Решение № 4309 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2009 г.

Решение № 4309 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Благоевград срещу решение № 527/9.09.09 г. по адм. д. № 172/09 г. по описа на Административен съд - Благоевград с молба за отмяната му като неправилно и постановяване ново, с което оспорването по жалбата на Пламен Петров Бабанов срещу Заповед № ДК-02-БД-6/10.01.09 г. се отхвърли. Ответниците Пламен Петров Бабанов, Илия Петров Бабанов и Георги Петров Бабанов не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното отменително Заповед № ДК-02-БД-6 от 10.01.09 г. на началника на РДНСК - Благоевград решение, състав на Административен съд - Благоевград е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Този решаващ правен извод е възприет въз основа на установяванията относно наличието на влязло в сила Разрешение за строеж № 239/18.10.07 г. и съответствието на изградената ограда, част от която е визираната в заповедта "масивна рамка", с приложеното към разрешението за строеж конструктивно становище. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, е неоснователна. Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактическите установявания на издаващия административен орган. В процесната заповед и съставените в процедурата констативни актове е посочено, че строежът, определен като "масивна рамка" е извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ без строителни книжа. Тези факти, дали основание определяне на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, са опровергани от събраните по делото доказателства - Разрешение за строеж № 239/18.10.07 г., конструктивно становище към него и писмено заключение на в. л. Попова, представено в срока по чл. 199 ГПК вр. с чл. 144 АПК, неоспорено от страните и обсъдено от съда по правилото на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Въз основа на тези доказателства изводът, че предметът на заповедта "Масивна рамка" е част от оградата, осъществена въз основа на посочените строителни книжа, е обоснован и възприет в съответствие с материалния закон. С оглед горното, конкретните касационни доводи за неправилност на решението не следва да бъдат обсъждани, тъй като с тях се въвежда нова фактическа обстановка с цел преодоляване квалификацията на масивната рамка като самостоятелен строеж, извършен без строителни книжа. Следва решението като постановено при липсата на релевираното с касационната жалба оплакване на нарушение на материалния закон да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,