Решение № 13124 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 100/2020 г.

Решение № 13124 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 100/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производство по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез юрисконсулт Ненков, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 6700/8.11.2019 г. по адм. дело № 6192/2019 г. на Административен съд - София-град, с което съдът е ОСЪДИЛ КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД две обезщетения за имуществени вреди, всяко едно от 1 356 лева (хиляда триста и петдесет и шест лева), заедно със законната лихва, считано от 25.05.2016 г., до окончателното изплащане на задължението. Касационният жалбоподател - КЕВР твърди неправилност на съдебното решение, поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че вредите, които са претендирани не подлежат на обезщетение, тъй като направените разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, във връзка с оспорване на наказателно постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица, засягаща правната сфера на дружеството. Иска, да бъде отменено обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът- "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна в писмен отговор, подаден чрез адвокат Н. Георгиева от ВАК, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото, като прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските. Касационният жалбоподател- Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Дуевски, моли да се уважи касационната жалба на КЕВР и да се отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения в подкрепа на тези искания са развити в представените писмени бележки. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък с разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД, сумата, в размер на 1356 лева (хиляда триста петдесет и шест), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на оспорването по НАХД № 2489/2015 г. по описа на Районен съд Русе и отмяната като незаконосъобразно на Наказателно постановление НП-211/20.01.2015 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/, ведно със законната лихва, считано от – 25.05.2016 г., до окончателното и изплащане; както и сумата от 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на оспорването по КНАХД № 110/2016 г. по описа на Административен съд Русе и отмяната като незаконосъобразно на наказателно постановление НП-211/30.01.2015 г. на Председателя на ДКЕВР / сега КЕВР/, ведно със законната лихва, считано от – 25.05.2016 г., до окончателното и изплащане. Първоинстанционният съд е установил, че с Решение № 70/10.02.2016 г. по НАХД № 2489/2015 г. по описа на Районен съд Русе е отменено като незаконосъобразно НП-211/30.01.2015 г. на Председателя на ДКЕВР / сега КЕВР/, с което на Енерго– про- мрежи АД (понастоящем – "Електроразпределение Север" АД) е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Въззивното решение е обжалвано от наказващия административен орган, и е било оставено в сила с Решение № 148/25.05.2016 г. по КНАХД № 110/2016 г. по описа на Административен съд Русе. Адм. съд е приел за установено и доказано, че дружеството – ищец е заплатило на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" сумата от 1 356 лева, с включен ДДС за защита и процесуално представителство по НАХД № 2489/2015 г. на РС - Русе, както и сума в размер на 1 356 лева, с включен ДДС за защита и процесуално представителство по КНАХД № 110/2016 г. по описа на Административен съд Русе. За процесуално представителство пред РС Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" е преупълномощило адвокат Лясков, който от своя страна е преупълномощил адвокат Андреев, като същият адвокат е участвал в заседанието пред РС Русе и АС Русе. Съответните пълномощни и договори за правна помощ са налични и в делото на РС, както и в това на адм. съд, в което е приложен и отговор на касационната жалба, подписан от преупълномощения адвокат. Съдът е приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. Сметнал, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не са налице основания за тяхното намаляване. Преценил е, че върху тази сума ответникът дължи и лихви за забава, считано от датата на отмяна на процесното НП–25.05.2016 г., до окончателното и изплащане. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение на административния съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/ или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/ действие/ бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение - Наказателно постановление НП-211/30.01.2015 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. В случая това е направено– в съдебното производство са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, което се претендира в исковата молба. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София-град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие- дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящият състав не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното, като вреда адвокатско възнаграждение. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Неоснователни са доводите на касатора, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Правилен е направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение, предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания и Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело № 7/2008 г. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в конкретния случай, съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер съответства на минималния предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и Решение № 4452 от 15.04.2020 г. по административно дело № 1430/2020 г. на ВАС - Трето отделение. Неоснователни са развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност (ДДС), като част от размера на обезщетението тъй като, това възражение е направено едва в касационната жалба. КЕВР не е повдигнал този въпрос и не оспорил претенцията в тази й част, нито в представения писмен отговор, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не следва да бъде уважено в настоящото производство. Уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им. Предвид изложеното настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Постигната е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца, респективно на адвокатското дружество разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ, поради което, обжалваното решение е правилно, като не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева, съобразно представените доказателства за извършването им. По отношение на останалата сума посочена в договора за правна защита и съдействие и фактура към него в размер на 396 лева съдът, счита, че същата не следва да се присъжда. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че по начина, по който е уговореното възнаграждението, във връзка с касационното оспорване на първоинстанционното решение на АССГ, уредено и формулирано в раздел III от договора за правна защита и съдействие (л. 29), представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ето защо следва да се присъди само посочената по-горе сума в размер на 396 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение