Решение № 11123 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2011 г.

Решение № 11123 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, против Решение № 7053/19.05.2011 г., постановено по адм. дело № 14644/2010 г., по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменена негова заповед № К 11421/12.10.2010 г., с която на Свилен Николов Терзиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът е оспорил касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав е отменил Заповед № К 11421/12.10.2010 г., на министъра на вътрешните работи, с която на Свилен Николов Терзиев е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Установено е, че със заповед № 2313/5.08.2010 г. на директора на Дирекция "Комуникационни и информационни системи" на Свилен Николов Терзиев, специалист V степен (дежурен) в сектор "Координационна и информационна дейност" при Дирекция "Комуникационни и информационни системи"МВР, с категория "Г-II степен", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. с чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца затова, че на 4.06.2010 г. около 12,40 ч. служителят се опитал да изнесе от магазин "Метро" в гр. Благоевград един брой парфюм "STR8" без да го плати. Заповедта е връчена на служителя на 5.08.2010 г. и е влязла в сила като необжалвана. По предложение на Директора на Дирекция "КИС" -МВР изх. № 13863/25.08.2010 г. до министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство за тежко дисциплинарно нарушение по чл. 230, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР е образувано второ дисциплинарно производство със заповед № К-9989/2.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи и е определен дисциплинарно-разследващ орган. Със заповед № 2443/25.08.2010 г., т. е. на същата дата, на която е направено предложението до министъра на вътрешните работи, директорът на Дирекция" Комуникационни и информационни системи" на основание становище от САД "Човешки ресурси" до министъра на вътрешните работи (№ К-9063/19.08.2010 г.), сам е отменил издадената преди това своя заповед № 2313/5.08.2010 г. за налагане на административно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Със заповед № К-11421/12.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" с правно основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че Заповед № 2313/5.08.2010 г. на директора на Дирекция "КИС" не е обжалвана и е влязла в сила. Отмяната обаче на издаден административен акт може да стане само в следните хипотези: а) отзив по чл. 91 от АПК, но само ако е налице подадена в 7-дневен срок жалба срещу невлязъл в сила административен акт по административен ред пред по-горестоящия административен орган (в случая това е министъра на вътрешните работи) и б) възобновяване по реда на чл. 99 от АПК, когато е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е оспорен пред съда, като отмяната е в компетентността на непосредствено по- горестоящия административен орган, а не на органа, издал административния акт. Съдът е изложил съображения, че заповед № 2443/25.08.2010 г. на директора на Дирекция "КИС" е нищожна, защото е издадена от некомпетентен по материя и степен административен орган. Нищожността на заповед № 2443/25.08.2010 г. на директора на Дирекция "КИС има за правна последица наличието на две заповеди за налагане на дисциплинарни наказания "порицание" и "уволнение" за едно и също дисциплинарно нарушение. Но налагането на две наказания за едно и също нарушение, противоречи на основен правен принцип, както и на чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2007/C 303/01) приета от Европейският парламент, Съветът и Комисията, поради което второто наказание "уволнение" е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Решението е неправилно. Съдът е осъществил косвен съдебен контрол за валидността на административен акт - заповед № 2443/25.08.2010 г. на директора на Дирекция "КИС", в противоречие с разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК. Предмет на адм. дело № 14644/2010 г. е заповед № К-11421/12.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Свилен Николов Терзиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Като е разгледал валидността на заповед № 2443/25.08.2010 г., съдът се е занимал с разглеждането на спор, с който не е сезиран. С разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК е предвидена безсрочна възможност за съдебен контрол за действителност на административните актове. Към момента на издаване на оспорената заповед от министъра на вътрешните работи, заповед № 2443/25.08.2010 г. на директора на Дирекция "КИС" не е оспорена и представлява стабилен индивидуален административен акт. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, следва да се приеме, че заповедта е издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е законосъобразна на основание изискванията на чл. 146 от АПК. За конкретния административен спор следва да се приеме, че дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на полицейския служител по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от закона и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР при условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на приложимия закон и съдопроизводствените правила и настоящата инстанция да постанови решение по съществото на делото, като жалбата на Свилен Николов Терзиев бъде отхвърлена като неоснователна. При този краен извод в полза на министерство на вътрешните работи следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции в размер на 450.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд