Решение № 3004 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14337/2015 г.

Решение № 3004 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14337/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Ж. Ц. Д. от гр. В., подадена чрез адв. Д. срещу решение № 2226 от 28.10.2015 г. по адм. дело № 2147/2015 г. по описа на Административния съд - В., в частта, с която отхвърлена жалбата му и е потвърден ревизионен акт (РА) № 031303182 от 15.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Д., потвърден с решение № 840 от 16.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 26 255.79 лв. и лихви в размер на 16 279. 61 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказани приходи на заема от лицата М. и А. Д.. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което РА и в тази част да бъде отменен. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Е. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото - частично основателна, поради следното: С решение № 8151 от 02.07.2015 г., по адм. дело № 4696/2015 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 453 от 05.03.2015 г., по адм. дело № 593/2014 г. по описа на Административния съд - В., с което процесният РА е бил обявен за нищожен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Предмет на контрол пред първоинстанционният съд е бил процесния РА, с който на ревизираното лице за данъчния период 2007 г. са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер на 56 998.83 лв. и лихви в размер на 35 341.43 лв. С постановеното решение, първоинстанционният съд е отменил РА, в частта с която на задълженото лице са установени задължения за данъчния период 2007 г. по чл. 48 ЗДДФЛ за данък над 26 255.79 лв. и лихви над 16 279.61 лв. и е отхвърлил жалбата на Ж. Ц. Д. в останалата част, като е присъдил разноски по делото по компенсация. Предмет на настоящият спор е решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, а именно в частта, в която РА е потвърден и на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 26 255.79 лв. и лихви в размер на 16 279. 61 лв. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. По отношение на получената от ревизираното лице сума в размер на 54 669 евро, постъпила по банковата му сметка на 24.09.2007 г., първоинстанционният съд е приел, че от представения договор за заем, разписка и споразумение, не се установява по категоричен начин, че ревизираното лице е получило заем от М. и А. Д.. В мотивите на постановеното решение съдът е направил предположение, че съобразно събраните по делото доказателства сумата може да се обвърже с част от уговореното по предварителния договор от 10.09.2007 г. между "Балчик плаза" ООД (ревизираното лице е управител на дружеството), като продавач, А. М. Д. и М. Ф. Д., като купувачи, за апартамент № 8 от жилищна сграда гр. Б. в ПИ с идент. № 025808.7.106. за сумата в размер на 159 488 евро. Това предположение е направено, тъй като датата, на която е извършен превода към жалбоподателя съвпада с датата, на която са преведени 25 000 евро по сметка на "Балчик плаза" ООД, със срока на плащане по раздел III от предварителния договор, а общият сбор на преводите от М. и А. Д. кореспондира с първата договорена вноска от цената. Съдът е посочил, че по делото липсват доказателства в подкрепа на посоченото в споразумението, че 25 000 евро постъпили по сметка на дружеството са за довършителни работи - не са представени фактури издадени от дружеството за тези услуги, които не са предмет на предварителния договор. С оглед представения нотариален акт (л. 86) за покупко-продажба от 29.11.2007 г. на същия апартамент, между "Б. П." ООД, като продавач и П. Г. П., като купувач, липсва основание да се счита и че дружеството има вземане към управителя на дружеството за размера на превода от 54 669 евро. По делото е представен нотариален акт № 46, том. XI, рег. № 6479, дело № 1738 от 2007 г. (л. 84), с който П. Г. П. е продал на А. Д. и М. Д. горепосочения апартамент за сумата от 159 488 евро. Липсват доказателства сумите, платени по предварителния договор да са върнати на купувачите, както и същите да са извършили отделно плащане към П. Г. П.. Видно от извлечението от сметката на жалбоподателя в Банка ДСК, преведената сума е изтеглена съответно на 04.10.2007 г. и 02.11.2007 г., като липсват данни, а и твърдения да е предадена на дружеството или на П.. В същото време видно от баланса на разполагаемите парични средства от така изтеглените суми впоследствие са извършвани разходи, поради което съдът е приел, че приходните органи обосновано са приели, че в случая се касае за недеклариран облагаем доход. По отношение на недекларираните доходи от лихви съдът е приел, че в жалбата не са изложени конкретни оплаквания, а от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ревизираното лице е предоставил през 2007 г. заем на ЕТ "Стима СВ - С. С." в размер на 108 600 лв., като същият