Решение № 155 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5426/2014 г.
ВАСV отделение08.01.2015 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7104/18.11.2013 г., постановено по адм. д. № 7880/2013 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Венцислав Георгиев Милачков с адрес в гр. София, кв. "Малинова долина" 193, № 2 да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата от 400 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 155 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5426/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венцислав Георгиев Милачков, жив. в гр. София, чрез процесуален представител, против решение № 7104/18.11.2013 г., постановено по адм. д. № 7880/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № Л-6119/03.07.2013 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при министерството на правосъдието (директора на ГДИН), с която за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г. и цитиран надолу), вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм. ДВ,. бр. 60 от 22 юли 2014 г. и цитиран надолу) и на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът, в касационната жалба оспорва съдебното решение и навежда отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че решаващият състав е кредитирал обяснения, които нямат процесуална стойност, тъй като не са снети по специалния установен ред. Неправилно съдът приема, че на служителя е дадена възможност да изрази становище в рамките на проведеното дисциплинарно производство. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при министерството на правосъдието, редовно призован, чрез процесуален представител, в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил оспорването по жалба на Венцислав Георгиев Милачков - главен полицай, командир на отделение в затвора в гр. София, първа категория - срещу заповед № Л-6119/03.07.2013 г. на директора на ГДИН с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. От фактическа страна съдът приема, че служителят е наказан за нарушения на служебната дисциплина: На 21.07.2012 г., около 1.40ч от постови служители в софийския затвор е забелязано, че пред бариерата на служебния паркинг спира автомобил. От него слязло неустановено лице от мъжки пол и оставило нещо пред паркирания на канала автомобил марка "Рено". Ок. 4,00 часа на 21.07.2012 г. гл. полицай Милачков е придружил сменящите се постови на кулите, след което се е отправил към паркирания лек автомобил на канала под който са били оставени вещите. Влязъл е в канала под автомобила, взел е оставените вещи, които впоследствие са конкретизирани, поставил ги е в багажника на колата и я е преместил напред. Около 04:15 часа той е влязъл на територията на затвора. Прието е, че с поведението си служителят е нарушил разпоредби на ЗМВР, ППЗМВР, ППЗИНС, Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГД"Охрана". С деянията си е дал отрицателен пример и оказва негативни последици върху служителите от надзорно-охранителния състав и е уронил престижа на службата. Тези деяния са определени като използване на служебното положение за лична облага и са морално укорими. За да отхвърли оспорването срещу административния акт, съдът приема, че не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146 на АПК. Обжалваната заповед е издадено от компетентен орган в изискуемата форма, при правилно приложен материален закон и спазени административнопроизводствени правила. Издадената заповед е съответна на целта на закона. Решението е правилно и законосъобразно. Касаторът посочва пороци на съдебния акт, обособени в два пункта. В останалата си част касационната жалба съдържа съображения относно неправилността на обжалвания административния акт, вече разгледани от първоинстанционния съд, които не подлежат на проверка от настоящата инстанция. Тричленният състав на ВАС следва да провери законосъобразността на постановения съдебен акт, като за допустимостта му, валидността и съобразеността му с материалния закон следи служебно. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилно проведе на процедура при осъществяване на дисциплинарното разследване, защото от служителя не са изискани обяснения. Както правилно сочи първоинстанционният съд, от съвкупната преценка на данните по делото е видно, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР като е дал възможност на наказаното лице да се запознае с изготвената обобщена справка - изпращани са му многократно писма, посещаван е на настоящия си и постоянен адрес, оставено е писмо на съпругата му, тъй като не е бил открит и е бил запознат е с предложението за уволнение лично, но служителят не се е ползвал от правото си да бъде изслушан и да даде писмени обяснения по случая, поради което неоснователни са възраженията му в този смисъл. Видно от известие за доставяне № 1280/5.03.2013 г. на 6.03.2013 г. служителят е получил копие от обобщената справка. Ето защо в достатъчна степен може да се заключи, че поведението на касатора е насочено към осуетяване на приключването на дисциплинарното разследване. Неоснователни са твърденията на касатора относно кредитирани от съда обяснения, които нямат процесуална стойност, тъй като не са снети по специалния установен ред. Сочените нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени, тъй като в хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно други писмени и гласни доказателства, обосноваващи непротиворечиво наличието на извършени нарушения на служебната дисциплина и относими към визираните в обжалвания административен акт материалноправни норми. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение