен състав преценява като основателен и извода на първоинстанционния съд за недостоверност на договора за съхранение между жалбоподателя и "ДДД 1" ООД. Основното възражение на касатора, както в първоинстанционното производство, така и в настоящето е, че органите по приходите не сочат конкретните фактури, по които се отказва на жалбоподателя право на данъчен кредит. Както правилно е посочил окръжният съд от събраните документи в хода на данъчната ревизия става ясно за доставките на кои стоки това право не е признато на жалбоподателя. Данъчният кредит възниква във връзка с облагаема доставка, респективно правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява във връзка с осъществена доставка, а не във връзка с издадена данъчна фактура. Данъчните фактури удостоверяват облагаеми доставки и издаването им е елемент от фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит. Само липсата на индивидуализация на фактурите, по които това право не се признава не е достатъчна обаче да обоснове незаконосъобразност на отказа при положение, че става ясно за доставката на какви стоки с каква данъчна основа и за кой период, правото на данъчен кредит се отказва. По изложените съображения, настоящата инстанция преценява като правилно решението на окръжния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа да се признае на ревизирания субект право на данъчен кредит в размер на 17 005, 52 лв. за периода - м. 05.04 г.- м. 11.2005 г. С оглед изхода на спора следва да се измени първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски чрез отмяната му за сумата над 781, 92 лв. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,