му е върнат, ведно с договорената лихва в размер на 5 325.86 лв. (10% годишно) на 06.07.2007 г. По арг. от чл. 8, ал. 6, т. 4, вр. чл. 35 ЗДДФЛ и тъй като не са посочени като необлагаеми в чл. 13 ЗДДФЛ, доходите от лихви са облагаеми доходи, като по правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ в случая доходът се смята получен в деня на плащането. По делото не е било спорно, че този доход не е деклариран от ревизираното лице, поради което съдът е приел, че правилно с РА е включен в съставната годишна данъчна основа. Въз основа на гореизложеното съдът е определил годишната данъчна основа за 2007 г. в общ размер на е в размер на 112 249.13 лв. (106 923.27 лв. - превода по сметка на жалбоподателя от 24.09.2007 г. от М. и А. Д.) + 5 325.86 лв. - дохода от лихви), като е приел, че дължимият данък е в общ размер 26 255.79 лв. и лихви в общ размер на 16 279.61 лв., поради което е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА до този размер. Решението в обжалваната част е частично правилно. Административният съд неправилно е приел, че получения банков превод в размер на 54 669 евро (106 923.27 лв.) на 24.09.2007 г. от М. и А. Д., граждани на Ирландия, е с недоказан произход. Още по време на ревизията са представени договор за заем от 01.09.2007 г., сключен между ревизираното лице и горепосочените лица (л. 181); доказателства, че сумата е преведена по банка (л. 179 гръб), декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, в която ревизираното лице е посочило, че е взело спорната сума като заем (л. 247), както и декларация за същата сума форма СБП-8 за 2007 г. пред БНБ /л. 180 от делото/. Пред първоинстанционният съд допълнително са представени разписка, че сумата е върната на М. Д. на 15.12.2007 г. (л. 91) и споразумение от 15.12.2007 г., сключено между "Б. П." ООД, ревизираното лице, А. Д., М. Д. и П. П. (л. 92), в което е посочено, че на 24.09.2007 г. ревизираното лице е получило в личната си сметка сумата от 54 669 евро в банковата си сметка в "Банка ДСК" АД от М. Д., като сумата е представлявала заем за лицето, която сума е върната на 12.12.2007 г. При така събраните доказателства касационният съд намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на получените заемни средства. Договорът за заем е неформален и реален, приема се за сключен с предоставяне на безспорни доказателства за даване на съответната парична сума, каквито са налице. Действително част от горепосочените доказателства са частни документи, но същите е можело да бъдат оспорени по надлежния ред от страна на приходната администрация. Изводите, направени за първи път във второто по ред решение на първоинстанционния съд, основани на вида на представените документи не отчитат обстоятелството, че изследваните договори са сключени между частни лица, поради което и при документалното им оформяне могат да бъдат съставяни единствено и само частни документи. В настоящото производство установяването на фактите относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК, като условие за прилагането на особения ред е в тежест на органите по приходите, респективно на решаващия орган в съдебното производство. Следва да се посочи, че още в жалбата си срещу ревизионния акт ревизираното лице изрично е поискало да бъде изискана справка от други органи, включително и от Р. И. за лицето - заемодател вкл. и чрез поръчка, тъй като в противен случай административната преписка би била непълна. В отговор с Решение № 840/16.01.2014 г. Директорът на Дирекция "ОДОП" е отбелязал, че "предвид факта, че ревизираното лице не е представило данни, индивидуализиращи заемодателя", органът по приходите е бил възпрепятстван да предприеме действия по извършване на насрещна проверка на чуждестранното лице. Поради гореизложеното представянето на част от доказателствата в съдебното производство не следва да се тълкува в негова вреда. Твърдението, че преведената сума е заем и основните доказателства за това, са представени в ревизионното производство. Настоящата инстанция не споделя формалистичните мотиви на първоинстанционният съд, че "неправилно в договора заемодателят е идентифициран като MICHAEL AND ALLEN DEMPSEY, тъй като се касае за две различни лица, съпрузи". В договора за заем изрично на отделен ред е посочена МRS ALLEEN DEMPSEY т. е. посочени са имената и на двамата съпрузи, както и данни за тяхното местоживеене. Не може да бъде споделен и довода относно представянето на договора за заем пред ревизионните органи само на български език, тъй като отникъде не може да се извлече изискване за представянето му на друг език. Простото установяване от първоинстанционния съд /без оспорване от приходните органи на авторството/ на различие в подписите в разписката за връщане на заем и предварителния договор без действителното установяване на такава разлика по надлежния ред чрез експертиза също няма как да бъде възприето. Формата на декларацията