Решение № 9582 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2010 г.

Решение № 9582 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Соларис" ООД - гр. София срещу решение от 02.11.2009 г., постановено по адм. дело № 8/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "в" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДОА № 11-707-487/16.12.1999 г. на началника на СП "Красна поляна", потвърден с решение № 663/27.07.2000 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София за определени данъчни задължения на дружеството в размер на 4 722,14 деноминирани лева и лихва в размер на 4 285,45 деноминирани лева, вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Каракурт-Ростем Азис", "Поли-Ф" ООД, "Марта-8" ЕООД, ЕТ "Барак" и "Мегапорт" ООД, както и по фактура № 7846/20.11.1997 г. без посочен доставчик. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства по делото. Излага оплаквания за некомпетентност на органа, издал потвърждаващото решение. В касационната жалба се съдържат и оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, свързани с възникването на данъчното събитие, както и е направено възражение за изтекла абсолютна погасителна давност съгласно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) с оплакване, че такова възражение е направено и пред първоинстанционния съд, по което той не се е произнесъл. Направено е искане за присъждане на разноските по делото. Представени са писмени бележки от адв. Мария Захариева и адв. Христо Христов, които поддържат касационната жалба и в съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния представител юриск. Мирчева я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, а възражението за изтекла погасителна давност да не се приема, тъй като то касае принудителното изпълнение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е преценил, че не са налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 24, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДДС (отм.), а по отношение оплакването за компетентността на органа, изготвил оспорения акт вече е разрешен с решение на ВАС, I отделение по адм. дело № 2683/2005 г. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законния срок и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 11308/16.12.2005 г. по адм. дело № 2683/2005 г. на ВАС, I отделение е отменено първоначално постановеното решение на състав на СГС от 23.04.2004 г. по адм. дело № 2540/2000 г. и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В отменителното си решение ВАС, I отделение е приел, че органът, който е издал процесния ДОА е компетентен, тъй като измежду случаите на отвод и самоотвод по чл. 4, ал. 4 ЗДП (отм.) липсва хипотеза, в която органът, който е издал предходен, отменен акт да не може да постанови последващия, свързан със същото материално право. При новото разглеждане съдът е разгледал спора по същество, като е приел, че по доставките по фактури, издадени от ЕТ "Каракурт-Асан Асанов" и "Поли-Ф" ООД правото на приспадане на данъчен кредит за получателя "Соларис" ООД не следва да се признава, тъй като не са изпълнени законовите изисквания - чл. 37, ал. 4, т. 2 ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 41, ал. 3 ППЗДДС (отм.), като относно втория доставчик е установено, че не е издател на фактурите. За фактурата, издадена от "Марта-8" ЕООД е прието, че е вписан различен данъчен номер на получателя, а по отношение фактурите с издател "Мегапорт" ООД е прието, че доставчикът няма данъчна регистрация. Оплакването за некомпетентност на органа, издал решението, с което е потвърден данъчно-облагателния акт е неоснователно. На първо място това решение на решаващия орган не подлежи на съдебен контрол, а то е само абсолютна процесуална предпоставка за провеждане на съдебно обжалване на индивидуалния административен акт - ДОА. На второ място, към момента на постановяване на това решение е установено по делото, че директорът Александър Свраков е бил в отпуск, поради което следва да се приеме, че със заповед № РД-РД-04-10/31.03.2003 г. е разпоредено Димитър Балкански да изпълнява функциите на Александър Свраков по време на неговото отсъствие. В първоинстанционното производство при връщане на делото за ново разглеждане след отменителното решение на ВАС, I отделение жалбоподателят е направил чрез процесуалните си представители възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм), но съдът не го е разгледал, поради което не е налице произнасяне по това възражение. В касационната жалба отново се прави същото възражение, което следва да бъде разгледано. Това възражение е основателно по следните съображения: Институтът на погасителната давност е материалноправен и е свързан с прилагане на материалноправни норми, намиращи се в процесуален закон, какъвто е ДПК (отм.), респ. ДОПК и тези норми действат към момента на възникване на съответното данъчно задължение. В процесния случай определените с данъчно-облагателния акт данъчни задължения по ЗДДС (отм.), вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит са за периоди през 1997 г. и 1998 г. Давностният срок за публичните вземания за 1997 г. е започнал да тече от 01.01.1998 г., а за задълженията, възникнали през 1998 г. този срок започва да тече от 01.01.1999 г. Съгласно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) с изтичането на 10 години се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността. Съобразно правилата на тази правна норма за публичните вземания, установени с данъчния облагателен акт публичните задължения по ЗДДС (отм.) са погасени по давност поради изтичането на абсолютната погасителна давност, която е изтекла към 01.01.2010 г. Това означава, че установените в акта задължения не могат да се събират, защото длъжникът вече ясно и категорично е заявил, че не иска да заплати установените от ревизията задължения за косвен данък. Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представил в касационното производство изрази становище, че възражението за изтекла погасителна давност може да се направи едва в производството по принудителното изпълнение на данъчно-облагателния акт. Това възражение е неоснователно. Няма законна пречка възражението за погасителна давност, а в случая това е абсолютната погасителна давност да се прави в съдебното производство, както и няма законна пречка съдът да се произнесе по това възражение и в този смисъл е и константната практика на ВАС. Разбира се и в производството по принудителното изпълнение длъжникът може да направи възражение за погасителна давност, но след като това вече е направено и пред двете съдебни инстанции, няма пречка съдът да се произнесе. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което ДОА № 11-707-487/16.12.1999 г. на началника на СП "Красна поляна за определените на "Соларис" ООД данъчни задължения в размер на 4 722,14 деноминирани лева и лихва в размер на 4 285,45 деноминирани лева, вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Каракурт-Ростем Азис", "Поли-Ф" ООД, "Марта-8" ЕООД, ЕТ "Барак" и "Мегапорт" ООД, както и по фактура № 7846/20.11.1997 г. без посочен доставчик, бъде отменен поради изтекла абсолютна погасителна давност на установените в акта публични задължения за косвен данък - ДДС. Предвид изхода на делото и направеното искане касационната жалба, на касатора следва да се присъдят 1 275 лв. направените пред двете съдебни инстанции разноски. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,