пред БНБ изисква само посочване на сумата, тъй че простото и игнориране само защото в нея не фигурират имената на заемодателите също е един формален довод. Същото се отнася и относно липсата на доказателства за пребиваването в България на заемодателите на 01.09.2007 г. Въпреки, че приходните органи не са изложили мотиви относно евентуалното основание на преведената сума, неправилно решението на първоинстанционният съд е да се основава за първи път на предположението, че паричният превод по банковата сметка на ревизираното лице е направен във връзка с предварителен договор от 10.09.2007 г., сключен между "Балчик плаза" ООД, като продавач и А. М. Д. и М. Ф. Д., като купувачи, за апартамент № 8 от жилищна сграда гр. Б. в ПИ с идент. № 025808.7.106. за сумата в размер на 159 488 евро, платими както следва: 50% или 79 744 евро - по банков път, в срок от 5 дни от подписването на договора и 50% - до 10.11.2007 г. Действително съгласно банково извлечение от сметката на дружеството на 24.09.2007 г. "Балчик плаза" ООД е получило превод от А.и М. Д. в размер на 25 000 евро, но само поради това и изводът административния съд, че общият сбор на преводите от М. и А. Д. към ревизираното лице и към дружеството кореспондира с първата договорена вноска от цената, не може да се приеме, че преведената сума по сметка на ревизираното лице на същата дата е направен във връзка със сключения предварителен договор за покупко-продажба на апартамент между горепосоченото дружество и ирландските граждани. Следва да се отбележи, че договорената вноска е в размер на 79 744 евро, а сборът между двата превода е 79 669 евро. По делото не е изследвано и кога и как е заплатена останалата сума, във връзка с покупко-продажбата на апартамента, а по делото е представен нотариален акт, с който "Б. П." ООД продава на П. Г. П., гореописаният апартамент и нотариален акт, с който в последствие П. Г. П. продава същия недвижим имот на А. и М. Д.. Решението е неправилно в горепосочената част и следва да се отмени, като се отмени и РА в съответната част. В останалата чат обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По делото е установено, че ревизираното лице не е декларирало доходи от лихви. В касационната жалба и пред първоинстанционният съд не са изложени конкретни оплаквания. Административният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ревизираното лице е предоставило през 2007 г. заем на ЕТ "Стима СВ - С. С." в размер на 108 600 лв., като същият му е върнат, ведно с договорената лихва в размер на 5 325.86 лв. (10% годишно) на 06.07.2007 г. По делото не е било спорно, че платецът на дохода е изпълнил задължението си по чл. 73 от ЗДДФЛ и го е декларирал. Съдът правилно е посочил, че в случая доходите от лихви са облагаеми доходи и се смятат получени в деня на плащането. По делото не е било спорно, че този доход не е деклариран от ревизираното лице, поради което съдът правилно е приел, че с РА правилно е включен в съставната годишна данъчна основа. С оглед гореизложеното годишната данъчна основа за 2007 г. е в размер на 5 325.86 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ (в приложимата редакция през 2007 г.), размерът на данъка се определя съгласно таблица, като когато данъчната основа е от 3 000 лв. до 7 200 лв., дължимият данък е 120 лв. плюс 22 на сто за горницата над 3 000 лв. Дължимият данък е в размер на 631.69 лв. главница и 391.69 лв. лихви. С оглед гореизложеното първоинстанционното решение следва да се отмени, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ж. Ц. Д. от гр. В. срещу РА № 031303182 от 15.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Д., потвърден с решение № 840 от 16.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер от 631.69 лв. до 26 255.79 лв. и лихви в размер от 391.69 лв. до 16 279.61 лв. Решението не следва да се отменя в съответната част за разноските, тъй като същите са присъдени по компенсация и Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски на ревизираното лице в размер на 4 339.07 лв. Настоящият състав намира, че с оглед изхода на спора на ревизираното лице е следва да се присъдят разноски по делото в размер на 11 267 лв. за производството пред първоинстанционния съд и 24.40 лв. разноски за касационната инстанция или общо в размер на 11 291.40 лв. Н. Д. "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП следва да се присъдят разноски за предходните инстанции в размер на 73.15 лв. и за касационната инстанция в размер на 43.45 лв., или общо в размер на 116.60 лв. за всички инстанции. На ревизираното лице се дължат разноски по компенсация в размер на 11 174.80 лв. за всички инстанции. Тъй като в първоинстанционното производство са му присъдени разноски в размер на 4 339.07 лв., в настоящото производство следва да му се присъдят допълнителни разноски в размер на 6 835.73 лв. за всички инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение